fbpx

    Коронавипуск 2020: Оптимисти въпреки несигурността

    |

    В началото на юли двадесет и трима младежи от страната взеха участие в петдневно онлайн предизвикателство “Влез във виртуалната редакция!”. Учениците бяха разделени в четири екипа, всеки от които представляваше мини виртуална редакция. Която подготви журналистически материали по зададената тема – Промяната. Днес публикуваме материала на екип номер две – този на Виктория Колева, София Енчева, Ивайло Илиев, Александра Дралчева, Катерина Добрева, Ръководения от редактора на sCOOL Media Мартин Димитров екип ви разказва за промените, настъпили от почти отменените балове и несигурното бъдеще на образованието на завършващите по време на пандемия. Идната седмица ще бъде публикуван и последния материал от предизвикателството, така че останете на линия!

     

    Обичани и очаквани празници, които отбелязват началото на „истинския живот“ за едни и са символ на показен кич и лош вкус за други, абитуриентските балове безспорно са вододелен момент в живота на младежите, и то не само в България. През 2020 година тази разделителна линия е повече от символична – традиционната радост от провеждането на празненствата, кандидатстването в университет и плановете на завършващите за бъдещето останаха в сянката на разпростиращата се в световен мащаб пандемия от вируса COVID-19.

     

     

    Несигурност за утрешния ден, риск от зараза и тежка тримесечна изолация белязаха всички ни, но още повече –  завършващите гимназисти, които в нормални времена биха крояли планове за бляскава бална вечер, учене за кандидатстудентски изпити, заминаване в чужбина… На младежите, правещи първите си стъпки в света на възрастните, по принцип не им е лесно, но за т.нар. „Коронавипуск 2020“ задачата става още по-трудна заради допълнителните неизвестни…

     

    Затова екип на sCOOL Media реши да се допита до самите абитуриенти, техните родители и експерти, за да разбере как COVID-19 обърка плановете им, като се започне от бала и се стигне до следващите стъпки в техния живот. Изобщо – как се промени техният свят заради пандемията? Краткият и простичък отговор, който всички споделят, е, че животът продължава въпреки ограниченията, а бъдещето е доста по-малко плашещо, отколкото си мислим.

     

     

    Абитуриентски бал по време на пандемия: мисията (не)възможна?

    Алис Сандалова , ученичка в ППМГ „Никола Обрешков“, гр.Казанлък. / СНИМКА: Личен архив

    “В началото на годината може би не чаках с нетърпение така мечтания от някои бал, но след карантината той се превърна в единственото нещо, което можеше да ми върне носталгичното усещане за класната стая, в която нямаше как да се върна. Трябваше да си взема три месеца от училище в шест часа…разбирате за каква емоция става въпрос”, казва Алис Сандалова, ученичка от казанлъшката ППМГ „Никола Обрешков“.

     

    Дали обаче избързаната отмяна на противоепидемичните мерки и позволяването на масовите празненства не направи от баловете буквален „пир по време на чума“? В последните дни в медийното пространство се появи новината, че ученик, болен от коронавирус в град Велико Търново, е отишъл на бала си, без да знае, че е заразен, и към днешна дата (5 юли) осем от неговите съученици, родители и учители са диагностицирани с COVID-19. Развилата се ситуация във Велико Търново постави под съмнение доколко провеждането на абитуриентските празници е било добра идея.

     

    Някои абитуриенти смятат, че изолираният случай в старопрестолния град се преекспонира. „Цената на баловете според мен не е чак толкова висока, колкото хората смятат. Това е едно събиране, в което всички ние се забавляваме. Не беше чак толкова страшно и не беше „бал с маски”, както повечето хора се шегуваха с нас“, разказва Паола Крушовенска от НПМГ-София. Според нея е било въпрос на лична отговорност болното момче в Търново да не ходи на бала си, а не празненствата на всички да бъдат отменяни заради риска от зараза.

     

    Паола Крушовенска и Явор Пеев – абитуриенти от Националната природо-математическа гимназия в София. / СНИМКА: Личен архив

    Мнението на ученици като Паола е напълно разбираемо – повечето зрелостници смятат бала си за своеобразен апотеоз на пет години учене в гимназията и трудно приемат идеята, че то за малко им беше отнето заради извънредната ситуация. „В началото на това нещо [пандемията – бел. ред.] бях изключително тъжен, че ще изпусна точно най-забавните си последни три месеца от училище”, разказва Явор Пеев, също от НПМГ-София.

     

    „.Но когато се видях отново на бала със своите приятели, осъзнах, че връзката ни изобщо не е изгубена. Забавлявахме се като за последно. Може би ни е било доста по-трудно, може би сме изпуснали много моменти, но важното е, че всичко завърши добре“, добавя той.

     

    Розалина Карамалакова – родител на абитуриент от Стара Загора / СНИМКА: Официален сайт на ЦПЛР-Стара Загора

    Подобно чувство се споделя и от родителите на завършващите, които смятат бала за важен момент от живота, и то не само на децата си, а и своите собствени. „Всяка година, когато дойде май месец, всички родители и възрастни хора отправят поглед към младежите, които за последен път прекрачват прага на учебното заведение. Тази година предвид епидемичната обстановка завършването на нашите деца беше малко по-различно.“, сподели Розалина Карамалакова, родител на абитуриент от Стара Загора.

    Румяна Сандалова –  началник на отдел „Образование“ към община Казанлък и родител на Алис Сандалова. / СНИМКА: Личен архив

     

    Румяна Сандалова – началник на отдел „Образование“ към община Казанлък гледа на ситуацията и от перспективата на експерт, и като родител на зрелостник. “Относно завършващите тази учебна година мога да кажа, че те бяха най-ощетените от създалата се ситуация. Ощетени от възможността да преживеят последните най-вълнуващи дни със своите съученици. Дни, които за всички зрелостници са най-емоционални и наситени с вълнуващи моменти покрай матури, оценки, кандидатстване, изпращане, балове, бъдещи планове…Споделянето остана само във виртуалното пространство. Емоциите – изживени самостоятелно. Много от желаните моменти на заедност  – изгубени безвъзвратно”, казва тя.

     

    Според нея учениците са си заслужили баловете заради стриктното спазване на забраните за мероприятия по време на извънредното положение и бързото и зряло организиране на баловете в последната минута.

     

    Чувства срещу суровата реалност

    Отвъд емоционалната страна на нещата обаче отворен остава въпросът дали разрешаването на баловете няма да донесе повече неприятности, отколкото позитиви. Според МОН абитуриентските празници е трябвало да бъдат отменени поради епидемичната ситуация в страната подобно на много други държави, където балове и официално дипломиране не се осъществиха.

    Ронит Сингх, студент по компютърни науки в NYU: “Готов съм да приема реалността на живот зад екрана”; “Преминаването онлайн, особено в технологичната индустрия, няма да има особено негативно влияние – то вече е факт, и то отдавна.” / СНИМКА: Личен архив

     

    Мишел Рашид, студентка по право и политология в NYU: “Чувството да бъдеш малко или много ограничен е отвратително.”; “Онлайн средата влоши мотивацията и фокуса ми.” / СНИМКА: Личен архив

    Двама бъдещи първокурсници от Нюйоркския университет  (NYU) в Абу Даби – Ронит Сингх от Бихар, Индия и Мишел Рашид от Исламабад, Пакистан, споделиха, че дипломирането и абитуриентските празненства в техните страни не са се случили заради противоепидемичните мерки. „Нямах сбогуване или дипломиране заради COVID-19. Мисля, че училището ни постави под огромно напрежение през последните месеци – едва бяхме започнали да се приобщаваме към условията на пандемия и беше изключително трудно да поддържаме високия темп на учене“, разказва Мишел Рашид.

     

    От друга страна, за част от завършващите балът няма толкова голямо значение, особено при ситуация на пандемия, и е по-важно да се обърне внимание на промяната, която предстои след завършване на средното образование. „Балът не е най-значимото събитие от живота на един зрелостник, а бъдещето не може да бъде планирано, но това, което можем да направим ние, е да създадем предпоставка то да бъде обещаващо! Според мен актът на дипломиране е много по-значим в живота на един абитуриент, отколкото бала. Дипломирането е истинският празник на това, което си постигнал през ученическите си години.“, сподели Златина Джамбазова, дванадесетокласничка в СУ „Антим I“ в град Златоград.

    Златина Джамбазова, дванадесетокласничка в СУ „Антим I“ в град Златоград. / СНИМКА: Личен архив

    Завърших! А сега накъде?

    И така, за добро или лошо, баловете се проведоха и свършиха, но след тях идва още по-голямата несигурност – как ще продължи животът на гимназистите в един променен до неузнаваемост постпандемичен свят. Как ще се насладят на промяната на средата, която идва с влизането в университет, ако лекциите са само онлайн? Как ще заминат в чужбина, когато границите може да не бъдат отворени? И изобщо има ли смисъл да учат, ако след няколко години ще излязат от университетите в свят в икономически амок?

    “Очаквах с нетърпение университетския живот като шанс да преследвам целите си, свързани с академичната сфера и извънкласните дейности, но последните няма да се състоят. Отлагането на следването беше опция, но след преценка на ползите и недостатъците от такъв сценарий сметнах, че ще изкарам есенния семестър онлайн”, разказва Мишел Рашид от Пакистан, която е очаквала с нетърпение да усети цялостната атмосфера на кампуса и да се запознае с професорите си.

    Ученето в онлайн среда не поражда особен ентусиазъм и у Паолина Крушовенска от София. „Обучението не е само презентации и word документи – суха материя, която трябва да поемеш. Взаимоотношението между учители и ученици е много ценно”, смята тя и допълва, че според нея дигиталната среда унищожава комуникацията между хората.

    Д-р Иван Иванов Вълчанов – Катедра “Медии и обществени комуникации”, Факултет “Икономика на  инфраструктурата”: “Качественото образование винаги е сериозна основа и сериозна стъпка за развитие както професионално, така и като член на обществото. Освен знания, то дава изключително различен поглед към другите хора, живота и света. То остава висша ценност.” / СНИМКA: Официален сайт на УНСС
    Доц. д-р Стела Константинова Ангова – Катедра “Медии и обществени комуникации”, Факултет “Икономика на инфраструктурата” и гл.ас. / СНИМКA: Официален сайт на УНСС

     

    Не всички са толкова черногледи относно преминаването на университетското обучение в дигитална среда. За доц. Стела Ангелова и гл.ас. Иван Вълчанов от катедрата “Медии и обществени комуникации” в УНСС бързото и ефективно преминаване на лекциите в интернет, както и успешната онлайн кандидатстудентска кампания служат за пример, че българските висши учебни заведения успяват да се адаптират бързо и успешно към несигурното бъдеще.

     

    “Студентите, които бяха на живо в аудиторията, бяха редовни и на занятия в облачната система. Появиха се и някои други хора, които не са били редовни и на занятия, тъй като са работили, но сега тази облачна система им позволи по някакъв начин да успеят да се включат и да правят задачи. Мисля, че студентите бяха доволни.Това поколение, все пак, е дигитално поколение, за него не е проблем да общува по този начин и да живее”, казва доц. Ангова от УНСС.

     

    “Кризата всъщност можем да я погледнем като една невероятна възможност да преминем бързо в облака и да можем да организираме нашия университетски живот там, но контактът на живо в аудиторията е незаменим. Всички ние чакаме с нетърпение да посрещнем наесен нашите нови студенти в аудиторията”, допълва тя.

     

    Стефка Златева – образователен експерт от “Интеграл” с дългогодишен опит в областта на кариерното ориентиране: “Приоритетно е заложено здравето на студентите и решенията, които учебните заведения взимат, са съобразени с тази цел.” / СНИМКА: Личен архив

    Но, изглежда, дванадесетокласникът е доста по-адаптивно същество, отколкото си мислим, защото затварянето на граници и извънредните положения не могат да го спрат – нито да иде на бал, нито да отиде да учи в чужбина. “Към настоящия момент можем да кажем, че първоначалната несигурност при обявяване на извънредното положение по отношение на предстоящите планове за образование в чужбина отмина и в момента кандидатстудентската кампания продължава с нормални темпове”, споделят образователните консултанти от агенцията за обучение в чужбина “Интеграл” Стефка Златева и Николай Христанов.

    Николай Христанов – образователен експерт от “Интеграл” с дългогодишен опит в областта на кариерното ориентиране:  “Мотивираните и търсещи своята успешна бъдеща реализация кандидати не са променили своите нагласи.” / СНИМКА: Личен архив

    Според тях други фактори – като например увеличаващите се от догодина такси за обучение във Великобритания – всъщност мотивират повече хора да кандидатстват и да хванат последния влак, отколкото COVID-19 кризата е накарала канидат-студенти да се откажат от учене там. И неудобствата като хибридното учене онлайн-офлайн и нуждата от социална дистанция не притесняват българските ученици. “Макар и настоящата ситуация на относителна неизвестност да създава несигурност, българските зрелостници са изключително адаптивни и я приемат като предизвикателство, с което са уверени, че ще се справят”, завършват консултантите.

     

    За други обаче, COVID-19 промени из основи плановете за образование в чужбина, като пренасочи зрелостници към висшите учебни заведения в България. „Желанието не е изчезнало напълно, няма да лъжа, всеки търси новото, различното, интригуващото. Brexit, а по-късно и пандемията, ме подтикнаха да погледна по-сериозно на възможностите, които България предлага за амбициозни и трудолюбиви младежи не само в сферата на образованието, а по-късно и като реализация“, разказа Алис Сандалова, избрала да учи в Американския университет в Благоевград, след като първоначално се е целила в британски университети.

     

    Изглежда, че въпреки сериозното разтърсване, през което преминаха в последните няколко месеца абитуриентите, и то в една от най-ключовите години от техния живот, те успяват да продължат напред, сякаш нищо особено не е станало. Както се и полага на всеки млад човек. Може би има какво да научим от тях?

    Най-новото

    Дни на образованието и действията за климата с Fridays for Future

    На 24 и 25 септември  българският клон на движението Fridays for Future организира в София събитието “Дни на образованието и действията за...

    За историята с любов

    Град Кърджали бе домакин на седмото издание на Националната ученическа конференция по история, която тази година се проведе между 10...

    Враждебни ли сме към украинските бежанци? Говорят две украинки, за които България е втори дом

    Войната в Украйна провокира разделение в българското общество и разпали тлеещи вражди между хората. Докато политиците спореха каква подкрепа да...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката