fbpx

    Социалната пластмаса: пресечна точка в борбата срещу бедността и замърсяването

    |

    През последните няколко десетилетия човечеството е изправено пред една от най-сериозните заплахи на всички времена – замърсяването с пластмаса. Поради прекомерната ѝ употреба, голяма част се превръща в отпадък. Отпадък, който остава на Земята в продължение на стотици години и предизвиква множество екологични беди. Обществото и управляващите по света вече започнаха да обръщат по-сериозно внимание на този проблем, като се търсят всевъзможни начини за ограничаването на пластмасовата вреда.

     

    Както законите и санкциите на държавно и международно ниво, така и отделните локални инициативи и организации играят важна роля в борбата със замърсяването. Пример за такъв работещ проект е „Plastic Bank“ с основател Дейвид Кац. През 2017 г. Кац представя системата в TED Talk, гледан от над два милиона потребители към днешна дата.

     

    Концепцията на бизнесмена не е никак сложна: в крайбрежните зони на няколко държави, например Филипините, екипът му създава учреждения, подобни на магазини, където вместо пари, служи пластмаса. Бедното население събира боклук, който иначе би попаднал в океана, и в зависимост от количеството му получава битови стоки и услуги, дори възможност за образование. Предадената пластмаса бива продавана на големи брандове, които я използват в своето производство.

     

    „Сега си купете шампоан и перилен прерарат, които имат опаковка от социална пластмаса, и вие индиректно допринасяте за изтеглянето на пластмасата от граничещите с океана водни пътища и същевременно намалявате бедността. И този модел е напълно копируем“, заявява Кац.

     

    Несъмнено замисълът и изпълнението на тази еко-социална инициатива са особено сполучливи. Това сочат и резултатите: според данни на организацията рециклираната пластмаса от самото начало е общо 31 917 560 кг, а регистрираните членове наброяват 32 512.

     

    Ключът на ефективността, постигната от „Plastic Bank“, се крие в употребата на пластмасата възможно най-много пъти, преди тя да стане неизползваема. Затова рециклирането е едно от най-подходящите решения на пластмасовото бедствие. По този показател България има добри резултати, а чрез изграждане на по-строг контрол и по-ефективна система тя би достигнала още по-забележителни резултати в екологично отношение.

     

    С 59,2% обработен материал страната ни се нарежда на трето място в ЕС, сочат данни на Евростат от 2018 г. Средният процент за Европа е 41,5. За периода 2010-2019 г. България бележи 29% ръст на рециклирането, като дели 16 -то място с Франция.

     

    Разнообразни и интересни са причините за изброените постижения. Със сигурност социалната обстановка играе важна роля. В анализ пред българското „Дойче Веле“ Ясен Бояджиев изтъква „специфично българска причина, която не влиза в официалните отчети – приносът на хора с ниски доходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за рециклиране отпадъци и ги предават в пунктовете за вторични суровини срещу заплащане. Трудно е да се каже какъв точно е обемът на този „бизнес“.

     

    Бояджиев цитира данни на неправителствени организации, според които само в София става дума за 4-5 хиляди души, които „отговарят“ за около 50% от отиващите за рециклиране отпадъци (около 100 хиляди тона), спестявайки на града разходи от порядъка на 16 милиона лв.

     

    Подобно на кампанията „Plastic Bank“, аналогичен модел би допринесъл и за природосъобразното, и за социалното развитие на България. Стратегическите закони, прилагането на доказали се практики и изпробването на нови са най-продуктивният метод за преодоляване на „пластмасовия“ проблем. Държавата ни вече е положила стабилни основи за развиване на рециклирането, което ни позволява да подобряваме постигнатото и да създаваме примерни образци за един по-малко отпадъчен живот.

     

    Както Дейвид Кац казва: „Ние всички можем да бъдем част от решението, а не от замърсяването“.

    Мария Христова

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката