Как Мартин създаде „Черна писта“

|

Кой е ученикът, който свърши работата на институциите и показа „войната по пътищата“ на карта

 

 

Той е само на 18 години, но свърши работа сякаш е работил години наред в сферата на IT, пътната инфраструктура и не на последно място – със Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Името му е Мартин Атанасов, ученик от 127 СУ “Иван Николаевич Денкоглу” в София. Учи в хуманитарна паралелка, но от малък се увлича по компютрите и комуникациите. Натрупаните умения му помагат да създаде интерактивна пътна карта на България, която показва над 177 000 катастрофи за последните 4 години, регистрирани в МВР. И най-важното – кои са най-опасните пътни участъци. Нещо, което хиляди българи чакаха да се случи от години.

 

 

Картата

 

 

Това, което го е провокирало, е смъртта на 12-годишната Сияна, която загина на 31 март при катастрофа край Телиш между лек автомобил и тежкотоварен камион. От този момент Мартин започва да гледа на пътните инциденти по различен начин. И решава да действа.

 

Мартин Атанасов
Снимка: Личен архив

 

Той започва мащабно проучване. Свързва се с МВР, за да получи достъп до данни за всички катастрофи в страната през последните години и така да разкрие реалната картина зад сухата статистика.

 

В продължение на месец и половина Мартин се обучава сам да работи с ГИД системи. Самият той казва пред sCOOL Media:

 

„Има много инструменти, видеоуроци и дори ChatGPT, който е много голям приятел. Така че, ако искаме да направим нещо, винаги можем да намерим начин — както в моя случай. “

 

Първоначалната му идея включва и показване на състоянието на пътната инфраструктура. Затова подава запитване до Агенция пътна инфраструктура (АПИ) по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

„Те не ми я дадоха с аргумента, че реално не съществува и било много работа да се обработи. Това може да е аргумент за тях, но законът не го позволява – това е в противоречие със ЗДОИ “, казва още той.

 

В момента, в който навършва 18 години, Мартин подава жалба в съда срещу АПИ. Делото все още тече, а междувременно от агенцията вече водят преговори с него.

 

„Законът е равен за всички — независимо дали си гражданин, политик или институция. Всеки трябва да защитава правата си, особено когато става дума за важна информация, която може да спаси животи “, категоричен е Мартин.

 

Смъртта на Сияна провокирала Мартин да създаде картата.

 

Но трудностите не са само  събирането на информацията. В началото Мартин се съмнява дали ще успее да реализира проекта поради нуждата от сериозен финансов ресурс. Затова той се обръща към Esri Bulgaria и ICD Soft. Щом чуват идеята му, те решават да му предоставят безвъзмездно софтуер, домейн и хостинг.

 

Така се ражда „Черна писта“. Една от целите на проекта е да накара и институциите, и хората да действат и да бъдат по-отговорни, защото проблемът е комплексен, убеден е още Мартин.

 

 

Атаките

 

 

Въпреки положителния отзвук в социалните мрежи, сайтът на проекта става обект на DDoS хакерски атаки от чужбина. Извършителите са неизвестни, а целта им е да претоварят сървъра и да затруднят достъпа до информацията.

 

„Този проект няма да умре. Няма да бъде просто една статична карта, която в един момент ще изчезне. Със сигурност ще бъде надграден – работим по това заедно с други доброволци и партньори. Надявам се да бъде полезен инструмент в борбата по пътищата “, казва Мартин.

 

Мисията

 

На сайта на „Черна писта“ той пише:

 

„Моят живот тепърва започва и искам той да се случи в една друга България. България, в която има все по-малко предпоставки за „поредната“ Сияна. “

 

Мартин апелира към младите хора да търсят правата си, защото вярва, че промяната започва именно от тях. С проекта си иска да ги насърчи да бъдат по-активни, по-отговорни и ангажирани с обществото.

 

„Когато един млад човек е активен, когато не е апатичен към проблемите, които вижда, когато не се преструва, че това не го засяга – тогава той може да бъде конструктивна част от обществото ни. Активността е нужна и това е моят призив: бъдете активни в каквато сфера ви влече. Просто не стойте безучастни. “

 

 

 

 

 

 

Елена Димитрова

Най-новото

FOMO ефектът – или как страхът да не изпуснеш виртуалния живот изяжда реалния

За да провери колко дълбоко социалните мрежи влияят върху всекидневието и начина на живот при младите хора, sCOOL Media проведе собствена анкета сред 100 младежи.

Докъде води тунелът в Габрово, който не стига доникъде?

Десетилетия наред тунелът се превръща в бунище, неформално средище за младежи и място, на което не искаш да попадаш по тъмно.

Хуманитарните науки в България – елитарност или необходимост?

Фактори като развитието на изкуствения интелект и трудната реализация оказват влияние върху интереса към хуманитарните науки на много места.

sCOOL Media бюлетин




    Още от рубриката