fbpx

    Как да взимаме добри интервюта

    |

    Продължаваме серията ресурси за младите репортери на sCOOL Media с насоки как да взимаме добри интервюта. Досега разгледахме основните журналистически жанрове и говорихме за това как да създаваме новини като истински професионалисти.

     

    „Интервюто е основният инструмент на активната журналистика. Без разговори – по телефона или очи в очи – с хората, които могат да ни дадат информация или мнения, можем само да отпечатаме това, което другите са ни изпратили, или да преработим нещо, публикувано на друго място.“ (Седрик Пълфорд, 2001 г.)

     

    Интервюто е жанр, който на пръв поглед може да изглежда лесен, но всъщност е един от най-трудните в журналистиката. За да бъде то ценно и полезно за публиката, журналистът трябва да е отделил време да опознае събеседника си, да помисли добре върху въпросите, които ще му зададе, и да следи много внимателно разговора, който не винаги ще протече по план. Журналистите интервюират източници, за да се сдобият с информация, факти, мнения, анализи, емоционални реакции. Интервютата могат да бъдат източник на новини – когато журналистът провокира интервюирания да направи изявление и съобщи нещо, неизвестно досега на обществеността. Ето най-важните насоки когато взимате интервю.

     

    Подготовка

     

    Интервюто има различни формати – може да бъде публикувано под формата на въпроси и отговори или да е преразказано от журналиста в цялостен текст, в който има допълнителна информация по темата на разговора и/или бекграунд за интервюирания. Интервюто може да бъде и кратък разговор, в който събеседникът изказва мнението или позицията си по даден въпрос. Журналистът може да вземе интервюто на живо, по телефона или в най-лошия случай по мейл. Може да бъде официално или извън протокола (off the record) – когато събеседникът иска да остане анонимен. 

     

    Който и вариант да стои пред вас, първата стъпка е подготовката. Проучете добре темата, по която търсите събеседника си, както и неговия бекграунд и досега изразени позиции. Хубаво е да направите план на материала си, да обмислите какви аспекти от темата искате да покриете и по кои имате нужда от информация.

     

    Предварително написаните въпроси биха могли да ви помогнат да структурирате разговора с интервюирания, да не пропуснете нещо и да се чувствате подготвени. Но имайте едно наум – не изреждайте въпросите си просто един след друг, а следете разговора и задавайте и уточняващи въпроси (виж следващата препоръка). Предварителните въпроси по-скоро служат на това да не забравите нещо, за което сте мислили преди интервюто – могат да са пред вас по време на разговора и да ги поглеждате от време на време, но не се ограничавайте само до тях.

     

    С повишено внимание


    Много е важно по време на интервюто да сте фокусирани, да не се разсейвате и да следите това, което събеседникът ви казва. Така ще можете да следите за няколко неща:

    • дали интервюираният не си противоречи в това, което казва;
    • казал ли е нещо неясно, което може би няма да се разбере от публиката и трябва да се доуточни;
    • може ли да е направил неволна грешка или лапсус, които могат да се разтълкуват погрешно.  

    Стремете се да водите интервюто като разговор – задавайте следващ въпрос върху това, което събеседникът ви е отговорил на предишния, питайте за примери и не се притеснявайте да кажете, ако нещо не ви е ясно. Слушайте активно, поддържайте визуален контакт със събеседника си и го насърчавайте с фрази (“Наистина ли?”, “Да”, “Аха”) и жестове.

     

    Не си измисляйте

     

    В журналистиката няма жанр “фиктивно интервю”. Ако пишете есе или друг художествен текст, можете да си позволите да имате измислен събеседник, но в журналистическите материали това не е допустимо. Трябва ясно и точно да посочите кого интервюирате (и защо), както и да цитирате думите на събеседника си така, както ги е казал.

     

    Цитирането може да стане по два начина:

    • преки цитати: с кавички (в писмен текст) или направо като въпроси и отговори и
    • преразказано: парафразирано или с думи на журналиста, но запазвайки смисъла на казаното от интервюирания.

    Преките цитати са точно повторение на казаното от интервюирания, като в печатните медии журналистът може единствено да “приведе в ред” цитата, т.е. ако изречението е накъсано и липсва някаква част (например глаголът), да я допълни. Важното е да е прецизно и да се запази точният смисъл на оригиналното изказване. Ако цитирате със свои думи, можете да парафразирате казаното и да не използвате кавички (когато е в печатни медии), но отново трябва да внимавате да не преиначите думите на събеседника.  

     

    Когато съкращавате части от интервюто, отново внимавайте да не промените смисъла на думите на събеседника. Съкратената част се отбелязва в печатните медии с многоточие в квадратни скоби – […].

     

    Предразположете събеседниците

     

    Интервюто може да бъде много стресиращ момент за някои интервюирани – особено тези, които се притесняват когато ги снимат или записват. Направете така, че човекът пред вас да се предразположи – можете да започнете с непринуден разговор (за времето, трафика или др.) или пък да разкажете нещо за себе си. Показвайте уважение към чувствата и мненията на другите, без значение доколко ги споделяте. Добрите маниери биха ви спечелили повече доверени контакти, които могат да са ви източници на информация не веднъж. Бъдете любопитни към това, което събеседниците ви разказват, и отделете достатъчно време за интервюто – понякога интересните неща се споделят накрая, след като разговорът се развие и интервюираният се “разговори”. Не се притеснявайте обаче и да прекъснете интервюирания – особено, ако не разбирате нещо от казаното или ако се е отклонил твърде много от темата. Направето го все пак в подходящ момент, за да не остане лошо впечатление.    

     

    Когато взимате интервю по телефона, първо се представете, обяснете защо търсите събеседника и попитайте дали е удобно да разговаряте в момента. 

     

    Записвайте

     

    Когато интервюто не е извън протокола (off the record), имате право да записвате – с камера, микрофон, диктофон и/ или да си водите бележки. В печатни медии, ако целта на интервюто е да бъде публикувано като въпроси и отговори или преразказано, задължително използвайте диктофон (или приложение за запис на телефона си). Когато целта ви е да вземете само кратко мнение или позиция на събеседника си, също се препоръчва да използвате устройство за запис, за да предадете възможно най-точно думите на събеседника си. Ако не използвате такова, трябва да сте изключително концентрирани и да можете да водите ефективно записки на ръка. Внимавайте – някои интервюирани могат да говорят много бързо, накъсано и/ или неясно. 

     

    Записките са важни, за да отбелязвате уточняващи въпроси или нещо, което ви е хрумнало да попитате, но в този момент не можете да прекъснете събеседника. 

     

    Интервюта по мейл

     

    Изпращането на въпроси по мейл и връщането на писмени отговори може да е лесно, но не е най-добрият журналистически подход, защото се губи елементът на разговора. Прибягвайте до този вариант само в краен случай и задължително прочетете внимателно отговорите след като ги получите, за да зададете при нужда уточняващи въпроси.

     

    Едно наум: предварителни въпроси и преглед на интервюто

     

    В България съществува практиката някои събеседници да поискат преди интервюто предварителни въпроси за разговора, а след това да поискат да го видят преди публикуването му. Обикновено това се иска от PR отделите на държавни институции или от отделни политици. 

     

    И двете не са добра практика. Напълно приемливо е интервюираният да получи темите, по които журналистът ще води разговора, но конкретните въпроси трябва да бъдат зададени директно на самото интервю. Тук може да се направи изключение за въпроси, които съдържат подготовка на някакви данни – например искате представител на Министерството на околната среда да ви каже колко на брой кампании за намаляване на използването на пластмаса е правило ведомството през последните пет години. Това не е нещо, което се очаква интервюираният да знае наизуст, затова можете да споделите въпроса преди интервюто или (при печатни медии) да поискате допълнителна информация след него. Що се отнася до прегледа на вече готовото интервю преди публикуване, трябва да обясните на интервюирания, че няма как да изпращате журналистическите материали, но и да го уверите, че думите му ще излязат в медията със смисъла, с който ги е казал.     

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката