Младежите, които ще гласуват за първи път в неделя. От горния ляв ъгъл, по часовниковата стрелка: Ралица Сидерова, Рая Петрова, Павел Данев, Виолета Пейчева

“Видях, че младите са на заден план” Какво мислят гласуващите за първи път

Остават броени дни до парламентарните избори на 4-ти април, които ще определят посоката, към която ще поеме България през следващите четири години. Младите хора традиционно са сред най-малко ангажираните по отношение на избирателния процес. 

 

Според профила на избирателите на социологическата агенция “Галъп”, през 2017 година, когато 54,07% от населението отива до урните, само 15% от тях са под 30-годишна възраст. Това може да бъде обяснено с високия процент на младежи, които не се интересуват от политика – 72% от всички хора между 15-29 години според Годишния доклад за младежта за 2019 г. 

 

Дали нещо се е променило от тогава? sCOOL Media се обърна към петима младежи, които за първи път ще имат право да пуснат бюлетина в петък, за да разберем повече за това какво ги мотивира да се интересуват от политическия живот в страната и да гласуват. 

 

Младежкото мнение е от значение

В началото на лятото през 2020 г. имаше мащабни антиправителствени протести из цялата страна и извън нея, чиито участници бяха и немалко учители. Недоволните настояваха за оставката на главния прокурор Иван Гешев и министър-председателя Бойко Борисов. Основните искания бяха оставките на главния прокурор Иван Гешев и министър-председателя – Бойко Борисов. Всички младежи, с които разговаряхме бяха категорични, че искат промяна и това ги мотивира да гласуват. Те са развълнувани и щастливи от факта, че за пръв път ще могат да дадат своя глас за това в каква посока да се развива България през следващите четири години. 

 

Павел Данев се занимава с журналистика в град Хасково. Той смята, че с участието си в парламентарните избори изпълнява дълга си към обществото. „За съжаление наблюдавам, че една част от младежите нямат интерес и не отиват да гласуват. Категорично мога да заявя, че аз знам за кого няма да гласувам!“, споделя Павел.  За него България е страна на много добри журналисти и истината, че сме на място №111 по свобода на словото е притеснителна. Ученикът от Езикова гимназия проф. д-р Асен Златаров коментира машинното гласуване, което според него трябва да бъде навсякъде, а не на определени места. Според настоящото изборно законодателство за парламентарните избори на 4 април машинно гласуване ще има само в секциите, където избирателите надвишават 300 души.

 

Виолета Пейчева  е все още ученичка, но вече има отношение към бъдещите политики, които държавата ни ще следва. Тя споделя, че очаква положителни промени, които да помогнат със справянето на икономическата криза, която предстои заради коронавируса. Ученичката на от Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии проф. д-р Георги Павлов в град София добавя: „Младите ще развиват занапред всякакви видове бизнеси, кампании, фондации и т.н. Смятам, че правителството трябва да се насочи към образование и начините, по които да задържи гражданите в страната ни.“ Показвайки, че, за да има промяна са необходими примери и действия, тя е доброволец във фондация „Пламнина“.

 

„Видях, че младите сме на заден план и някак не се учудвам”

Ралица Сидерова от град Кърджали също вярва, че гласът ѝ има значение, а бъдещето ѝ не трябва да се определя от влиятелни хора с пари. Относно програмите на партиите за младото поколение, тя споделя: „Видях, че младите сме на заден план и някак не се учудвам.“ Тя си го обяснява с това, че щом юношите не могат да гласуват няма смисъл да бъдат мотивирани. И призовава: „Нека не бъдем неутрални и примирени към всичко, което се случва, ако нещо ни интересува да го покажем.“

 

Ивайло Здравков от град Свищов иска предизборните обещания да се реализират, а не да бъдат поредните празни обещания. Той мисли, че “трябва  да се отделят повече средства за подпомагане и развитие на спорта, особено в по-малките населени места.“

 

Някой младежи вече са се престрашили да направят още по-смелата стъпка да се включат в гражданските процеси. Рая Петрова от град Русе разказва, че е станала активист на партия, за да може да бъде по-близо до случващото се и да направи адекватен избор. Тя споделя, че още в 10-и и 11-и клас не е била щастлива от факта, че не може да гласува. Няколко години по-късно си напомня, че гласът ѝ може да промени нещо, а не както хората, които е забелязала – че не може. Рая предложи: „Щеше да е хубаво ако по някакъв начин се пуска анкета в сайта на министерството, и младите да могат да вземат решение индиректно. Било то образование, спорт, и т.н.“

 

Младежите често са подценявани от възрастните – били те партийци или не. На тях най-често се гледа като на твърде неопитни и неориентирани, за да вземат адекватни политически решения. Това е грешка, която изолира много от младите избиратели. Горните интервюта обаче показват, че тези стереотипи не отговарят на истината и малко повече вяра в младежите би била от полза за всички.

Айлин

Айлин

Аз съм Айлин Хаджийска, ученичка в 97 СУ „Братя Миладинови“ в град София. Обичам да откривам нови предизвикателства. Като малка имах детска мечта да бъда журналист и именно това е причината да започна да пиша за sCOOL Media.
Айлин