fbpx

    Изкуството като начин на живот: интервю с поетесата Ана-Мария Герасимова

    |

    В следващото интервю Изабел Спасова от  11 клас в ПГПЧЕ „Петър Богдан“, град Монтана, разговаря с младата поетеса Ана-Мария Герасимова от Берковица, която на 22 години вече има издадени две стихосбирки, студентка е по право, и е дизайнер на мърч. Популярна в социалните мрежи, Ана-Мария още рисува, пее, пише, свири, а в това интервю – говори за истински важните неща в живота. Живее с усмивка на лице, любов в душата, вятър в косите и огън в сърцето, защото „в свят като този е невъзмоно да се стоплиш, ако отвътре не гориш“.

     

    Ана-Мария, твоята поезия, твоите послания достигат до хиляди хора. Самата ти споделяш колко често твои читатели се свързват с теб, за да ти кажат, че са се вдъхновили и са започнали да преоткриват себе си чрез изкуството. Затова направо на въпроса: какво е будителството за теб?

    За мен будителството е едно от малкото останали неща, които могат да спасят душите на хората, защото пътят ни на тази земя е свързан не само с личното ни удовлетворение, но и с това да дадеш частица от себе си на хората. Да ги запалиш, да ги вдъхновиш или да ги накараш да се замислят, да следват мечтите си, да творят върху картината, наречена живот.

     

    Как творчеството води до духовно пробуждане на хората?

    Както често обичам да казвам – изкуството ще спаси света, ако светът спаси изкуството. То не е просто хоби или занимание, а начин на живот – бягство от сивото ежедневие и дом, в който винаги можеш да се завърнеш, когато имаш тежък ден. Чрез изкуството се учим да излизаме от рамката и да не бъдем поредната тухла в стената.

     

    Кой е твоят будител?

    Прекалено много са и съм благодарна, че ги виждам навсякъде около мен – в близкото обкръжение, дори и в социалните мрежи. И говоря за хората на промяната, които се опитват да ни покажат как простите радости носят най-голямо удоволствие,  както и че ако даваш, няма как да обеднееш.

    Как смяташ, българите имат ли нужда от пробуждане днес?

    Според мен пробуждането започва и аз много често казвам, че за мен за нашето поколение също има надежда. Ние сме децата на разкъсаното време – разчупваме оковите и градим нов свят, кой както го може. Естествено, винаги ще има хора, които ежедневно ще ни доказват пукнатините и зацапаните места по общата фасада. Но мисля, че всичко това е част от нещата – така е устроен света.

     

    Каква е цената на това да бъдеш будител?

    Цената е безмилостно жестока, защото да разказваш за истински важните неща в живота никак не е лесно. Малко хора ги оценяват, но с всеки изминал ден ще ставаме все повече…защото…в свят като този, е невъзможно да се стоплиш, ако отвътре не гориш. (Имаш ли огънче?)

     

    Какво би искала да пожелаеш на всички онези хора, които все още не са тръгнали по пътя за откриването на тяхното пламъче?

    Да не спират да се борят за мечтите си. И да бъдат много, много смели. Без да се престрашиш да рискуваш, няма как да постигнеш нищо на този свят. А пътят в търсене на себе си не е никак лесен.

    Най-новото

    Тормозът в училище: Психолог разказва как да разпознаем признаците и как да намерим помощ

    Една трета от младежите в световен мащаб са били жертви на тормоз или физическо насилие в училище според Статистическия институт...

    Пазителите на родопската песен

    Представяме ви Ансамбъл ”Орфей”- Чепеларе, който е създаден от известния гайдар Илия Учиков преди повече от 15 години. Това е...

    Темата на януари: Говорят младите

    Новата 2022 г. вече официално е тук. Месец януари традиционно е време за поставяне на цели, за стартиране на нови...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката