От Симона Сакарова
„К*рво, без теб ни е добре“.
Понякога 16-годишната Виктория* чува тази обида зад гърба си в училище. Думите не са случайни – те са част от текста на песента „Махленска чалга“ на българския певец Marso.
„Имаше дни, когато просто не исках да отида на училище“, казва Виктория пред sCOOL Media. Добавя, че е имало и други случаи, когато в училище момчета са я наричали с обидни думи, които очевидно са били от песни.
„За тях беше смешно, но за мен беше унизително“, споделя тя.
Музиката винаги е била важна част от живота на тийнейджърите. За голяма част от тях тя се превръща в основен източник на модели за подражание и начин да се изразяват.
Но в много от текстовете на песни, които са популярни сред тийнейджърите в момента, има открити сексистки послания.
Жените като „машини за удоволствие“
Един съвсем нов пример е песента „Е*е ли ти се от парфюма ми“ на Dimoff и Young BB Young, чийто клип само за два месеца събра над 1 милион гледания в Ютюб. В нея се среща репликата „Ти си просто ненужната карта от тестето“. В друга песен на Dimoff – „Мазна“, която е гледана над 5.4 млн. пъти, той пее „В устата ѝ се празня и го лигави кат сладолед“.
При рапърите MBT и Marso също има редица примери. „Махленска чалга“ е с над 5.6 млн. гледания, а част от текста ѝ е: „Тъпа к*рва идва пита: „Може ли при вас да седна?“ „Разбира се, че не – без теб ни е добре!“
В „Шанел“, слушана повече от 2.6 млн. пъти, звучи: „Живота обичам, да се дави под мене и да ѝ дърпам косите. (…) Ше ти купа шанел, ама к*рво, да знаеш, не те обичам“.
В „Купени и продадени“ – също на Marso и MBT текстът гласи: „Аз съм тоя, дето дявола във нея отключи и да е послушна ще я научи“. Тази песен има близо 3 млн. гледания в Ютюб. В „Крадена“, гледана 3.8 млн. пъти, се пее: „Ще я изч*кам, ти ѝ плати силикона“, а в „Нема кво да стане“, която има 3.4 млн. гледания – „К*рви тука не връщаме, в машини за кеш ги превръщаме“.
Дори в колаборациите на Marso с певицата Bilyanish – като песента „Кеш“, гледана над 6.2 млн. пъти, се откриват реплики от рода на: „Ше те накарам да се влюбиш и да ми се подчиня’аш“. В други съвместни проекти, например „Екстази“ на Marso, Bobkata и изпълнителката Kotenceto, жената е описана като „завързана на каишка“.
В тези песни се повтарят няколко основни идеи. Жените се представят като обекти или „машини за удоволствие“, мъжете като господари, които контролират, а връзките – като борба за власт, вместо като отношения на доверие и уважение.
Как влияят такива текстове?
Когато хората слушат тези песни постоянно, започват да приемат тези неща за нормални. Психоложката Ани Владимирова описва този ефект с метафората за „сварената жаба“, която илюстрира как хората могат да приемат постепенни, но разрушителни промени и ситуации, докато не станат твърде уморени, за да реагират – подобно на жаба, която би се сварила бавно, без да усети опасността, докато е във водата.
Думи като „к*рва“, „шматка“ или „к*чка“ са постоянен елемент в тези песни. Те не само принизяват и обиждат жените, но и нормализират идеята, че е допустимо да се говори така за тях. Когато тийнейджърите свикнат с този език, те започват да го използват в ежедневието си. Така музиката промотира токсичните взаимоотношения и кара младите да мислят, че те са приемливи и дори идеалистични.
Александър* е тийнейджър, който обича да слуша MBT, Marso, Bilyanish и Murda Boyz, най-вече заради енергичните им трапове.
„Бийтът ми дава настроение. Текстовете понякога са груби, но аз не ги приемам насериозно“, споделя той пред sCOOL Media. Признава, че досега не е мислил много за това как песните звучат за момичетата.
„За нас е повече като майтап, но вече разбирам, че някои думи могат да са наистина обидни и да наранят другите“, казва той и добавя:
„Някои момчета, особено по- малките, могат да се повлияят от музиката и това да окаже влияние върху мисленето и действията им.“
В крайна сметка Александър признава, че макар за него музиката да е забавление, осъзнаването на това влияние го кара да гледа на текстовете по-внимателно:
„Мисля, че е важно изпълнителите да знаят как думите им се възприемат, защото могат да вдъхновят или да наранят.“
Много момичета в тийнейджърска възраст усещат точно този ефект от подобни песни. Виктория споделя, че заради обидите, взети от такива текстове, е избягвала да носи по-къси или отворени дрехи, защото е очаквала поредния коментар.
„Не мога да повярвам, че думите от музика могат да накарат хората около мен да се държат толкова отвратително”, казва тя. Според нея този проблем не е нов, а има връзка с поп-фолка, който проповядва същите идеали като съвременната рап музика и влияе върху взаимоотношенията между момичетата и момчетата.
sCOOL Media изпрати въпроси до част от изпълнителите на подобни рап песни, за да разбере какво мислят те за този ефект от музиката им, но от тяхна страна нямаше никакъв отговор.
Според психоложката Ани Владимирова, „подражанието на ролеви модели в тийнейджърска възраст е пряко свързано с изграждането на идентичност”. Именно образите на „успели“ и „харесвани“ хора тласкат младите към подражание, за да бъдат приети от връстниците си. Социалните мрежи засилват този ефект, като създават илюзията за близост и достъпност.
Особено силно се налага доминантният мъжки модел – образът на мъжа като по-силен и властен, този, който трябва да командва и да има надмощие над другите, обяснява Владимирова. В този контекст „външният вид и сексуалната привлекателност стават най-значимите критерии за ценност и вратата на поведението, поддържащо само тях, е отворена”.
Психоложката подчертава, че подобно влияние разбива крехката идентичност на тийнейджърите и създава съмнения в собствената им ценност. В дългосрочен план това води до мнителност към искреността на партньора и до проблемни връзки.
„Имаме достатъчно примери за търпимост към насилие в такова отношение във връзките. Процесът е двустранен при агресор и жертва. Още повече, че моделите са пренесени и от света на значимите възрастни в живота на децата”, обяснява Ани Владимирова.
Има ли решение?
Психоложката отбелязва, че музиката, филмите и т.н. винаги ще влияят на тийнейджърските опити да се изразяват и да търсят себе си. Затова критичното мислене и изграждането на здрави ценности трябва да започват от ранна възраст. Иначе ще наблюдаваме „нездрави връзки, токсични отношения и последващи ментални проблеми”.
Дългосрочните ефекти включват дехуманизация и липса на емпатия в обществото. В същото време това е един омагьосан кръг – това, че обществото вече страда от липса на емпатия, допринася подобни песни да се нормализират. Ани Владимирова подчертава обаче, че този тип музика не е единствената причина, а вторичен ефект от същата дехуманизация, чиито корени са комплексни и многопластови.
Няма едно готово решение, но има посоки. Критичното мислене и емпатията могат да се развиват още в училище чрез уроци и разговори, които помагат на младите да разпознават скритите послания в музиката и социалните мрежи.
Важна е и ролята на родителите, които с примера си и с готовността да говорят открито създават здрава основа за отношение към другите. Най-същественото остава самият диалог – когато тези теми се обсъждат заедно, става по-лесно да се изгради собствена позиция и да не се приемат наготово модели, които унижават или омаловажават хората.
*Имената са променени с цел запазване на анонимност.
