На 24 февруари тази година руският президент Путин започна пълномащабна война в Украйна, наричайки я “специална военна операция”. Реално обаче, конфликтът в Украйна започва далеч по-рано. Причините за войната се откриват още през 2013 г. – в протестната вълна на Евромайдана и несъвместимостта между желанието на украинците да се присъединят към Европейския съюз и стремежа на Русия да запази влияние в региона. Паралелно и противно на всички трагични събития, украинският народ успя да се сплоти повече от всякога около съпротивата и надеждата, че ще успее да извоюва независимост и мир за страната си.
С хронологията на събитията, довели до днешния военен конфликт, ни запознава журналистът Димитър Кенаров, отразявал напрежението в Украйна от 2013 г. до днес. Разговорът с него можете да чуете и в подкаста на sCOOL Media “Стъпка назад”.
Началото: Евромайдана
През ноември 2013 г. в Киев украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумение за асоцииране на страната с Европейския съюз. С това негово решение Украйна остава в сянката на Русия, което буди недоволството на гражданите. Те искат евроинтеграция, а не задълбочаване на връзките с Кремъл. Започват протестите, станали известни като Евромайдана, които оставят след себе си много пострадали и жертви. Връхната точка на Майдана е достигната между 18 и 20 февруари 2014 г., , когато протестиращите успяват да окупират държавни институции. Киевският площад Майдан Незалежности се превръща бойно поле, на което което загиват близо 200 души, а ранените са стотици.
Като основна причина за избухването на протестите Димитър Кенаров определя тогавашното разединение на украинското общество, различията в гледните точки и мисленето. По думите му, “няма единно отношение” и що се отнася до Майдана.
”Има си проевропейски хората в Киев, примерно, и в Западна Украйна и тн., които не гледаха на Русия като на партньор, а по-скоро като на заплаха. На места като Крим, които са сбор на руско-етническите руснаци, това беше прието много негативно, а на други места, като Киев, или примерно, Лвив, на тези места хората приеха това много позитивно.”, обяснява журналистът.
След края на Евромайдана Руската федерация окупира полуостров Крим. Украйна не очаква подобна реакция, поради което не е подготвена за военни действия и бърза съпротива. За да се реши в границите на коя страна ще попадне полуостровът, руският окупатор провежда референдум. Той не е съпътстван с мащабна военна агресия, но въпреки това се провежда “под дулото на пушките”.
Кенаров определя референдума като несправедлив. Многобройни са критиките на международната общност за начина, по който е проведен. В този период се наблюдава масово желание за присъединяване от страна кримските граждани към Русия, но малцинството не получава справедливо отношение. Напротив, подложено е на репресии.
Случилото се в Крим е “частен случай”, но Путин не взема това под внимание. Отношението на тамошните украинци с руско самосъзнание към тогавашната ситуация го кара да си мисли, че действайки по сходен начин ще успее да постигне същите резултати и в други области на Украйна. Така той се мотивира да продължи с военната офанзива.
Кризата в Донбас
По-късно през същата 2014 г., след загубата на Кримския полуостров, от източната част на Украйна се отделят областите Донецк и Луганск. Те са част от по-големия регион Донбас, който се намира в близост до границата с Русия. Сепаратисти, подкрепяни от Русия, обявяват Донецк и Луганск за независими народни републики. Украйна и международната общност не ги признават, което поставя началото на гражданската война в Донбас. Заради военните действия животът там става много труден, което води и до масова миграция сред местните. След подписване на двете Мински споразумения през 2015 г. конфликтът се замразява. През годините обаче те са многократно нарушавани, а избухването на войната през 2022 г. го “размразява”.
Руската пропаганда се разраства заради конфликта в Донбас, което довежда до създаването на множество наративи. Властите в Русия твърдят, че Украйна се управлява от нацисти, и че в Донбас се извършва геноцид. Тези твърдения са едни от предпоставките, подготвящи почвата за руската инвазия през 2022 г.. Според Димитър Кенаров “този тип акции са базирани на някакво малко зрънце истина, което обаче се преекспонира(…)”
Другата причина за новия конфликт, според Русия, е разширяването на източния фланг на НАТО. През 2017 г. украинският парламент гласува в полза на стратегическата цел страната да се присъедини към страните от Северноатлантическия договор. През септември 2020 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски потвърждава тази цел.
В хода на следващата една година Русия започва да струпва войски на границата с Украйна. Международната общност не успява да намали напрежението между двете страни по дипломатически път.
По думите на Кенаров на никого не е било ясно кога точно ще избухне войната, но Кремъл се е готвил и е изчаквал удобния момент да нахлуе в Украйна. Журналистът не може да каже със сигурност дали Путин е очаквал последвалата развръзка и отзвук от войната.
За него изходът от военната агресия също е неясен и трудноопределим, като е възможно конфликтът да се проточи във времето.
“Не знам как ще приключи цялото нещо. Съмнявам се в пълната победа на някоя от двете страни, поради простата причина, че нещата са по-сложни от това. За съжаление,
много украински домове бяха разрушени и много украински животи бяха отнети. Тези неща трудно се възстановяват”, коментира той.
