fbpx

    Път към звездите: Катрин, която ще учи астрофизика в Йейл

    |

    Катрин Маринова е възпитаничка на Американския колеж в София. От малка обича да наблюдава звездите и да научава повече за мистериите на Космоса. Това постепенно се превръща от хоби в мечтана професия. Сега ѝ предстои да следва астрофизика в Йейлския университет. Освен физиката, неразделна част от живота ѝ е и музиката. За пътя ѝ към един от най-престижните университети в света с нея разговаря нашата авторка Мария Янкова. 

     

    Как и кога реши да кандидатстваш в САЩ?

     

    Още от момента, в който стъпих на територията на Американския колеж вече знаех, че искам да продължа образованието си в чужбина. Нетрадиционните методи на преподаване, фокусиращи се върху работа в екип и прилагане на придобитите знания в ситуации от реалния живот, богатият набор от извънкласни дейности и състезателната атмосфера, пораждаща целенасоченост и стремеж към развитие, ме подтикнаха да кандидатствам в САЩ. Да, със сигурност в Европа има университети, чието академично ниво ги нарежда сред най-добрите в света. В тях обаче човек бива разглеждан само и единствено на база оценки и резултати от приемни изпити. Това, което насочи вниманието ми към Съединените Щати беше фактът, че университетите оценяват човека като индивидуалностте изискват не само оценки и академични постижения (те разбира се са важен фактор за приема), но и голям брой извънкласни дейности и есета, чрез които проверяващият има възможност да “опознае” по-добре кандидата и да оцени възможността му за вписване в избраната от него среда. Както е известно, в Щатите търсят лидери и иноватори, готови да оставят следа след себе си. 

     

    Защо точно Йейл?

     

    Откакто взех решението да продължа образованието си в Съединените Щати, знаех, че искам да кандидатствам в  университетите от т.нар. ,,Бръшлянова лига”. Разбира се, първоначално бях привлечена от тяхната репутация. Бях наясно, че те са способни да ми отворят множество врати за в бъдеще. ,,Бръшляновата лига” се състои от осем частни университета, като челните три места са заети от Харвард, Йейл и Принстън. Готвейки кандидатурата си за всеки един от тях, осъзнах, че всички те си заслужават. В който и от трите да бях влязла, вероятно щях да съм щастлива. Не мога да скрия обаче факта, че Йейл намери специално място в сърцето ми. Да, другите също имат прекрасни кампуси и предлагат невероятни академични възможности, но в моите очи просто няма база за сравнение между тях.  В Йейл видях нещо, което не успях да открия никъде другаде. Нещо, което ме накара да се откажа от кандидатстването в останалите университети, след като бях приета на Early Decision (ранно кандидатстване). Видях хора, които изглеждаха истински щастливи и удовлетворени от това, което правят. Ден след приемането ми, вече получавах писма от университета, говорех си с настоящи и бъдещи студенти и се радвах на многобройните онлайн ресурси. Вече бях наясно откъде идва репутацията на Йейл като ,,най-щастливият” от университетите в ,,Бръшляновата лига”.  Йейл по всякакъв начин отговаря на желанието ми за всестранна реализация, тъй като там човек е окуражаван да презследва всичките си интереси вместо да се фокусира върху един. От една страна, физиката в Йейл е на много високо ниво. През 2020 г., той е единственият университет в света, който прави изследвания на тъмната материя – една от най-сложните области на астрофизиката. От друга страна, той притежава един от най-активните музикални кампуси в света. 

    Катрин Маринова. Снимка: Личен архив

    Можеш ли да ни разкажеш за процеса, през който премина, за да изпратиш кандидатурата си?

     

    Преди да започна да подготвям кандидатурата си, всички около мен ми повтаряха колко сложен и безконечен е процесът. Колкото и да го отлагах, накрая дойде и моят ред да премина през него. Ето и моите впечатления. 

     

    Да, изисква доста време и добра концентрация, но изобщо не е толкова трудно и страшно, колкото всички го описват. Повечето университети в САЩ приемат кандидатури, подадени през една от двете платформи: Common app и Coalition App. Аз използвах Common App, която е по-популярна сред кандидатстващите за бакалавърска степен. Главната секция на Common App-а е разделена на шест подсекции. В тях се въвеждат съответно лични и демографски данни, информация за семейството, посетени гимназии и годишен успех, резултати от тестове (като например SAT и Advanced Placement). Сред най-важните секции са: Honors, Activities и Writing. В Honors ученикът има право да изреди 5 награди, които е получил по време на гимназиалния етап на обучение. В Activities може да разкаже повече за максимум 10 от извънкласните си дейности. В Writing секцията намира мястото си т.нар. Personal Statement — есе от 650 думи, което се изпраща до всички университети, които го изискват.  Ученикът въвежда всички университети, в които обмисля да кандидатства (лимитът за Common App е 20), като всеки един от тях може да изисква есета и отговори на въпроси в допълнение на гореизброените. Всеки гимназист преживява периода на кандидатстването по различен начин. При мен, разбира се, не липсваха елементите на стрес и притеснение. Много по-големи обаче бяха интересът и удовлетворението от написаното. Освен Personal Statement-а, за който Ви споменах, Йейл изискваше още 4 отговора (до 200 букви – да, правилно прочетохте букви) и три есета от по съответно 125, 200 и 400 думи). Като човек, който обича да пише, за мен беше голямо удоволствие да разкажа повече за себе си по креативен начин. Да, не е лесно да побереш цялата си история в 200 букви. Но иначе къде е предизвикателството? 

     

    Каква е цената на успеха ти?

     

    Смея да твърдя… много безсънни нощи. Шегувам се, разбира се! Преди 12-ти клас, никога не бях разглеждала подробно изискванията за кандидатстване в университетите в САЩ. Предполагах, че ще очакват от учениците висок успех в гимназията, но нищо повече. Много хора се записват на безброй извънкласни дейности, опитвайки се да ,,паснат” на характера на университета. При мен сякаш беше обратното – сякаш характерът на университета ,,пасна” на мен. По-голямата част от извънкласните си дейности съм извършвала, без дори да ми минава през ума, че някой ден могат да ми бъдат полезни при кандидатстването. Така че… на този въпрос отговор нямам. Не възприемам нито едно мое действие като ,,платена цена”. Просто правех това, което обичам. 

     

    Какво смяташ, че е отличило твоята кандидатура от тези на всички останали?

     

    Интересното тук е, че никога не можеш да бъдеш сигурен, че ще бъдеш приет, независимо от това какъв успех и извънкласни дейности имаш. Никога не знаеш и кое точно е било нещото, което е наклонило везните в твоя полза. Всичко са само предположения. Аз бих посочила факта, че кандидатурата ми можеше да бъде разгледана като едно цяло. Личеше си, че намирам смисъл зад това, което правя; че макар и любознателна и желаеща да опитам от всичко по малко, винаги търся връзки между дейностите; че не правя нещо единствено с цел да ,,стои добре” на резюмето ми. Много важна роля мисля, че са изиграли и лидерските ми качества.

     

    Защо според теб се е създала нагласата у българите, че те едва ли не нямат шанс за Бръшляновата лига?

     

    ,,Бръшляновата лига” е сред онези крещящи имена, които срещаме навсякъде — във филми, статии, книги. Всички те обаче създават една фалшива представа за приема в тези университети. Често чувам изказвания като: ,,Там влизат или богаташи, или вече готови научни работници”. Но нека Ви разкажа малко повече… Университетите в ,,Бръшляновата лига” не са ,поредното място, където богаташите пробиват с парите си. Всъщност те предлагат големи стипендии, базирани изцяло на приходите на семейството, най-високите от които покриват напълно разходите за четиригодишния период на обучение. Студентите не са привлечени от парите, а от възможностите и безкрайните ресурси, които тези университети им предлагат.  Университетите не търсят и хора, вече изучили цялата физика, химия или биология. Не търсят кандидати, измислили лекарство за неизлечима болест или направили голямо научно откритие. Неслучайно, студентите избират специалността си едва в началото на втората година от престоя си. Университетите искат да видят как студентите преоткриват себе си и излизат от зоната си на комфорт. Те търсят хора, които са готови да положат усилия, за да се развиват, които не се боят от промяната и искат да оставят следа след себе си. 

     

    Какво е посланието, което би отправила към нашите читатели? 

     

    Посланието ми е следното: преследвайте мечтите си, независимо от това колко невъзможни ви се струват те. Животът е непредвидим. Никога не знаем какво крие бъдещето. Именно затова си поставяйте високи цели и не се бойте от промяната.



    Мария Янкова

    Най-новото

    Път към звездите: Катрин, която ще учи астрофизика в Йейл

    Катрин Маринова е възпитаничка на Американския колеж в София. От малка обича да наблюдава звездите и да научава повече за...

    “Ако вярваш в дългия процес, нещо ще се случи”: Как група тийнейджъри се борят с пластмасата в Тайланд

     „Ако вярваш в дългия процес, нещо ще се случи“, споделя Нисай Чалвали, докато играе с пръстите си. Той е на...

    Топ 10 на най-популярните материали на sCOOLMedia през 2022 г.

    Краят на годината традиционно е време за изводи, равносметки и правене на планове за бъдещето. За екипа от редактори и...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката