Проф. д-р Коста Костов: Пандемията се управлява като „увеселително влакче”

Проф.  д-р Коста Костов е водещ експерт по белодробни болести, консултант в столичната болница „Св. Анна“, основател и главен редактор на списанието за респираторна медицина и вдъхновение INSPIRO и консултант на медицински център INSPIRO. Още с избухването на пандемията от COVID-19  той зае важна обществена роля в борбата с коронавируса, като дори оглави и  просъществувалия закратко през 2020 г. Медицински експертен съвет (МЕС) по коронавируса. За изборите на един всепризнат пулмолог, за ефикасността на управлението на пандемията  у нас и за проблемите на здравната система с д-р Костов разговаря Дарина Джеджева.

 

Какви невъзможни избори направихте във Вашето медицинско ежедневие от началото на пандемията? Кои проблеми изплуваха на повърхността?

 

Ако може да се нарече невъзможен, такъв избор беше заставането ми начело на Медицинския експертен съвет (МЕС) за изработване на препоръки за диагноза и лечение на COVID-19. Защо невъзможен – защото това беше навлизане в територията на изпълнителната власт, нещо напълно немислимо за мен с оглед на моята свободолюбива и непокорна натура. Направих този избор напълно съзнателно, доброволно, в името на общата съпротива срещу епидемията, която застраши цялото общество и засегна всички възрастови и социални групи. На повърхността изплуваха две противоречия – от една страна – недостиг в здравната ни система на достатъчно специалисти, медицински сестри, апаратура, логистика и организация, а от друга – пълно посвещение на медиците от всички възрасти, които поемат огромен професионален и личен товар през цялото време на протичане на епидемията.

 

Подобряването на здравната ни система е главният приоритет в предизборните кампании на повечето политически партии. Но ангажира ли се кабинетът ,,Борисов III‘‘ с проблемите на българското здравеопазване? Адекватни ли са изборите им за овладяване на пандемичното положение?

 

Има много тежки дефицити в здравната ни система и съм напълно категоричен, че от 20 години в здравеопазването се провеждат само частични „ремонти“ и се слагат кръпки върху старите дрехи, а не се извършва необходимата реформа. Тя стана вече неизбежна, защото системата изнемогва, носи на гърба си огромна тежест, допуска безконтролни харчове, обусловани от свръхколичество при липса на достатъчно качество. В това отношение и последното правителство работеше на ишлеме с подръчни материали и не направи почти нищо за положителна промяна. Що се отнася до непосредственото ръководство на пандемията, то протича с характеристика на увеселително влакче, по подобие на т.н. „пост-COVID синдром“. Наблюдаваме хаотични популистки решения, зависими експерти, които не успяваха да наложат експертните решения над политическите, лошо подбран състав на Националния оперативен щаб (НОЩ), ръководен от хирург, който се опира на патерицата на травматолог, а не от епидемиолог, инфекционист или вирусолог. Липсват  в състава му и пулмолог, специалист по анестезиология и реанимация, фармаколог и др., каквито са абсолютно необходими в един съвет, който си позволява да коментира теми без необходимата компетентност и извън неговите правомощия. Това предупредели широко рекламирания „успех“ в лошия смисъл на думата, който доведе до масово недоверие в разпоредбите на щаба и институциите и формирането на огромен протестен вот срещу наложените противоепидемични мерки и ваксините.

 

Българските власти умишлено ли тласкат страната към тежка хуманитарна криза чрез постоянното отваряне и затваряне, или правят това от недетайлен анализ на ситуацията?

 

Би било зловещо, ако е първото. По-скоро си мисля, че е въпрос на популистки страх и дефицит на компетентност. Вече го обосновах. Когато егото надхвърля нивото на компетентност, тогава става комично за зрителя и трагично за народа. Това видях аз в хода на тази пандемия – оперативни интервенции без поставена предварително диагноза. Престояхме твърде дълго в бар с недостатъчно талантливи музиканти.

 

На какво се дължи фактът, че България е една от страните с най-малътк брой ваксинирани и най-висока смъртност на европейско ниво?

 

Лоша ваксинационна информационна кампания, недоверие в институциите и официалните експерти около Националния оперативен щаб. Когато си приел да бъдеш слуга на политически решения, не може да очакваш добри резултати там, където е необходима професионална компетентност от друго естество. Най-високият процент смъртност се дължи и на най-слабо подготвената здравна система в Европейския съюз. Няма друга логика. Усилията и самоотвержеността на медиците не могат да компенсират всички дефицити в здравната ни система, която има нужда от сериозна реформа и преструктуриране. Тези разговори предстоят в близко бъдеще и ако не се случат, българите ще продължат да бъдат на дъното на всички класации по качествени параметри на здравната система.

 

Какво е за Вас да защитавате своето право на свободно изразяване и критика към нередното в държавата?

 

Въпрос на добри учители, които са ме учили на личен морал и гражданска отговорност към обществото. Когато си имал високи примери, не можеш да прескачаш ниска летва. Когато правя нещо, винаги си представям укорителния поглед на някой от моите духовни примери в живота. Както казваше един от тях, гениалният български поет Константин Павлов, „късно е вече да бъда развратéн“. В този смисъл, се пазя много да не бъда „развратен“ от политическа кариера и съблазните на политическия разврат. За да има добра политическа среда е необходимо свободно гражданско общество, което да бъде независим коректив на властта. Засега оставам с илюзиите, че такова е възможно и се държа настрана от активната политика. Освен политици, притегнати от рамките на партийната и коалиционна рамка, са необходими и свободни личности, като камъни, които „се раждат свободни и кръгли, но но с времето много от тях попадат в масонското братство на формите и се отдават на робската привилегия да бъдат крайъгълни“. Житейската битка за добро име е трудна и тежка, но опазването му е още по-трудно и тежко. Ударите в гърба, предателствата и материалните загуби са само малка част от тази тежест. По-голямата трудност и разочарование идват от неразбирането на околните, които те възприемат като себичен тип, който си търси белята, а не разбират същественото – че най-съществената разлика между хората и животните не е трудът (и те работят), любовта (и те имат първична форма на любов) или езикът (и те си говорят), а способността да решаваш важни житейски проблеми по съвест, а не по интерес. Тоест, наличието на морал през категоричния императив на Кант, който повелява винаги избор на доброто. Това е трудна задача за днешните политици.

 

Влага ли се днес истинско съдържание в думите ,,напредък‘‘, ,,култура‘‘, ,,човечество‘‘ , ,,надежда‘‘? Или избираме ,,разумния слугинаж пред услужливия разум‘‘ , както твърдите Вие във Ваша публикация?

 

Има все още едно просветено малцинство, при което думи и дела съвпадат. За съжаление, то е критично малко и разделено, за да образува здрав сноп, основа на една просветена гражданска общност, от която да потегли будно гражданско общество. Българските интелектуалци се провалиха като прослойка и не успяха да бъдат обединен коректив на властта. Съществуват в охолно самодоволство и егоцентризъм. Това е най-големият дефицит на прехода, който позволи безпросветни и аморални хора да ни управляват.

 

Гласувахте ли? Какви са Вашите доводи за Вашия избор?

 

Разбира се, че гласувах – срещу статуквото, за неизбежната промяна, за духовно и политическо обновление. Иначе, ако това не се случи сега, ще се наложи след известно време, съвсем не толкова далеч, да закрием тази и да основем нова България, далеч от земята, върху която сме се родили, защото повечето способни и млади българи ще я напуснат, а тук ще останем последните отчаяни родолюбци, заедно с мнозинство от европейски социални маргинали, които ще изкупят земите и къщите ни и ще определят съдбата ни. Това ще поболее Отечеството ни и ще унищожи последните остатъци национална идентичност. Това е тежката съдба на малките нации с негодни за народополезна дейност и сребролюбиви политици. Не искам тази перспектива за сина ми, който все още е тук, на тази земя, която е все още наше общо Отечество. Искам да стане просветен европеец, който обича и тачи Отечеството си. На това го уча, за да имам повече надежда за бъдещето ни.

 

 

 

 

Дарина

Дарина

Здравейте! Казвам се Дарина Джеджева, на 17 години съм и живея в Бургас. Любимият ми език е немският и обожавам историята. Обичам да тренирам, да гледам документалки и постоянно да научавам нови неща. Радвам се, че получих възможността да стана част от авторите на sCOOL Media, защото младите хора имаме възможността да променим света!
Дарина