Снимка: Pixabay

Коронаматури 2021 г. : Мисията изпълнена

Випуск 2020  бе наречен “коронавипуск”, тъй като бе първият, който завърши образованието си в онлайн среда. Тогава пандемичната обстановка бе новост за всички и за зрелостниците бе огромно предизвикателство в много кратки срокове да влязат в крачка с новата реалност. Но дали миналогодишните зрелостници бяха най-тежко засегнатите от пандемията?

 

Реално погледнато, завършващите през 2021 г. прекараха почти цялата учебна година, усвоявяйки материала в онлайн среда – необходимото зло за овладяване на разпространението на COVID-19. За разлика от предходния випуск, при който конспекта за матурите бе облекчен от Министерството на образованието (МОН) заради пропуснатия материал, тазгодишните дванайсетокласници бяха принудени да се явят на оценка при същите условия, като преди пандемията. Не отпадна нищо от учебния материал, който, според мнозина ученици, родители и учители, не е усвояван качествено. Държавните зрелостни изпити се проведоха присъствено при спазване на съответните противоепидемични мерки. 

 

Резултатите от матурите, обявени от МОН на 3 юни, показаха, че въпреки непривилигированата си позиция спрямо предходните випуски, тазгодишните дванайсетокласници са се справили с предизвикателството не по-зле от тях. 

 

Равносметката

 

През 2021 година 45 905 зрелостници (93% от общия брой зрелостници) са се явили на изпит по български език и литература, или БЕЛ, а 33 692 (94% от общия брой зрелостници)  – на втора матура. Средният резултат от държавния зрелостен изпит по БЕЛ е 52,44 точки, което отговаря на оценка добър (4,14), обявиха от МОН. 

 

“Тази стойност е напълно съизмерима с данните от предходните две години. Разликата с 2020 г. е по-малко от една точка в полза на миналата година. Тазгодишният резултат обаче е с близо две точки по-висок в сравнение с 2019 г., в която обучението беше изцяло присъствено. “, коментират от пресцентъра на МОН.

 

Слабите оценки по български език и литература са по-малко отколкото през предходните две години, но броят им продължава да е висок – 3331. По-малко в сравнение с предходната година обаче са и отличниците по този предмет – 5732, което е спад спрямо 2020 г. (6283).

 

Пълни отличници от двата задължителни изпити са 39 зрелостници. 

 

Сред най-предпочитаните предмети за втора матура са английски език, предметите от философския цикъл и биология и здравно образование. Най-високи са резултатите по испански език, а най-ниски – по география и икономика.

 

Каква е цената за учениците?

 

Преди броени дни Ивелина* завършва АЕГ “Гео Милев” в Русе. Вече е приета в два университета в България. Мнението й за подготовката й през изминалата една година не е еднозначно. По думите й, онлайн обучението има своите достойнства, тъй като то дава възможност за спестяване на времето за подготовка, по-качествен сън, както и безспорно е довело до повишаване на техническата й грамотност. 

 

Бъдещата студентка е на мнение, че в онлайн среда е успяла да се концентрира по-добре по време на самостоятелни работи и да постави акцент върху по-решаващите за нея предмети при по-малко напрежение около академични резултати.

 

“С предимствата идват и недостатъците, които касаят предимно психическото състояние на учениците. Дългото време пред екран изтощава зрението и води до апатия и постоянна умора”, споделя тя.

 

Като друг дефект на онлайн обучението Ивелина изтъква липсата на личен контакт със съучениците, който е важен както за по-социалните, така и за по-самовглъбените личности. Нарушеният социален баланс води до по-трудно приспособяване към динамични дейности, които са били част от ежедневието преди пандемичната обстановка. 

 

“Пречки, които са били нормална част от предишната ни  рутина и с които безпроблемно сме се справяли, считайки ги за незначителни, сега предизвикват повече безпокойство и несигурност. Намалената ни физическата активност  също се отразява на стойката ни и на цялостното ни състояние”, коментира тя. 

 

МОН: Няма основание за облекчаване на конспектите

 

Според Министерството на образованието, въпреки преобладаващото онлайн обучение през учебната 2020/2021, основание за съкращаване на включения в държавните изпити учебен материал няма.

 

От министерството обясниха в писмен отговор на въпроси на sCOOL Media, че образователният процес в страната не е бил прекъсван, а броят на реално взетите учебни часове е “дори по-голям от предишни години, когато имаше грипни ваканции и екскурзии.”

 

“Подготовката за успешното представяне на държавните зрелостни изпити се обвързва основно с мотивацията за учене и с времето, което всеки ученик отделя за самоподготовка. Учителите провеждат индивидуални консултации на свои ученици, които срещат затруднения, свързани с усвояването на задължителното учебно съдържание”, коментира МОН.

 

Според образователното ведомство, макар и обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС) да не може да замести изцяло присъствените занятия, са били създадени условия учениците да придобият необходимите знания и ключови компетентности. Такова е масовото мнение и на преподавателите.

 

“Решението за провеждането на изпитите в присъствена форма е продиктувано от необходимостта за осигуряване на равнопоставеност между всички участници. От друга страна в по-голяма степен се гарантира сигурността при организацията и провеждането на изпита.”, заключват от пресцентъра.

 

Как онлайн подготовката за матурите да се превърне от дефект в ефект?

 

През 2020 г. в отговор на пандемичната ситуация, група млади хора създават ЛитеМатура. Това е онлайн платформа, която цели да помогне на зрелостниците в тяхната подготовка за матурите по български език и литература. През изминалата година учебните материали и уебинарите на ЛитеМатура достигат до 10 000 ученици от 104 населени места в рамките на един месец, без наличието на профили в социалните мрежи. 

 

Мисията на тази платформа е съживяването на литературното творчеството и интегрирането на нови методически подходи за обучение по български език и литература. Идеята е и да се осъществи качествена връзка между учители, родители и ученици.

 

 От 2021 година партньор на екипа на ЛитеМатура е и сдружение “Образование без раници”. То има за цел да подпомогне осъвременяването на образованието в България и да създаде алтернативни образователни и културни ресурси. Основният проект “Образование без раници” е преводът, популяризирането и прилагането на най-мащабния онлайн портал за образование в света – Khan Academy. 

 

Съоснователят на ЛитеМатура Райчо Райчев сподели пред sCOOL Media, че плановете му са платформата да се разраства и развива и в бъдеще, независимо от ситуацията с пандемията. 

 

“Предстои да се смени формата на матурата по БЕЛ с оглед въвеждането на новата програма. За нас това е възможност да  се съсредоточим върху разработването на новото учебно съдържание.”

 

По думите му, той и екипът му предвиждат пускането и на индивидуални и групови консултации за зрелостници. Сред плановете им са и  да продължат с поредицата им от безплатни уебинари.

 

*Името на момичето е сменено поради желанието й да запази анонимност. 

 

Михаела

Михаела

Казвам се Михаела Георгиева. Завършила съм АЕГ "Гео Милев" в град Русе и съм студентка със специалност "Български език и история". Интересувам се от литература, журналистика, история, български фолклор и съвременно образование. Предпочитам темите, свързани с културата "в" и "извън" България. Журналистиката за мен е начин на погледна на нещата от един малко по-различен ъгъл и да бъда по-скоро неутрален наблюдател, отколкото пристрастен автор (какъвто съм в литературно отношение). Бих казала, че двете гледни точки са еднакво обогатяващи!
Михаела