Образование по време на пандемия: Предизвикателствата, които учителите срещат

В последната година пандемията промени изцяло начина ни на живот. Борбата с разпространението на коронавируса изискваше пълното затваряне на много страни по света. Училищата бяха сред първите засегнати от ограничителните мерки. Доскоро онлайн обучението беше нещо непознато както за учителите, така и за учениците. Мария-Цветелина Тодорова, ученичка в 97 СУ Братя Миладинови”, гр. София, ще ви запознае с Арзун Ариф, учителка по история в Професионалната гимназия в град Кубрат, която разказва за  предизвикателствата при дистанционното обучение.

 

Радвате ли се, че голяма част от учениците се върнаха, макар и за малко в класните стаи?

Да. Това беше нужно, особено в училище като нашето, където преобладават деца от уязвими групи – 70% от тях спадат към малцинствена група. Уязвими ги прави това, че са в опасност да отпаднат от системата, нямат нормални условия за живот. Част от тях са полусираци или кръгли сираци, а други са с болни или неработоспособни близки/настойници, живеят в бедност и разчитат главно на помощи от държавата. Училището осигурява устройства и интернет за всички, но ефект от това няма. Причината е, че не влизат в онлайн часовете. Вместо това отиват на работа за по 20-30 лева надница.

 

Как се отразява електронното обучение на Вашите ученици?

Някои от децата споделят, че този начин на учене ги затруднява. Други пък казват, че са по-съсредоточени, когато има по-малко хора във виртуалната стая. Така имаме възможността спокойно да коментираме подробно всички въпроси по темата.

 

Притеснена ли сте от факта, че много учители се разболяха през есента и зимата? Имало ли е случаи на коронавирус в училището, в което работите? 

Мога да кажа, че съм притеснена, да. Причината за това е, че в съседното училище има много заболели, а и градът е малък. Няма как да знам кой къде ходи и дали спазва мерките. Фактът, че не съм наясно с това дали останалите са отговорни, колкото съм аз, ми дава достатъчен повод да се чувствам неспокойна. Също така имахме случай на коронавирус в нашето училище, но тогава беше първият етап на онлайн обучението, така че не сме имали някакви контакти с колегата.

 

Как се промени Вашия начин на живот след появата на Covid-19? На какво Ви научи пандемията? 

Няма особена промяна в ежедневието ми. Често си мия ръцете и не прекалявам с близкото общуване; спазвам дистанция. Това, което осъзнах благодарение на появата на коронавируса беше, че много от нас живеем живота си като машини, не му се радваме и не го ценим достатъчно. Време е да преодолеем тази сивота. Трябва да се пазим взаимно. Маските са неприятни, но би било по-неприятно да се заразим. Трябва да бъдем отговорни.

 

Вие като учителка срещате ли някакви затруднения с този начин на обучение?

Не, никакви. По принцип много бързо се ориентирам с платформите и с това как да разрешавам техническите проблеми. По-скоро помагам на колегите, които имат някакви трудности. 

 

Пред какви препятствия тогава се изправят колегите Ви и как им помагате?

По-възрастните от тях понякога имат проблеми със самите устройства, настройките на самия сайт/приложение и т.н. Това се дължи на ниската компютърна грамотност. Ако един човек не притежава необходимите умения, няма как да се чувства комфортно с технологиите. Помагам с подробни инструкции по телефона или снимам видео с обяснения. Не им давам риба, уча ги на риболов! 

 

Какво предпочитате – да преподавате на живо или онлайн?

Защо не и двете? Казвам това защото в момента освен, че съм учител, аз съм и студент, обучаващ се онлайн. По-удобно ми е така, защото пътят до Велико Търново, където уча, би коствал много повече време, пари и нерви. Колкото до учениците – преподавам на дванадесетокласници, които работят почасово или се явяват на курсове. Стига да не е за повече от седмица, онлайн обучението би бил добър вариант. Ако става дума обаче за по-малките деца, задължително е да са на училище присъствено. Много е важно да  се обръща по-специално внимание на всеки един ученик. Децата имат нужда от социализация и движение, което по време на дистанционно обучение, не е възможно.

 

Какви са положителните и отрицателните страни на дистанционното обучение?

Преподаването се промени към добро. Разнообразието винаги е добре дошло, особено при учениците. Когато им предлагам задача в нова платформа се вълнуват много. Новостите не са само в технологиите, но и в подхода. Добрите стари игри много добре се трансформират в образователни техники – бесенката” например помага да запомним имена на исторически личности и места, а познай кой/какво” да анализираме и посочваме факти и връзки между събитията. Отрицателните страни на това онлайн преподаването са, че няма как да съм сигурна дали наистина има някой зад черния екран. Това, което виждам са само инициалите им. Под предлог, че микрофоните им не функционират, някои ученици не участват в часовете. Понякога наистина интернетът и претоварването на системите играе лоша шега – тогава няма какво да направим, освен да почакаме. Проблем за учениците, които живеят по селата, се оказва липсата на ток и обхват.

 

Смятате ли, че част от учениците Ви са се чувствали самотни и несигурни заради случващото се?

Психологът, ресурсният учител и логопедът работят активно с децата, които изразяват своите тревоги. Разговарят във виртуална стая или по телефона. В това отношение мисля, че се справяме добре.

 

Kакви са конкретните проблеми, които пандемията извади на преден план и според Вас трябва да намерят решение?

Системата ни трябва да се научи да се адаптира към всякакви неочаквани промени. Учители, ученици и родители трябва да работят заедно, а не да си подхвърлят огнени топки. Учениците трябва да се ограмотяват, независимо от статута и възрастта си. Трябва да се научим да си уплътняваме времето по полезен, креативен и интересен начин. Ученето не се състои само в писането на уроци в училище; ученето е начин на живот.

 

Смятате ли, че натрупаните пропуски в сферата на образованието биха могли да бъдат запълнени един ден?

Подходът тук е много индивидуален. Вече не говорим само за нагласата на ниво МОН,  училище/учител, а и за светогледа и старанието на учениците. Винаги повтарям (а и аз съм живият пример за това): Ако имаш интерес, даже затворен в килия с книги, пак ще озариш ума си, но ако нямаш интерес и желание – и в Харвард” на нищо няма да те научат.

 

Какво бихте казали на хората, които искат да станат учители и на учениците, които са подложени на натиска от дистанционното обучение?

Ако избирате професията учител, то нека изборът да е информиран, добре проучен и направен на трезва глава. Класните стаи, учениците и методите не са като тези в 90-те години, нещата са коренно различни. Децата са шумни, повечето време арогантни, и голям процент не разбират прочетеното. Разбира се, има изключения – точно заради тях всички усилия си струват. Този малък процент, който все още има желание да се развива, очаква с нетърпение новото знание, което ще му бъде поднесено, задачата, която ще го предизвика и ще породи нови идеи в ума му–заради него си заслужава професията.

 

Работата на учителите е трудна, предизвикателна и свързана с голяма отговорност. В никакъв случай не бива да бъде подценявана, защото до голяма степен те са хората, които работят на първа линия. Работата им е важна, защото промяната започва от тях. Те предават знанията си на учениците, показват им правилния подход, въвличат ги в различните науки и ги подтикват да търсят начини, чрез които да допринесат за развитието на обществото ни.