В следващия материал по темата „Говорят младите“ Невена Желязкова, десетокласничка в СУ “Йордан Йовков”, гр. Тервел говори с едно момиче, което се е посветило на каузата младежите в България да просперират и да се реализират успешно. Това е Анна Кукова, ученичка в дванайсети клас на ППМГ “Никола Обрешков”, гр. Казанлък. От ранна възраст се занимава активно с доброволчество и дейности, насочени към подпомагане личностното развитие на младите хора. В интервю за sCOOL Media Анна разказва за мисията да бъдеш доброволец и ролята на младежта в съвременното общество:
За по-широката аудитория, която не те познава, разкажи за себе си.
Казвам се Анна Кукова, на 18 години. Тази година завършвам ППМГ “Никола Обрешков”, гр. Казанлък. Занимавам се с доброволчество, а от две години – и с маркетинг, като преди месец завърших обучението си по performance marketing в Softuni Digital. Освен това от ноември миналата година съм и координатор на социалната инициатива “Мисия Ученически Клубове”.
От кога се занимаваш с доброволчество и какво се крие зад мотивацията ти да участваш в подобни дейности?
Започнах да се занимавам с доброволчески инициативи в пети клас. Включих се в националната мрежа от клубове “Млади възрожденци” и въпреки че името носи по-скоро историческа или краеведска насоченост, дейностите ни бяха благотворителни. Провеждахме различни кампании, с които подпомагахме стари хора в малките населени места, деца с увреждания или такива, лишени от родителска грижа. Събирахме дарения, храна, садили сме дървета, плели сме мартенички и сме изнасяли рецитали в старчески домове – всичко, което могат да правят едни 12-13-годишни деца. Определено след първите 1-2 доброволчески акции започнах да се замислям колко ми е приятно да помагам на околните и още тогава се уверих, че искам доброволчеството да присъства в живота ми и занапред.
Би ли ни разказала за по-мащабните инициативи, в които си се включвала?
“Млади възрожденци” започна като мрежа от трийсетина клуба и в рамките на трите години, през които аз бях член, доброволчеството ни се разрасна до над 250 инициативи. Освен това, съществуват някои по-мащабни дейности, в които съм взела участие.
През лятото на 2019г. се включих като участничка в Лидерска Академия “GLOW” (Girls Leading Our World), а следващите две години продължих като част от екипа в ролята на младежки съветник (Youth Counselor). Академията е ежегодно едноседмично обучение на млади жени-лидери на възраст между 14 и 18 години, което освен че ми помогна да развия лидерските и комуникационните си умения, ме запозна с повече от 80 момичета от цялата страна, с част от които поддържам връзка и до днес. Решението ми да се включа в екипа на “GLOW” ми даде възможността да бъда ментор на отбор и съвместно с друга участничка да водя обучителна сесия, различни работилници и дейности. Академията бе първата доброволческа инициатива, с която съм се занимавала, имаща прилики с истинска работна среда – организираха се срещи на екипа, възлагаха се задачи, получавахме обратна връзка и т.н. Мисля, че това оказа влияние и върху избора ми на кариерен път, тъй като доброволчеството дава възможност да изпробваш различни дейности и да определиш какво ти харесва и какво – не. Така реших да се занимавам с маркетинг, а в момента управлявам социалните мрежи на “Мисия Ученически Клубове”.
Друга инициатива, в която взех участие е ABLE Mentor – тримесечна програма, по време на която всеки ученик работи с ментор с цел осъществяване на бизнес идея, социален проект или работа върху личностните си качества. Именно там се роди и “Мисия Ученически Клубове”, на която съм координатор в момента. Инициативата ми цели да помага на ученици, които искат да се включат в ученически клубове, или желаят да създадат свои такива.
За какво мечтаеш и как би обвързала начинанията си с избрания от теб професионален път?
Мечтая си някой ден в България да приемаме неправителствените организации като естествена част от гражданското общество, която допринася за неговото добруване. В личен план се надявам да продължа да се занимавам с обществено полезни инициативи, дори когато започна работа.
Вероятно знаеш, че Европейският парламент обяви 2022г. за Европейска година на младежта. Разкажи ми за младежкото събитие в Страсбург, в което взе участие през октомври 2021г. и начинът, по който то повлия на мирогледа ти. Смяташ ли, че идеите за бъдещето на Европа, които обменихте, биха могли да се реализират?
В предишни години съм присъствала на конференции и събития с младежи, но това бе най-мащабното от всички. Невероятно е как само в рамките на два дни можеш да се запознаеш с толкова много различни хора, част от които са от държави извън Европа. Събитието определено ми припомни, че дори от две години насам нещата да се случват по-трудно, младежите и организациите не са прекъсвали дейността си.
Инициативата беше изпълнена с различни панели, дискусии, работилници и сесии за въпроси и отговори с представители на Европарламента и Европейската комисия, в част от които взех участие и аз. Активностите бяха два вида – такива, организирани от институции на ЕС и такива, които бяха водени от граждански и неправителствени младежки организации.
Всеки си тръгна от събитието с нови знания и контакти с хора от цяла Европа. Това, което научих, е колко всъщност варира силата на европейската идентичност в различните региони на стария континент. В Западна Европа хората определено имат доста по-силно чувство за принадлежност към съюза, тъй като когато си там, усещаш, че си в сърцето на демокрацията, на ценностите, на които се уповава ЕС. В България за сравнение рядко имаме поводи да почувстваме същите тези ценности.
На EYE 2021 бяха обсъдени хиляди идеи за бъдещето на Европа, кои от кои по-конкретни и целенасочени. Естествено, бяха обсъждани проблеми от всякакво естество – зеленият преход, човешките права, последиците от Ковид кризата, политиките спрямо мигранти и маргинализирани групи и др. Бях много приятно изненадана от подготовката на тези млади хора, които предлагаха за обсъждане много конкретни проблеми и добре проучени решения за тях, което ми дава надежда, че 25-те процента (такъв е процентът младежи от населението на Европа) са отлично подготвени да са пълноценни граждани на света.
Отвъд активностите, в които вземаш участие, с какво се занимаваш през свободното си време?
През свободното си време обичам да пиша поезия, като поле за изява на таланта си открих през месец ноември 2021г. вземайки участие в литературния конкурс на УНИЦЕФ и “Пощенска кутия за приказки” “Отвъд усмивките. Как си всъщност”, а творбата ми беше избрана за изпълнение пред публика в Sofia Live Club.
Обичам да изучавам чужди езици. Освен по-стандартните английски, немски и руски, съм пробвала да изучавам и някои по-особени за нашите ширини езици – например китайски и арабски.
Удоволствие ми доставят заниманията, свързани с дизайн и дигитално изкуство, като напоследък съм се фокусирала повече върху UI и UX и фронтенд програмиране (т. е. превръщам дизайна за уеб страници в код).
Коя е най-новата дейност, с която си ангажирана?
В момента част от свободното си време посвещавам на “Мисия Ученически Клубове” и по-конкретно инициативата ни, организирана съвместно клуба по доброволчество, “Месец на професиите”. Това е серия от четири събития, целяща да запознае учениците с професионалисти от различни области и да им помогне да си изградят ясна представа за същността на избраните от тях професии.
Темите, които дискутираме, са от сферите на маркетинга, неправителствения сектор, графичния дизайн и програмирането, а лекторите, които ни съдействаха с организацията и наградите на събитията са представители на VMware, ABLE Mentor, Cog Graphics и Anakatech.
Организацията на събитията си беше смело начинание, тъй като досега не бях провеждала онлайн събития от този формат, но към момента на интервюто ни са минали три от тях и смея да кажа, че пожънаха успех и положителна обратна връзка от участниците.
Смяташ ли, че държавата подпомага достатъчно дейностите, насочени към развитието на младежта? Ако имаше възможността, какво би променила?
Ако погледнем различните форуми, състезания, менторски програми и въобще всички извънкласни дейности, с които се занимават активните младежи, ще установим, че голяма част от тези възможности съществуват благодарение на частни бизнеси, спонсори и неправителствени организации.
Прави ми впечатление също и че МОН като институция не отделя голямо внимание на извънкласните дейности или ако го прави е по-скоро формално – чрез т. нар. СИП-ове или групи по интереси, за които пък почти никой от учениците не научава.
Много ми се иска да променя философията ни спрямо децата и младежта като цяло, защото колкото и клиширано да звучи – децата са бъдещето. Имаме нужда от висококачествено образование и смислени промени в учебния процес – не само смяна на учебни програми, увеличаване на заплати и саниране на училищни сгради.
Защо смяташ, че е важно за един млад човек да бъде обществено активен?
Като възпитава обществено активни деца и младежи в настоящето, след време обществото ще има активни възрастни, които гласуват на избори и ще инициират и реализират промени.
Освен това, взимайки участие в различни извънкласни дейности, младежите натрупват ценен опит, който да им даде предимство при кандидатстване в университет или работа. Дори да нямат професионален опит на 18-годишна възраст вече могат да имат 3-4 години опит с организиране на събития, набиране на спонсори, маркетинг и още много други.
Какво послание желаеш да отправиш към съвременното поколение българи чрез начинанията си?
Бих искала да кажа на връстниците си да не се страхуват да пробват нещо ново, даже сами да поставят началото му. Затова и “Мисия Ученически Клубове” е с такава философия. Всеки е добре дошъл да стартира свой клуб или да се включи в съществуващ такъв, да види дали конкретният му интерес може да се превърне в професия или по-скоро да си остане само хоби. Мисля, че различните доброволчески инициативи са прекрасно поле за експериментиране на почти всяка професия, така че търсете възможности за развитие винаги и навсякъде!
