fbpx

    Пандемията на нашето психическо здраве и как да се справяме с нея

    |

    През последните две години пандемията от COVID-19 доминира в заглавията, завладя въображението, разпали страхове и породи широк спектър от емоции. Освен че остави траен отпечатък в световната история, тя въздейства значително върху психичното здраве на почти всички ни, а сред най-засегнатите безспорно бяха младежите в ученическа възраст, на които им се наложи да се обучават дистанционно месеци наред, да останат задълго по домовете си и да ограничат контактите с връстниците си на живо. Да си тийнейджър е трудно така или иначе, а обстоятелствата около епидемията го направиха още по-сложно. Анна-Мария Спасова от ГПЧЕ „Симеон Радев“, гр. Перник, говори за ефектите от този труден период с шуменската артистка и влогърка с интерес към психическото здраве Изабел Овчарова и преподавателката Любка Дамянова, която е специализирала психология и педагогика.

     

    Нормално е да изпитваме смесени чувства

    Младите хора са особено уязвима група по отношение на психичното здраве поради бурните физически и емоционални промени, през които преминават в периода на съзряването. По данни от проучване на УНИЦЕФ, голям брой деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други негативни емоции. Пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушеният учебен процес и безпокойството за здравето и доходите на семейството, карат много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си. Психолога Любка Дамянова обяснява:

     

    „Бе напълно нормално да изпитваме такива силни чувства, тъй като бе период на опити да осмислим промяната. Става дума за приспособяване към нашето „ново нормално“. Но също така трябва да запомним, че когато хората са опечалени, понякога могат да се почувстват непоносими. Това може да бъде тежък момент. Когато не сме в състояние да променим ситуацията, ние сме изправени пред предизвикателството да променим себе си.”

     

    Г-жа Дамянова подчертава, че от друга страна пандемията е отключила т.нар. механизъм за справяне (coping mechanism) у много от нас. Благодарение на него, милиони преоткриват своето „ново аз“, като се захващат с по-лежерни хобита, интелектуални дейности и спорт. Младата авторка, влогър и откривател Изабел Овчарова споделя личните си наблюдения по тази тема:

     

    „Всички имахме възможност да се вгледаме в себе си и да опознаем по-добре вътрешния ни свят, когато пандемията ни принуди да останем у дома и да променим начина си на живот. За някои беше полезно, за други не толкова, но със сигурност никой не остана същия след всички промени, през които преминахме.“

    Снимка: Изабел Овчарова

    Тънката граница между тревогата и психическите разстройства

    Известна доза безпокойство е нормална и дори полезна, тъй като предпазва от рисковани ситуации и ни помага да пренасочваме фокуса си в стресови ситуации. Но ако се премине определена граница, то може да се превърне в психическо разстройство, което да засегне мислите, чувствата и действията ни, и да определи как се отнасяме към живота, как общуваме с другите, как придобиваме знания и правим избори. Отвъд обичайната нервност и лек страх, безпокойството се характеризира с неспособност за справяне с проблеми и ежедневни дейности, промени в съня и/или хранителните навици,  силен страх, продължително негативно настроение и дори мисли за смърт.

     

    В такива моменти удобните възприятия за нещата, които мозъкът поддържа („светът е справедлив“, „нищо лошо няма да ни се случи“ и т.н.), рухват. Липсата на контрол допълнително влошава нещата. Спираме да се виждаме с приятели и да правим интересни за нас неща, някои дори посягат към алкохола и наркотиците. Всичко това, макар и да носи краткотрайно облекчение, допълнително натоварва мозъка.

     

    „Мисленето, анализирането, мъдруването представляват различни защити от страданието, отчаян опит да придадем образ на злото, да го вкараме в думи и да си фантазираме, че го контролираме“, обяснява г-жа Дамянова.

     

    Данни от проучването на УНИЦЕФ сочат, че младите хора изпитват чувство за тежест и неразбирателство. Реакцията на хората около тях най-често бива пренебрежение към чувствата им, което води до липса на смелост да споделят открито своите притеснения. Психическото състояние на подрастващите е причината за редица рискови поведения, ефектите от които биха продължили цял живот.

     

    Колкото повече се говори за това, толкова повече промяна има

    За по-доброто справяне с проблема е от ключово значение да бъде насърчено социално-емоционалното обучение и да бъде осигурен достъп до грижи за благополучието. Изабел Овчарова призовава към заинтересованост, съпричастност и толерантност към подобен тип състояния. Според нея е важно да поставяме психичното здраве наравно с физическото. „Така както всичко променя значението си, когато физическото ти здраве страда, така и всичко се променя, когато психичното ти здраве остава пренебрегнато. Когато се чувстваш добре ментално, това оказва положително влияние на всеки аспект от живота ти,“ смята влогърката.

     

    Г-жа Дамянова споделя, че единственият изход от този омагьосан кръг е приемането на текущата ситуация. Отключвайки чувството за безопасност, човек преоткрива себе си, изгражда по-добра връзка с всичките неща, които го тревожат и търси решения чрез действия и опити. „Ако си спомним за всички предизвикателни моменти, които сме имали и всички позитиви, които сме извлекли след като ситуацията е отминала, ще ни е по-лесно да приемаме предизвикателните моменти сега и да виждаме уроците в тях дори когато ни боли.“, заключва пък Изабел Овчарова.

     

    С грижа за себе си и правилната помощ се стига далеч

    Животът е наше отражение и събитията в него – също. Имаме право на избор какво ще отразим – дали ще е гняв, благодарност, негодувание, разбиране, отричане, любов… Огледало, на което ако се усмихнем, ще получим усмивка обратно. По този начин тялото и умът са свързани. По-долу можете да прочетете някои идеи на УНИЦЕФ за това как да ги поддържате в добро здраве в този труден период:

     

    1. Признайте, че тревожността ви е напълно нормална;
    2. Бъдете мили към себе си и другите;
    3. Разговаряйте с някого, на когото имате доверие;
    4. Разсейвайте се с приятни занимания;
    5. Намерете нови начини да общувате с приятелите си;
    6. Избягвайте нездравословни начини да се справяте със стреса;
    7. Търсете добрата страна на нещата.

     

    „Психическите разстройства могат значително да намалеят, когато се научим на търпение, разбиране един към друг и най-вече когато придобием смелост да споделяме какво преживяваме, за да получим помощ. Вярвам, че това би ни направило по-щастливи и свободни,“ казва Изабел Овчарова.

     

    Отблъскването на атаките на психичните разстройства често изискват големи усилия и напрягане на волята. Тревожността не се е появила „като гръм от ясно небе“, а  е следствие от многобройни тежки удари, затова изисква повече време за преодоляване. Отделете време и се доверете на процеса. Това е едно ново начало, изграждащо по-силна връзка с вас самите и мотивиращо ви да гледате по-философски над нещата от живота.

    Анна-Мария Спасова

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката