В първия от серията материали, въвеждащи младите репортери на sCOOL Media в дебрите на журналистиката, ще ви разкажем кои са основните журналистически жанрове, какви са разликите между тях и ще дадем насоки как да ги изработвате най-успешно. 

Да започнем с основата: кои са жанровете и какви са основните прилики и разлики помежду им? Още тук правим две уточнения: първо, че повечето жанрове могат да бъдат представени във всякакви формати – писмени (статии), видеа, подкасти, фотоистории… и второ, че е често срещано явление елементи от различните жанрове да се преплитат – зад всеки коментар има поне малко анализ, например. Но да започнем от самото начало.

Новина – основният жанр в журналистиката. Дали ще бъде видео репортаж, кратък анонс по радиото или статия в сайт/ежедневник, целта на новината е ясна. Да предаде възможно най-точно и просто какво се е случило, къде се е случило, кога и как, кой го е направил, и – по възможност – защо това е важно, като се избягва даването на оценка на събитието. Целта е да информирате вашата публика за дадено събитие. Например:

През нощта на 24 срещу 25 май в склад на ул. „Дунав“ е възникнал пожар. Няма пострадали от огъня, но материалните щети са оценени на няколко милиона лева, по думите на собственика. „Пожарната се отзова бързо, но нямаше достатъчно дълги маркучи, за да достигне до епицентъра на огъня“, разказа той. Причините за пожара се изясняват.

Подобен подход трябва да се използва за всякакъв вид новини – най-важната информация е в първия параграф, който наричаме „лийд” (lead), а колкото по-надолу слизаме в статията, толкова повече наблягаме на детайлите (ако имаме такива). Новините трябва да са винаги кратки, точни и ясни, информативни, и да не влизат в излишни спекулации, теории и анализи. Това може да се случи на по-късен етап.

Репортаж – подобно на новината, репортерът дава подредена информация за дадено събитие или място. Разликата в този случай е, че това се случва, докато тя/той е на мястото, където се развива действието, а форматът е далеч по-описателен. Примери за репортажи може да бъдат:

• Репортаж от събитие с обществено значение (конференция по дадена тема, протест, изборен ден…);
• Репортаж от интересно място (екзотична държава или малко известна дестинация).

Във всеки случай, репортажът позволява на журналиста да бъде по-креативен и да разкаже за дадено явление през собствения си поглед, както и да си позволи по-богат и въздействащ изказ. Разбира се, това трябва да стане с мярка, като добрият репортаж винаги се стреми максимално обективно да отрази реалността, макар и през очите на един журналист. 

NB! Освен ако не е наложително репортажите да са от първо лице (т.е. журналистът да разказва личните си преживявания по време на работата), трябва да се говори/пише от трето лице, например:

В Гърция гостите се посрещат не просто като клиенти, а като добри приятели. Често в таверните се сервира хляб и зехтин като гратис предястие, а накрая на вечерята – сладко и раки, по-слабоалкохолна версия на българската ракия. 

Анализ – всякаква форма на аналитично подхождане към дадена тема. Анализите задължително са по-задълбочено от новините и дават по-голямо поле за интерпретации на описваните събития/тенденции/личности, но също като тях трябва да се базират на факти, да се стремят да са обективни и точни. Всеки анализ може да има и различен фокус, който репортерът трябва да избере. Следвайки по-горната история, такива примери биха били:

• По-задълбочен поглед на това защо се е запалил склада, където бива включени:

1) мнението на пожарната, 

2) мнението на собственика, 

3) информация от полицията/властите какво е било съдържанието на склада, 

4) проверка на всички твърдения спрямо вече съществуваща информация в официални и новинарски канали. Винаги използвайте няколко независими източника на информация, вижте дали си съвпадат – а ако си противоречат, се опитайте да разберете и обясните защо. 

• Ако пък репортерът реши да се фокусира върху твърдението за „късите маркучи“ на пожарникарските коли в горния пример, анализът може да провери дали материалната база, с която огнеборците разполагат, отговаря на нуждите и стандартите им, да се сравни с това, с което разполагат техни колеги в друга пожарникарска бригада/град/държава, да се обясни как се е стигнало до това те да не разполагат с базови средства, с които да си вършат работата…

Профил – понякога си заслужава да направите профил на конкретна личност (или, ако сте бизнес журналист – фирма, ако сте политически репортер – партия или НПО…). Подобно на анализа и репортажа, журналистът е свободен да избере призмата, през която да разкаже за човека/организацията, за която разказва. Но, както винаги, трябва да проверява твърденията на интервюирания, да се даде по-широк контекст (защо е важен и/или интересен този човек/бизнес/организация) и информацията да се поднася неутрално и балансирано. 

Мнение – въпреки че звучи като най-лесния за писане жанр, мнението, или коментарът,  е сред най-трудните видове журналистически материал. Мнението може да бъде коментар на автора, редакционен коментар (изразяващ позицията на цялата медия по дадена тема), редовна коментарна колонка… Общото между тях е, че могат да бъдат много по-субективни от всички други жанрове и открито да изразяват мнението на автора/изданието по даден въпрос. 

Един вид коментари обосновават позицията на автора/изданието по даден обществен въпрос. Пример за това са печатните медии във Великобритания, които имат традицията да подкрепят конкретна политическа сила преди избори. 

Друг тип коментари целят да предоставят критичен поглед над даден проблем, точно и ясно да го опишат, но и да предложат начини за разрешаването му. Ако се върнем към по-горните примери за новината и анализа на причините, довели до пожара в склада, коментар на автора по темата би изглеждал така:

Случаят с пожара, изпепелил склад на ул. Дунав, е симптом на по-големи проблеми: лошите противопожарни мерки, които собствениците на бизнеси взимат, както и остарялата материална база на пожарната в града. Ако не искаме повторението на подобни инциденти – и потенциалното им превръщане в трагедии с човешка цена – трябва да изискаме въвеждането на противопожарни инсталации в халета, както и увеличаване на финансовата подкрепа за пожарната в града. 

Трети вид коментарен текст би бил критика на книга/представление/филм/музикален албум… 

Общото между всички тях е, че не просто трябва да изразяват мнението и позицията на автора/изданието, а да го правят обосновано, да се осланят на експертизата, който авторът носи, или е събрал по време на работата си по дадена тема. Аргументите ви трябва да са добре защитени с факти, да се вписват в контекста на темата, да се позовават на чужди коментари по темата (с които можете да се съгласите или да отхвърлите аргументирано) и да допринасят за дискусията по темата. 

Интервю – в основата на всеки истински добър материал стои поне едно, но почти винаги – няколко – добре направени интервюта. Сам по себе си жанрът интервю често се преексплоатира, защото някои журналисти го смятат за най-лесен: уговаряш интервюто, взимаш го, “сваляш” го, както казваме в журналистическия жаргон, и го пускаш в сайта. Разбира се, това може да се случи – ако репортерът е много добър и/или интервюираният – много интересна личност. Но по-често това не е така и интервютата трябва да бъдат интегрирани в по-голям материал. 

Ако дадем пример с темата за пожара, едно интервю с експерт по противопожарна безопасност или бивш пожарникар може да даде много ценна информация, която да защити тезата в анализа, а после – и в коментара, който пишем. 

Съвети как да създаваме новини като истински професионалисти ще прочетете в следващия обучителен материал на sCOOL Media.