Катрин Радославова
Всяка трета жена по света е жертва на онлайн насилие, а 85% са ставали свидетелки на такова срещу други жени, показва проучване на The Economist. Макар и сравнително нов феномен, кибертормозът вече присъства в европейското законодателство и в определени случаи се квалифицира като престъпление. В същото време подобни практики често остават недокументирани и без последствия, което ги превръща в удобна среда за ескалация.
Как обикновените хора се превръщат в насилници?
Анонимността в интернет е една от ключовите предпоставки за онлайн насилие, обяснява клиничният психолог Лили Пирова, специалист с над 15 години опит.
„Анонимността създава усещане за безнаказаност. Човек лесно може да си позволи поведение, което в реалността не би проявил“, казва тя.
Според Пирова зад онлайн агресията често стоят модели, усвоени в детството. Наблюдаваните реакции на възрастните се възприемат като „правилни“ и по-късно се повтарят към други. Дори хора, преживели насилие, понякога започват да възпроизвеждат същите модели. „Ако детето расте в среда, в която агресията е нормализирана, то трудно развива критичност към подобно поведение и често го пренася в зряла възраст“, допълва тя.
Онлайн пространството само подсилва този механизъм – липсата на непосредствен човешки контакт и социални последици позволява потиснати емоции и гняв да се освободят бързо и неконтролируемо.
Защо точно жените?
Ани Торозова, ръководител на детски център „Зона закрила“ към Фондация „Анимус“, посочва, че причините се коренят в няколко нива – исторически, културни и социални.
„Патриархалните модели, религиозните вярвания и стереотипите от векове представят жената като по-слаба и подчинена. Тези нагласи се пренасят и днес – включително онлайн“, обяснява тя.
Според Торозова онлайн насилниците не се вписват в единен профил: има ги във всички социални групи. По-типични обаче са хора, израснали в семейства с насилие, импулсивни личности с потребност от доминация или с натрупана агресия.
„Ако средата толерира сексистки шеги или агресия, това се превръща в норма“, допълва тя.
Каква е превенцията?
Фондация „Анимус“ не само подкрепя жертвите на насилие, но и работи активно за ограничаване на разпространението и нормализирането на агресията. Ани Торозова обяснява, че превенцията трябва да се осъществява на няколко нива – в семейството, в училище и в по-широкия обществен контекст.
В семейната среда ключова роля имат моделите на поведение, уважението и емпатията, които детето наблюдава и усвоява. В образованието превенцията се развива чрез програми, дискусии и инициативи, насочени към разпознаване на насилието и изграждане на умения за безопасно общуване. Според Торозова самата работа с травмирани хора също е форма на превенция, тъй като подкрепата и възстановяването намаляват риска от повторни прояви на насилие в бъдеще.
На обществено ниво особено важни са кампаниите и информираността, които променят нагласите и стимулират обществен разговор по темата. Превенцията изисква съчетаване на образование, възпитание и подкрепа за семействата чрез обучения за родители, социални услуги, ранна намеса и навременна идентификация на проблемите.
Необходима е и активна роля на институциите – работещи закони срещу домашното и сексуалното насилие, бързи механизми за реакция, добре подготвена система за закрила и програми за рехабилитация на извършители. От решаващо значение е и промяната на културните стереотипи чрез публичен диалог, както и инвестицията в психично здраве, която да осигурява достъпен път до психологична подкрепа и навременна превенция.
Какви са инициативите за превенция и рехабилитация на насилниците в чужбина?
Във Великобритания се полагат усилия за превенция на насилието и подтикване на извършителите към промяна. В страната съществува национална организация, която предлага телефонна линия за мъже, склонни към насилие – Respect UK. Интересна инициатива е и проектът „Прошка“ (The Forgiveness). Той кани хората да изследват сложния въпрос за прошката. Водени от убеждението, че историите имат силата да трансформират, организацията работи чрез няколко формата – онлайн библиотека с истории, подкасти, образователни ресурси и инструменти за учене и личностно развитие, изложби, както и специални програми в затвори, където чрез споделяне на опит и диалог се насърчава осъзнаване, прошка и превенция на насилие. Подобни цели си поставя и Project Restore в Нова Зеландия.
Във Финландия програмата KiVa е фокусирана върху превенция чрез образование. Тя е разработена в Университета в Турку, с финансиране от Министерството на образованието и културата. KiVa предлага широка гама от конкретни инструменти и материали за училищата за справяне с тормоза. Превантивните действия, като например учебната програма на KiVa, са насочени към всички ученици и се фокусират върху предотвратяването на тормоза.
На европейско ниво проектът DeStalk задава стандарти и обединява различни национални инициативи за предотвратяване на насилието и работа с извършителите.
Голяма част от усилията в Европа все още са насочени към традиционните форми на насилие. Междувременно кибертормозът продължава да расте и остава труден за идентифициране, контрол и санкциониране.
Анонимността, социалните стереотипи и липсата на ефективни механизми за реакция превръщат онлайн средата в територия, където агресията лесно процъфтява.
За да бъде ограничен, са необходими едновременно: по-добро образование, по-силни институционални инструменти, ясни правила за дигиталните платформи и промяна на културните нагласи.
Онлайн пространството е продължение на реалния живот – и борбата срещу насилието трябва да се води и там.
