Как да създаваме новини като истински професионалисти

Новината е основният журналистически жанр. Кратка, точна и ясна, нейната мисия е да информира хората за най-важното, което се случва около тях. Информационният процес започва със съобщаването на новината, след което идва време за по-задълбочените репортажи, интервюта, коментари и анализи.

 

Именно затова първата и най-важна работа на всеки журналист е да се научи да създава новини. Новинарството е АБВ-то на журналистиката, еквивалентът на това да познаваш добре нотите, ако искаш да имаш успешна музикална кариера. Затова ви предлагаме да навлезем дълбоко из тайните на качественото отразяване на новини – то има своите закони, принципи и тънкости, чието овладяване ще ви помогне да станете едни истински добри журналисти!

 

„Когато куче ухапе човек, това не е новина, защото се случва често. Когато човек ухапе куче – това е новина“. Алфред Хамсуърт, един от най-успешните издатели на вестници в историята на британската преса и основател на популярната модерна журналистика.

 

Преди да започнем

 

Преди да се впуснем в отразяването на дадено събитие, е добре да подложим нашата бъдеща новина на тест, задавайки си няколко въпроса. Ако не го направим сами, то със сигурност редакторите ни ще го направят на по-късен етап.

 

Свежа ли е информацията? Научавам ли от нея нещо ново и значимо?

 

Изглежда ли информацията смислена и ясна?

 

Знаем ли точно какво се е случило и кой е замесен в него?

 

Знаем ли защо се е случило и защо това е важно за обществото?

 

Наясно ли сме кои са заинтересованите страни, които да потърсим за коментар?

 

Отговаря ли отразяването ни на етичните стандарти в журналистиката?

 

Ако сме си отговорили с “да” на всички тези въпроси, то значи имаме новина!

 

Структура на новината

 

Заглавие

 

На първо място идва заглавието – може би най-важната част от нашата история. Това е особено валидно в днешния дигитален свят, в който потребителите на информация онлайн често прочитат само заглавието, сърфирайки в социалните мрежи. Ако не успеем да грабнем вниманието им в мига, в който видят заглавието, едва ли изобщо ще отворят нашата история. Затова доброто заглавие трябва да е кратко, живо и ясно. То трябва да обобщава най-важното, но и да провокират желанието на хората да научат повече, като се запознаят с целия материал. Заглавието трябва да е вълнуващо, но не и подвеждащо, ако не искате да изгубите доверието на аудиторията си. Постарайте се заглавието ви да не е по-дълго от 7 думи.

 

Как да пишем:

 

Немските електромобили eGO ще се произвеждат край Ловеч

 

Как да не пишем:

 

България подписа споразумение с немската фирма eGO за производство на електромобили край Ловеч

 

Ако по-горното заглавие е просто дълго, което не се препоръчва, то това заглавие е нещо, което не трябва да допускате никога!

 

СЕНЗАЦИОННО: Произвеждаме немски електромобили край Ловеч!

 

Избягвайте удивителни, главни букви, думи като сензация, шок, бомба, и др., ако искате да бъдете сериозни журналисти, които се ползват с авторитет и обществено доверие.

 

 

Подзаглавие

 

Повечето медии публикуват към новините си и подзаглавия, които допълват информацията от заглавието. Те също трябва да бъдат кратки, но да дават допълнителни детайли към заглавието, като идеалният вариант е да не надхвърлят 20 думи. 

 

В случая с новината за електромобилите, публикувана от българската секция на “Свободна Европа”, за подзаглавие може да послужи текстът под снимка:

 

Първата стъпка, свързана с тестовото производство на колите, трябва да започне през 2023 г., а планът е годишно да се произвеждат 30 хил. автомобила.

 

След като сме готови със заглавието и подзаглавието (не е задължително, но е препоръчително да присъства), идва ред на текста на новината. Класическият новинарски материал, според най-добрите международни практики, следва структурата на “обърнатата пирамида”. Това означава, че започваме с най-важната и свежа информация в началото на текста и завършваме с най-маловажните детайли в края.

 

Ето как изглежда тя:

 

 

“Лийд”

 

Наложилото се в журналистиката наименование на първия параграф, включително в България, е “лийд” (lead – от английски). Той съдържа най-актуалната, свежа и важна информация. Целта ви е в лийда да отговорите на 5-те най-важни въпроса в една новина, известни като петте “к”-та:

 

1. Кой го направи?

 

2. Какво стана?

 

3. Къде се случи?

 

4. Кога се случи?

 

5. Как се случи?

 

Много ценен бонус към 5-те “к”-та е да обясним и защо се е случило дадено събитие. Понякога, разбира се, не е възможно лийдът да отговаря на всички 5 “к”-та, но когато можем, е добре да дадем цялата информация. Ако това обаче ще направи лийдът твърде дълъг и тежък за четене, спокойно можем да разбием параграфа на две или повече части.

