Как една грешка в интернет може да се превърне в кошмар за дете?

|

От Натали Петрова

 

Онлайн пространството е място за общуване, учене и забавление за тийнейджърите. Но понякога то се превръща в арена на натиск, манипулация и страх. Тази история е истинска и се е случила съвсем наскоро в българско училище. 

 

Как започва всичко?

 

„Дъщеря ми беше само на 13, когато започна да си пише с едно момче в Инстаграм. Той беше по-голям, в девети клас. Първоначално ѝ се струваше романтично – пишеха си всеки ден, споделяха тайни. Но в един момент той поиска нещо, което я стресна – настоя да му изпрати разголени снимки,“ разказва Вероника, майка на Александра (имената са променени).

 

Момичето отказало, но все пак изпратило снимки по бански. Скоро след това заплахите започват: „Ако не правиш секс с мен, ще разпратя снимките ти на всички в училище.“ Въпреки страха, Александра проявява смелост и блокира момчето. Но снимките вече са извън нейния контрол. Те започват да се разпространяват в чатове между ученици. 

 

„Едно по-малко момиче направи колаж със снимките и изфабрикува ценоразпис за секс услуги. Това вече беше кошмар. Не само за дъщеря ми, но и за всички нас като семейство,“ споделя майката.

 

Случаят стига до учители, полиция и закрила на детето. Започва разследване, а родителите настояват дъщеря им да получи психологическа подкрепа. „Тя отказваше да излиза от вкъщи. Страхуваше се, че някой ще я причака. Ние, като родители, бяхме безсилни и търсехме помощ отвсякъде,“ казва Вероника.

 

Случаят не остава скрит дълго. След като снимките започват да циркулират, в училището се случва друг инцидент, който по случайност разкрива и тази история. Учителите сигнализират родителите, а впоследствие и полицията. 

 

„Минахме през всичко – срещи с училищното ръководство, разговори в детска педагогическа стая, в закрила на детето. Дадохме показания в полицията. За нас беше важно това да не се замете под килима,“ разказва майката. 

 

Разследването установява, че момчето е разпространило снимките по бански, но не е участвало в създаването на обидния колаж. Виновното момиче се оказва с предишни подобни прояви. Всички материали са предадени на прокуратурата, но тъй като снимките не са голи, случаят не е класифициран като престъпление.

 

„Получих писмо, че деянието не се разглежда като престъпление в юридически смисъл. Но за нас като родители това беше престъпление – срещу достойнството на дъщеря ми,“ споделя майката. 

 

Вместо наказателно производство, на децата са наложени възпитателни мерки от детска педагогическа стая и те са задължени да я посещават през лятото, както и да имат консултация с психолог.  Училището пък налага дисциплинарни санкции – учениците са задължени да посещават психотерапевтични сесии.  

 

Историята на Александра показва, че дори когато институциите се намесват, процесът може да бъде бавен и ограниченията на закона оставят празноти. За да разберем какви са реалните последици за децата и как можем да ги предпазим, потърсихме мнението на специалисти.

 

„Подобни ситуации при деца на 12–13 години са изключително чувствителни, защото на тази възраст личността и ценностната система все още се изграждат”, посочва Милена Славкова, психолог към регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, София област. 

 

Детето може да изпитва срам, вина, страх и да се изолира социално, което крие риск от дългосрочни последствия върху самооценката и отношенията му. Затова е важно да получи подкрепа от семейството, да се работи със специалист за възстановяване на самоуважението и да се изгради доверителна връзка с родителите. Паралелно с това трябва да се насочва към здравословни начини за самоизява и утвърждаване, които не минават през показване на тялото, а през личните ѝ качества и умения. 

 

„Родителите следва активно да наблюдават и управляват достъпа до социалните мрежи, за да предпазят от повторни рискови ситуации“, коментира Славкова.

 

Според психолози децата често изпитват страх и вина дори когато не са направили нищо нередно. Най-важното е да се чувстват подкрепени и разбрани, а родителите трябва да са първите, към които децата се обръщат, смятат психолози.  

 

„Реакцията трябва да е комплексна – училище, родители и психологична подкрепа”, обяснява инспектор Стоян Иванов от детска педагогическа стая. Според него законът не обхваща напълно случаи, в които снимките са по бански, но възпитателните мерки и училищният контрол могат да ограничат разпространението и да предпазят други деца. 

 

Служителят на полицията подчертава, че тази история е пример за това колко уязвими са децата онлайн. Тъй като превенцията е ключова, инспектор Иванов дава някои съвети за предпазване.

 

 

За децата:

 

Никога не изпращайте интимни или разголени снимки; ако някой ви заплашва, веднага споделете с възрастен, на когото имате доверие; запазете доказателства – снимки, чатове, скрийншотове; блокирайте и докладвайте профила. 

 

За родителите:

 

Говорете открито за рисковете от интернет – без да плашите, но без да омаловажавате; създайте доверие, за да може детето да споделя без страх от наказание; наблюдавайте поведението – промени в настроението, изолация и страхове могат да бъдат знак за проблем; потърсете психологична помощ при първи признаци на травма. 

 

Къде да потърсите помощ: 

 

Национална телефонна линия за деца – 116 111; 

Полиция – сектор „Киберпрестъпления“; 

Държавна агенция за закрила на детето;

Психологични центрове и НПО, работещи с младежи. 

 

Случаят на Александра не е изолиран. Той показва, че децата са уязвими в интернет, а разговорът с родителите и подкрепата на училището и институциите са ключът към превенцията. „Искам моята история да помогне на други родители да бъдат близо до децата си и да не подценяват опасностите в интернет,“ казва Вероника. Да говорим, да слушаме и да бъдем до тях – това е най-сигурната защита.

 

Финансирано по проект „Младежи срещу дезинформацията“ на Фондация OPEN SPACE (ОСФ), реализиран в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България), с подкрепата на British Council в България. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на ОСФ, АЕЖ и Британския съвет в България. За тях не носят отговорност нито ОСФ, нито АЕЖ, нито British Council в България.

 

Най-новото

FOMO ефектът – или как страхът да не изпуснеш виртуалния живот изяжда реалния

За да провери колко дълбоко социалните мрежи влияят върху всекидневието и начина на живот при младите хора, sCOOL Media проведе собствена анкета сред 100 младежи.

Докъде води тунелът в Габрово, който не стига доникъде?

Десетилетия наред тунелът се превръща в бунище, неформално средище за младежи и място, на което не искаш да попадаш по тъмно.

Хуманитарните науки в България – елитарност или необходимост?

Фактори като развитието на изкуствения интелект и трудната реализация оказват влияние върху интереса към хуманитарните науки на много места.

sCOOL Media бюлетин




    Още от рубриката