За 16 години Якоб ван Беелен събира 850 редки български килима

Йоан Ангелов
Калина Гюлсевер

„Понякога си мисля, че съм луд човек. Наричам моите килими – моите деца.“

Това са думите на Якоб ван Беелен – холандец, който преди близо 60 години тръгва от родината си на пътешествие към Индия. Така и не стига дотам. Защото спира в България, влюбва се в страната ни и днес е неин жител. И то с мисия – да съхранява историята на килимарството, като колекционира български килими. За 16 години е събрал впечатляващите 850 броя. За тази цел е обиколил десетки страни, но винаги се връща тук. Срещаме се с него във Велико Търново по време на изложба на част от безценната му колекция.

Спирка “втора родина”

Годината е 1967. Якоб е студент в Нидерландия, без пари за пътуване. Това не го спира да поеме към популярната по онова време дестинация – Индия. Избира автостопа като най-евтин вариант, а маршрутът минава през България. И тя се оказва последната му спирка.

„Имах много приятни срещи с хора. Дори трябва да кажа, че и комунистическата полиция ми помогна – почерпиха ме с напитки, докато ядях хляб, помогнаха ми да си намеря превоз. И си помислих: „Защо Индия? Харесва ми тук:,  спомня си колекционерът.

Толкова му харесва, че решава да прекарва много от ваканциите си в България. Това продължава цели 18 години. Това го води и до второто важно решение в живота му – да си купи къща тук след пенсиониране.

През 2008 г. Якоб купува къща в Котел. И от тогава планинското градче е неговият дом. Желанието му да украси къщата с нещо традиционно води до това, което по-късно ще се превърне в негово призвание.

Колекционерът

„Община Котел беше една от най-бедните в България. Затова хората продаваха килимите си. Представиха ми много видове, и след няколко години вече имах по 4–5 един върху друг във всяка стая“, разказва холандецът.

Търсейки стари килими, осъзнава, че те трудно се намират. Така тръгва по „килимения път“, обикаляйки Армения, Грузия, Азербайджан. Най-голямата изненада открива в Турция – т.нар. „бакамски“ килим. Това е един от най-старите тъкани килими от чипровската школа. Те са от първия период на развитие на килимарството в Чипровци – от края на XVII до края на XVIII век. Този, който Якоб открива и купува, е датиран около 1715 г.

„Килимите са пиршество за очите. Те имат нещо общо с иконите, фотографията, археологията, историята. Всеки килим има своята история. Само специалист може да я види. Това ме влече в колекционирането“, казва холандецът.

Целта му е да изгради представителна колекция от всички български килимарски региони през различните исторически периоди – нещо, което го отличава от други колекционери. Най-ценните части от колекцията са от Чипровци, Пирот, Котел и Тетевен, но има и редки – от Лудогорието, Карлово, Хасково.

„Истинско щастие е, когато намеря килим от място с малка килимарска традиция“, казва още Якоб.

Грижата

Според него събирането и съхраняването на килими не е лесна задача. Направени от естествени материали, те често стават жертва на молци. Затова голяма част от времето му минава в грижи за тях. Използва всякакви средства – най-известният е нафталин. Почистващите препарати са скъпи – над 1000 лева месечно. Предпочита 100% лавандулово масло директно от фермер или спирт от аптека – те са безцветни и безопасни за тъканта.

За него килимите са безценни, защото унищожен килим не може да бъде възстановен. На всеки няколко месеца преглежда колекцията си за повреди. Ако килим се намокри, губи цвета си.

„Старите килими не трябва да се реставрират. Можеш да ги монтираш върху ленено платно, както правим ние, но не и да ги ремонтираш, защото няма как да направиш същия ред в същия цвят. Монтирането е съхранение, не реставрация“, обяснява той.

Това е характерно за културните традиции – хората еволюират. Не можеш да направиш същите естествени бои, не можеш да пресъздадеш същата символика. Пример: той има молитвен килим от Чипровци, който никога няма да реставрира.

Повредите върху него показват къде са били ръцете, главата, коленете по време на молитва. Този килим вероятно е използван десетилетия и носи важен исторически заряд, който не бива да се изтрива чрез реставрация.

Разбира се, добрите килими достигат добри цени на международни търгове – в Германия, Австрия, Англия, Америка. Българските килими не са най-скъпите, но постигат солидни суми – хубав килим от Чипровци или Самоков може да достигне 5, 10, понякога дори 30 хиляди евро.

Въпреки цената, Якоб е имал добра работа в Нидерландия – бил е издател към парламента. Но все пак около 75% от пенсията му отива за килими. Затова няма луксозна кола или дрехи, но притежава нещо по-ценно – културно наследство за поколенията.

Въпреки мащаба на колекцията, вече е организирал 7 изложби по света – в Париж, Германия и други, а още две предстоят.

Мечтата му е да ги събере в музей – и по-точно в Национален музей на килима във Велико Търново. Освен това пише книга за историята на българския килим.

„Това е последната част от живота ми, затова трябва да я посветя на тази цел – защото знам, че мога да дам на България нещо сериозно с тази колекция и документация.“