Срещаме ви с Деян, влогър, който пътува и работи по света

Автор: Йоан Ангелов

Часът е малко след 6 сутринта. Деян вече е станал и прави своето сутрешно кардио. След това си приготвя високо-протеиново ястие и завършва сутрешния си ритуал с тренировка със своя инструктор, макар и от разстояние – онлайн. Вече е готов за работния си ден, който ще продължи до 14 ч, нито минута повече. За целта взима телефона и трипода си и се качва на мотопеда.

Деян е влогър – създава видео съдържание в youtube и си е поставил за цел всеки ден да снима по едно видео. 365 в годината! Днес ще снима в бръснарница, но не къде да е – тя се намира в джунглата.

На бръснар във всяка страна

От 7 месеца Деян живее в Пукет, Тайланд. Преди това е бил в 7 други държави. Поставил си е за цел навсякъде да посещава бръснарници. И ги заснема. След 15 мин. шофиране с мотопеда, той вече е в следващата бръснарница от списъка си. Пита бръснаря дали има проблем да снима и поставя телефона си в подходящ ъгъл пред огледалото, така, че да се вижда подстригването и разговора му с бръснаря. Чрез бръснарите в различните страни се потапя в тяхната култура и обстановка. Те са на доста екзотични места в Тайланд като например този в джунглата, в някой ресторант или… директно на улицата. Идеята да прави видео поредица от бръснарници от различни точки на света се заражда, докато търсил най-евтиния в Барселона. Замисля се, че това би било доста интересно за последователите си, които в момента са близо 150 хил. души.

„И то тръгна супер натурално, защото в Барселона бяха много разговорливи и си казах: „Добре, защо да не го направя пак?“ После намерих най-евтиния бръснар в Турция, който беше пълен дизастър, беше много смешно“, разказва Деян.

В Тайланд е бил на бръснар за 7 лева и за 200 лева. Най-скъпият бил в Банкок. Това е шокираща разлика, но по негови думи е получил доста добро обслужване и за 7 лева. Най-големият проблем била единствено хигиената, защото салонът се оказал в задното помещение на ресторант. Твърди, че там полагат много грижи за своите клиенти, независимо дали са туристи или не. За разлика от България, Турция и Барселона. В Истанбул му взели 8 лева, но

„В Тайланд са много по-грижовни спрямо това как те карат да се чувстваш. Но това е, защото те като цяло се грижат за клиентите си една идея повече. Не съм видял такова отношение нито в България, нито в Барселона, нито в Турция, нито в другите държави, в които съм бил. Независимо дали си турист или не, те те третират все едно си им ежеседмичен клиент“, казва Деян.

Дигитален номад

Деян или Дийн Фрейзър, както е познат сред последователите си, е на 25 години от София. От две години обикаля Европа и Азия, като най-дълго е живял в Англия и Тайланд.

„Аз съм човек, който живее, където си пожелае. Не ходя в държавите, за да се държа като турист и да посещавам местата наляво и надясно. Аз идвам тук, за да се докосна до културата и до начина на живот“, казва Деян.

И всичко това той заснема с телефона и камерата си и споделя в канала си в youtube. Той е типичен представител на т.нар. дигиталните номади. Това са хора, които не работят зад бюро в офис на едно определено място. И благодарение на съвременните технологии, го правят от различни точки по света. Трябва им само телефон, лаптоп и добра интернет връзка. Дигиталните номади най често са фрийлансъри, имат дистанционна работа или са предприемачи със собствен бизнес.

Деян е автор на ежедневни влогове и видеа за личностно развитие в youtube. Снима всичко, което му е интересно. И не само позитивното.

„Забелязвам, че голяма част от влогърите се опитват да скрият негативните неща. Аз винаги съм бил изключително честен и точен в моите влогове. Когато нещо не е окей се споделя, когато нещо е окей пак се споделя“, казва той.

Организира си така снимките и излъчванията на живо, че всеки месец може да не работи поне 10 дни, но да качва съдържание в канала си всеки ден.

Запалва се по създаване на видео съдържание, когато е на 17 години. Тогава попада в телевизията на покойния продуцент и водещ Радослав Кавалджиев – Роро, от който е научил много.

Освен, че Деян работи от където си пожелае, той работи и до колкото си реши.

„Не мисля, че прекарвам повече от 3-4 часа на ден, работейки. Главно го правя сутрин, гледам да не работя следобед. В смисъл, след 1-2 на обяд гледам изобщо да не работя“, казва Деян.

Тогава приключва снимките, а материалът си изпраща на специалисти по постпродукция.

Най-скъпата валута е времето

„За мен времето е най-скъпата валута и когато имаш пари, можеш да си купуваш време. Какво имам предвид? Ти купуваш време, плащайки на някой да върши твоята работа, и ти така купуваш повече време живот, вместо да работиш. Да, разбира се, мога да правя видеата сам, имам уменията, но ще ми отнеме време, което аз предпочитам да не инвестирам в това да стоя пред компютъра“.

Времето след 14 ч е само за него – почива си у дома, ходи на плаж или се вижда с приятели. Добавя, че се надява всеки, който чете това, да стигне до тази идея. Деян съвсем скоро ще има и свой бизнес – работи по създаването на собствена марка за козметични продукти за мъже.

„Според мен бизнесът е една от най-напрягащите сфери. Но в момента, в който преминеш от другата страна след напрежението, имаш една свобода, която нито една друга работа не може да ти даде“.

Страната, в която няма дума за нещастие

Не случайно избира да поживее в Тайланд – страната, в която няма дума за нещастие. „Може би най-правилната дума за описването на живота тук е „без напрежение“, казва той. „Хората тук не знаят какво е да са нещастни или по-скоро не знаят какво е да се оплакват от това. Независимо дали някой има труден живот или не, винаги е усмихнат“, описва наблюденията си влогърът. Обяснява си го донякъде с факта, че 80% от хората в тази азиатска стана са будисти, около 18% са мюсюлмани, а другите 2% са смесени религии, не само християнство. „Будизмът е религия, която е много независеща от финансово състояние или от материалното. Тук всичко е, просто как да го кажа – не напрягащо. Животът е приятен, лесен, никой не бърза за никъде“. След половин година живот в Пукет е усетил, че дори и самите чужденци са по-малко напрегнати.

„И това е нещото, което, ако можеше да го пренеса в България, щях!“, казва без да се замисли. Спомня си, моментът, когато се пробрал декември месец у дома в София. Още на летището видял „сиви“ хора.

„Много хора биха казали, че това е свързано с финансово състояние, че хората са бедни и затова са нещастни. Мога да кажа, че тук в Тайланд местните живеят много по-беден живот от българите. Българите имат много по-заможен живот. Просто е въпрос на това как го съпоставяш – винаги се чувстваш беден, ако се съпоставяш с най-богатите хора на света“.

Въпреки, че харесва начинът на живот в Тайланд, съвсем скоро той възнамерява да тръгне отново към друга дестинация, даже не една. Този път е решил да пътува из Европа с кемпер. След това може би ще живее Барселона, после Бали и след това отново мисли да се върне в Тайланд.