 

Ето как изглежда лийдът на разглежданата от нас новина:

 

Министърът на икономиката Кирил Петков и представители на германската компания Nеxt.е.GО подписаха меморандум за изграждане на завод за производство на електрически автомобили в Ловеч.

 

Важни детайли

 

След лийда следват всички най-важни детайли от новината, както и най-добрите цитати от участниците нея. Не забравяйте да използвате само най-силните изказвания, които придават цвят на историята. Използвайте кратки цитати от не повече от едно-две изречения и задължително цитирайте думите на говорещия абсолютно точно и буквално. Използването на цитати от други медии не е желателно, но понякога се налага – затова трябва да се позовем на медията, която първа е съобщила новината.

 

Ето как изглежда излагането на важните детайли в новината, която разглеждахме:

 

Цитат:

 

„Много съм горд, че една немска компания от бъдещето, която вече произвежда електромобили, ще направи основното си производство в град Ловеч. Голяма част от добавената стойност се произвежда в България, не е само сглобяването“, каза Петков.

 

Най-важни факти:

 

Първата стъпка, свързана с тестовото производство на колите, трябва да започне през 2023 г., а планът е годишно да се произвеждат 30 хил. автомобила. Моделът, който ще излиза от завода, е от градски тип с пробег около 200 км с едно зареждане на батерията, а цената му ще бъде в порядъка на 20 хил. евро.

 

Министър Петков уточни, че за реализирането на проекта няма да бъде даден нито един лев от държавата. Предвиждат се стимули, след като бъдат направени първите 10 хил. бройки. Инвестицията е на стойност 140 млн. евро, а очакваният брой нови работни места е около 1000.

 

Контекст/бекграунд

 

След като сме изложили най-важната информация в лийда и следващите няколко параграфа, можем да дадем т. нар. бекграунд. Това са свързани с новината факти, вече състояли се събития и изказвания, които помагат на публиката ни да разбере защо историята, която разказваме, е важна, и да научи допълнителни детайли за нея.

 

В случая с публикацията за завода за електромобили бекграундът може да изглежда по следния начин:

 

България от десетилетие е център на аутомотив индустрията в Европа, като в сектора работят над 60 000 души в 230 производства в цялата страна. Ако проектът на Next e. Go се осъществи, автомобилът на компанията ще стане единственият, който се произвежда изцяло у нас.

 


 

Златни правила:

 

Бъдете кратки и ясни

 

Ако можем да минем без дадена дума или обяснение, ги пропускаме. Новинарските истории трябва да са кратки. Препоръчителната им дължина е не повече от 500-600 думи. Използвайте кратки изречения от максимум 20 думи. Дългите изречения са трудни за четене и разбиране.

 

Използвайте грабващи и точни заглавия

 

Отново напомняме – поработете добре върху заглавието, защото то “продава” историята ви. Ако е дълго и отегчително, възможно е да откажем публиката ни да се запознае с материала, а ако допуснем неточности – да изгубим доверието ѝ. 

 

Източници

 

Винаги цитирайте източниците си на информация. Позовавайте се на данни и факти от официални източници – правителствени сайтове, международни организации, неправителствени организации, статистически и научни институти, очевидци на дадено събитие, и др. Използването на Wikipedia и други медии не се препоръчва за друго, освен предварително проучване на темата. Позоваването на анонимни източници е допустимо по изключение, ако разкриването на личността им би им навредило, но тогава трябва да потвърдим информацията от поне двама независими от други източници.

 

Цитирайте точно и ясно

 

Цитатите дават живот на историите, предават емоции, важни разкази на очевидци… Накратко – без тях не може. Трябва обаче да сме много внимателни с използването им и да цитираме абсолютно точно думите на нашите “герои”, в противен случай рискуваме да навредим на репутацията си, както и да бъдем подведени под отговорност за разпространение на невярна информация.

 

Както вече споменахме, трябва да използваме най-силните цитати, като се придържаме към това да сме кратки. Например в новината за завода в Ловеч авторът се е спрял на следните думи на министъра:

 

„Много съм горд, че една немска компания от бъдещето, която вече произвежда електромобили, ще направи основното си производство в град Ловеч. Голяма част от добавената стойност се произвежда в България, не е само сглобяването“.

 

Използването на много директни цитати натоварва текста, затова можем да представяме допълнителна важна информация и в преразказани цитати. Такъв е следният:

 

Министър Петков уточни, че за реализирането на проекта няма да бъде даден нито един лев от държавата.

 

Бъдете обективни и балансирани

 

Сериозните медии избягват да публикуват новини, които представят дадено събитие едностранчиво. Новините трябва да бъдат неутрални и да представят всички гледни точки, независимо от личното ни мнение. Например, ако участници в протест твърдят, че срещу тях е било упражнено полицейско насилие, сме длъжни да потърсим и позицията на полицейските власти и да я представим. Ако такава ни бъде отказана или не ни бъде представена в срок, посочваме това в текста.