Снимки: Личен архив

“Изборът е привилегия на демократичния човек”

За Ани Димитрова учителството е не просто работа, но и удоволствие. Освен като учител , тя вижда себе си и като сценарист, режисьор и актьор. Креативният й подход към професията дава своите категорични резултати – от нейния курс по журналистика и връзки с обществеността в школата The Passionate Sheperd излизат някои от доказаните имена в българската журналистика. За проблемите на българската образователна  система, победата на консервативността над модерността, личните сблъсъци с корупцията в образованието и свободата като висша ценност с г-жа Димитрова разговаря Петър Желев, възпитаник на СУ „Никола Йонков Вапцаров в гр. Генерал Тошево, който също е избрал за себе си пътя на образованието в сферата на журналистиката. 

 

Вие сте избрали да бъдете учител. Оправда ли се този ваш избор или да си учител в България е неблагодарна и изхабяваща професия?

 

Да, по професия съм учител, но съм избрала да се занимавам с много неща. Смятам себе си преди всичко за човек на изкуството –  занимавам се с литература, драматургия, изобразително изкуство. Да бъда учител е едно от удоволствията ми. Винаги ще помня мига, когато за първи път застанах пред ученици. Тогава осъзнах, че тази професия е синкретична. Тя ме прави не само учител, а и сценарист, и режисьор, и актьор, а по-късно, когато започнах да наблюдавам израстването на учениците, открих и свещенодействието, което извършва учителят.

 

Имам опит със студенти и ученици само в България, не знам дали на други места е по-лесно, или по-трудно, но се надявам, че хората, които са избрали да бъдат учители, където и да е по света, съзнават своята мисия и отговорност.

 

Последната част от въпроса – за неблагодарността и похабяването – се отнася към институционалните проблеми. А в образователната система има много проблеми – реформите са предимно козметични, консервативността надделява над модернизацията, количеството все още е по-важно от качеството, трудно се променят остарелите програми и модели на мислене. Това са големите пречки пред българското образование. Те влияят на всички останали процеси в системата и пораждат усещане за неудовлетвореност и похабяване в креативните учители, които системата спъва.

 

Нека кажем, че Вие сте малко по-специален учител – подготвяте и създавате бъдещите журналисти. Успявате ли да предадете Вашите житейски избори и на учениците и кандидат-студентите?

 

Имам един спомен от студентските си години: първото изречение в лекциите на професор Герджикова беше „Учителят е добър човек“. Тогава това ми прозвуча смешно и глупаво. Трябваше да минат години, за да разбера колко е важно и ценно точно това изречение да е първо в целия цикъл от лекции. Учителят преди всичко е добър и добронамерен човек! След това започва всичко останало.

 

За мен най-висшата ценност е свободата, тя е воля, осъзнатост, отговорност и съвест. Затова, когато подготвям бъдещите журналисти, винаги ги подтиквам да излязат извън матрицата, да се почувстват свободни, да осъзнаят силата на свободния избор и отговорността, която носят от него. Този педагогически подход обичайно се смята за труден, защото обърква и дезориентира хората с насадени стереотипи и повлияни от образователните калъпи, но смятам, че бъдещите журналисти първо трябва да осмислят силата на собствената си свобода, преди да започнат да влияят на обществената. 

 

Горда съм, че в много мои курсисти, повечето от които вече са стойностни журналисти, откривам част от себе си. Надявам се, че съм им повлияла да открият свободата и да я бранят. Точно те са голямото ми удовлетворение – хората, на които съм показала възможността да правят избор, да бъдат свободни. Това са хора като: Виктория Готева – журналист и водещ на новините по БТВ; Татяна Йорданова – журналист в БНТ, двукратен носител на медийна награда „Валя Крушкина – журналистиката за хората“; Даниела Лалова – журналист в БНТ, Култура.БГ; Кристина Димова – спечелила младежката европейска награда за журналистика Megalizzi – Niedzielski; Моника Симеонова – журналист в Bulgaria ON AIR и много други.

 

Като заговорихме за образование – разказвали сте ми за един Ваш много специален, бих казал, и съдбоносен избор. Разработили сте модерна и прогресивна образователна програма за повишаване на квалификацията на училищните директори. Оказва се обаче, че Ви предлагат подкуп, за да бъде програмата уж въведена в родната образователна система с цел материални облаги за МОН. Все пак, Вие сте отказали. Бихте ли разказали повече за избора да не се поддадете пред изкушението на парите? Трудно ли се прави подобен избор?

 

Тази случка беше отдавна, точно когато въведоха делегираните бюджети в образователната система и директорите на училища трябваше да придобият мениджърски умения. Моят екип задълбочено и старателно разработи програма за обучение на директори. Това обучение трябваше да е дългосрочно – в рамките на една година директорите да придобият компетенции в областта на финансите, правото, управлението, развитието и оценяването на персонала – всичко, касаещо успешното развитие на училището. В екипа ни участваха видни юристи, финансисти и новатори. От МОН, по-точно от новосъздаденото тогава звено Институт за обучение на директорите, се свързаха с мен с предложението да въведат нашата програма. Бях много щастлива, че в Министерството има прогресивно мислещи хора, които искат промяна. Но бързо се разочаровах. Оказа се, че чиновниците, с които се срещнах, съвсем не са загрижени за мениджърските умения на директорите, а искат просто да усвоят европейските пари по образователния проект, като формално използват нашата програма само за 3 дни. Предложиха ми и солидна сума, разбира се. Бях шокирана! Това беше изненадващ за мен опит да бъда корумпирана. Изобщо не беше трудно да направя избор – затворих лаптопа и си тръгнах. На фона на живота в България този избор сигурно ме прави да изглеждам наивна в очите на някои хора, но аз и сега бих постъпила така.

 

 

Наскоро се проведоха парламентарни избори. Колко важно е човек да гласува и има ли смисъл от това при явните възможности за измами по време на вота?

 

Разбира се, че трябва да се гласува. Парламентарните избори са като житейските. Да правиш избор с цялата отговорност за последствията от този избор е изключително важно, това е равностойно на живота – повечето хора избират да живеят, нали? И в живота има много нечестност, несправедливост и измами, но това само подсилва желанието да го подобрим и да го направим по-справедлив.

 

Може ли да определим избора, който гражданите на България направиха на 4 април, за правилен или грешен, или пък подобна дефиниция няма място тук?

 

Грешките са хубаво нещо, от тях се учим как да не грешим. В крехката ни демокрация направихме доста грешни избори, но те ни показаха кои са правилните. Ако изборът е осъзнато направен, той винаги е правилен, стига да сме отговорни за всички последствия от него.

От миналите парламентарни избори резултатите показват, че българите желаят промяна в управлението на страната. Това е чудесно.

 

Като за финал – не са ли по-важни ежедневните, малките избори, които правим – да паркираме на обозначеното място, да не крадем гориво от служебния автомобил и т.н. Не са ли те предпоставка за честен вот и добър живот?

 

Каквото и да избираме, ние го правим под влияние на нашите убеждения, ценностна система, опит, нравственост. Всеки избор, независимо дали го разглеждаме в културен, социален или религиозен план, е благо, върховен дар, който свободният човек има. Изборът е привилегия на демократичния човек.