Пеликанът Стойчо – любимецът на Варна

|

 

МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

 

Той се разхожда всеки ден на Морска гара във Варна. С походка като на генерален директор. Наперен. Защото му харесва вниманието и усеща, че вече е звезда. А внимание не му липсва – към него са насочени десетки камери. Защото той е звездата на морската столица. Запознайте се със Стойчо. Пеликанът Стойчо.

 

Птицата радва не само варненци с присъствието си – вече е позната в цяла България, защото набира популярност и в социалните мрежи. Той привлича погледите дотолкова, че се събират цели групи от хора, които се редят на опашка за снимка с него. Някои граждани отиват специално до Морска гара, за да пробват късмета си и да го видят.

 

„Доста голяма сензация е по Морска гара. Всички го харесват. Той по-скоро е като котка – обикаля по хората“, казва младият рибар Белослав Белчев.

 

Птицата

 

Стойчо е от изчезващия вид Pelecanus onocrotalus. Обикновено тези птици мигрират в края на март и средата на април. Именно по това време той се появил на Морска гара.

 

Стойчо може да бъде забелязан и на други места, освен на Морска гара. Снимка: Дарин Дучев, „Морско око“

 

„Те летят на север. И явно тази птица е останала тук по необясними причини“, казва пред „Нова телевизия“ Георги Тодоров, зооинженер от варненския зоопарк. По думите му, не е характерно за пеликаните да пребивават на място с толкова много хора. Още повече – в близост се намират Бургаското езеро и резерватът „Сребърна“, където живеят много от неговите събратя.

 

„Изглежда доста социална и не се плаши от хората“, добавя Тодоров.

 

Стойчо може и да е социален, но е непредвидим – и намирането му е истинска победа. Търсейки го първия път, удряме на камък.

 

Разбираме от рибарите, че е активен пеликан – не се застоява само на Морска гара. Понякога е на Трета буна, а друг път – под Аспаруховия мост. Често птицата отлитала нанякъде и се връщала след няколко дни, разказват те.

 

„Хората му навлизат в личното пространство. Той все пак е диво животно – може и да не го показва, но се притеснява. Трябва да са по-внимателни, по-нежни и да го снимат от по-далеч. Всеки да си прави снимки, ама не толкова близо – на 50 см от него. Може би затова сега го няма – сигурно е на по-спокойно място“, казва Васил Василев, който прави компания на рибарите.

 

 

Макар и да не му липсва внимание, и постоянно да има публика около него, някои експерти твърдят, че е самотен. Знаменитостта на Варна не може да намери половинка, с която да създаде поколение – но поне се радва на вкусна риба.

 

Именно това го кара да се връща на Морска гара. Рибарите са неговите най-добри приятели – те са го кръстили Стойчо и му дават не малка част от улова си. Твърдят дори, че Стойчо никога не е гладен – напротив, постоянно е преял.

 

Звезда

 

Това е и нашата надежда да го видим. И на втория ден успяваме! Връщаме се на Морска гара. Отдалеч виждаме група хора, които снимат. Приближаваме – и той е там. Разбира се – до рибните ресторанти.

 

Стойчо получи традиционния обяд от рибарите.

 

Рибарите тъкмо му бяха хвърлили риба за обяд. Първо се беше свил, но после се напери, започна да яде и сякаш позираше на всички.

 

 

От хората там разбираме, че често влиза през фоайето на Морска гара и върви „по червения килим“ все едно отива не на пристанището, а на филмова премиера. Веднъж влязъл и в офиса на туристическа агенция и разгледал офертите – сякаш обмисля смяна на Черноморието.

 

Засега обаче е тук. Само трябва да имате търпение да го срещнете. И,запомнете, снимайте го от далеч.

 

 

Най-новото

FOMO ефектът – или как страхът да не изпуснеш виртуалния живот изяжда реалния

За да провери колко дълбоко социалните мрежи влияят върху всекидневието и начина на живот при младите хора, sCOOL Media проведе собствена анкета сред 100 младежи.

Докъде води тунелът в Габрово, който не стига доникъде?

Десетилетия наред тунелът се превръща в бунище, неформално средище за младежи и място, на което не искаш да попадаш по тъмно.

Хуманитарните науки в България – елитарност или необходимост?

Фактори като развитието на изкуствения интелект и трудната реализация оказват влияние върху интереса към хуманитарните науки на много места.

sCOOL Media бюлетин




    Още от рубриката