fbpx

    Петър Георгиев: „Интересът ми към журналистиката тръгна от футбола“

    |

    Десетокласникът от ПТГ ,,Никола Вапцаров“, Самоков, Кристиян Клепалски ни среща с репортера на предаването „Панорама“ Петър Георгиев в интервю за журналистиката, неравностите по пътя към нея и няколко съвета към младите хора, които искат да се развиват в тази посока.

     

    С какво се занимаваш в момента?

    – В момента съм репортер на предаването „Панорама“ по БНТ. Част съм от този екип вече 3 месеца, от октомври насам, и съм изключително щастлив за възможността да бъда част от предаване, което изключително много уважавам. В свободното си време развивам свой авторски проект, който се казва „Виктория“. Той е документален футболен подкаст. Започнах го преди 3 години, с идеята да предложа нещо различно на българската аудитория. По отношение на спортната журналистика – и конкретно на футболната журналистика, вярвам, че в България има нужда от повече съдържание, което излиза извън традиционните теми и проблеми, които виждаме в по-големите медии. Идеята на „Виктория“ е да документира личности, събития, тенденции и феномени, които са добре познати на обществото, но имаме нужда да ги погледнем от различен ъгъл.

     

    През какъв път си минал, за да стигнеш до журналистиката?

    Занимавам се с тази професия професионално от 5 години, а непрофесионално от 9. За първи път проявих интерес към журналистиката и медиите като цяло още докато бях в гимназията – през 2012 г. До голяма степен интересът ми към журналистиката тръгна от този към футбола, тъй като той винаги ми е бил голяма страст. Когато бях в училище исках да разказвам истории от сферата на футбола. Намерих начин да го правя тогава благодарение на интернет, като в началото го правех просто за удоволствие. По-късно, една-две години след като завърших гимназия, това малко по малко се превърна в кариерен път, който аз исках да следвам. В момента не се занимавам със спортна журналистика основно, но именно тя ми отвори пътя към работа в медийната индустрия.

     

    През 2013 г. продължих образованието си в Нюкасъл, Великобритания, където три години работех за студентския вестник „Куриер“. Това беше едно изключително ценно за мен преживяване, тъй като ме научи на основни уроци и стъпки в целия новинарски бизнес. Когато завърших през 2016 г. получих възможност да работя за БНТ в екипа на ,,По света и у нас“. Бях там в продължение на 2 години, което беше много сериозен опит и ми помогна да израстна професионално.

     

    През 2018 г. заминах за САЩ, щата Мисури, където правих магистратура по
    разследваща журналистика. Прекарах там две години, прибрах се в България през 2020 г. и работех основно като журналист на свободна практика. Получих възможност да се присъединя към екипа на ,,Глобалната мрежа за разследваща журналистика“ – организация, която помага на журналисти, независимо в коя държава се намират, да получават достъп до различни ресурси, за да правят своите разследвания.

     

    В края на 2021 г. се присъединих към екипа на предаването „Панорама“ – едно от най-старите и уважавани предавания в българския ефир.

     

    Колко време ти отнема да подготвиш един материал за „Панорама“?

    – „Панорама“ е седмично предаване, така че в повечето случаи давам всичко от себе си да бъда максимално продуктивен и да предлагам материали за седмичните издания. Предполагам, че отнема седмица да направя един материал, но, разбира се, това идва с много условности, защото във философията на предаването е това да отделяме максимално много време за материалите си, да ги изпипаме и направим възможно най-добри. Ако не се чувстваме готови да пуснем някакъв материал, то ще има нужда от повече време. Аз може би съм известен с по-бавните си темпове на работа. Заради това бих казал 1-2 седмици.

     

    Чувстваш ли, че си успял да се усъвършенстваш в сферата на журналистиката? 

    – Усъвършенстването в журналистиката, както и в живота, е процес, който няма край. Той продължава постоянно. Особено в журналистиката няма момент, в който даден професионалист да каже „Ето това е! Вече съм достатъчно можещ и достатъчно знаещ!“. Напротив, основният двигател на журналистиката и на репортерската работа е любопитството и това да знаеш всъщност колко не знаеш. Така че никога не бих вярвал за себе си, че съм се усъвършенствал в едно или друго нещо. Просто продължавам да давам всичко от себе си и да се развивам. Аз съм и на 27 години. И за мен просто всеки ден, всяка седмица и всеки месец е възможност да се усъвършенствам – това за мен е един дълъг процес.

     

    Имал ли си периоди, в които си изпитал проблеми, свързани с професията ти?

    – Най-същественият приемер от живота ми в това отношение е веднага след като
    завърших гимназия през 2012 г. Заминах за Германия да уча информационни технологии. Смятах, че програмирането може да бъде едно поле, в което аз ще мога да се развивам. Прекарах един семестър, който беше много тежък период за мен, тъй като с пристигането си още осъзнах, че това не е подходяща сфера за мен. Сравнително скоро след това реших да потърся различен път в живота си. Но това може би е най-ниската точка за мен в емоционално отношение, защото тогава бях разочаровал себе си, семейството си и хората, които вярвам, че разчитаха на мен. Бях взел избор, който не беше правилен.

     

    След това трябваше доста внимателно да премисля в коя сфера наистина имам страст
    и възможност да се развивам, така че да се почувствам удовлетворен. Исках да дам
    добавена стойност и на обществото. Ориентирах се към журналистиката и нещата тръгнаха в добра посока. Тази промяна, която направих на 19 години, беше предизвикателство. Но ме научи, че няма крайни решения, т.е. във всеки един момент може да промениш ситуацията, в която се намираш, и да повярваш че следващият избор ще е по-добър, от този който си направил преди това.

     

    Спомена, че имаш страст към футбола. Какво те впечатли в него, за да започнеш да го следиш и да се интересуваш?

    – Любовта към един или друг спорт на повечето хора им идва от вътре. Спомням си момента, в който за първи път играх футбол с приятели. Бях на шест години. Оттам нататък животът ми е много свързан с тази игра. Има някакво обаяние или някакво очарование към футбола. През всичките тези години, независимо дали става въпрос за училище, за квартал, изобщо за каквато и да е среда, в която съм попадал, винаги чрез футбола съм се свързвал с хората.

     

    Какъв съвет би дал към младата аудитория на sCOOL Media, която се е насочила към професията журналистика?

    – На първо място да бъдат любопитни, защото наистина вярвам, че любопитството е двигателят на журналистическата професия. Ако ние не сме любопитни, тогава няма как да достигаме до ценни истории и да ги разказваме по начин, който е в обществения интерес. Вторият ми съвет е да проявяват инициативност и да бъдат проактивни. Едно от силните качества на репортерите и журналистите е да бъдат много дейни в рамките на собствените си редакции. И третият ми съвет, който важи не само за спортната журналистика, а изобщо за всичките типове журналистика, е да проверяваме информацията си.

    Най-новото

    София Прайд 2022: Горди да бъдем

    "Горди да бъдем": под този надслов се проведе за петнадесети път в столицата шествието в подкрепа на човешките права на...

    Кучетата лаят, а в Министерството на младежта и спорта всичко си върви постарому

    Първата половин година на новите управляващи в Министерството на младежта и спорта (ММС) се оказа като последните 12 години. Волята...

    Стъпка назад (еп. 18): Украйна от Евромайдана насам, летният туризъм и какво е да си „Мениджър за един ден“

    Добре дошли в „Стъпка назад“ – месечният подкаст на sCOOL Media.     Това е мястото, където говорим за младите и техните идеи....

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката