fbpx

    Социалната пластмаса: пресечна точка в борбата срещу бедността и замърсяването

    |

    През последните няколко десетилетия човечеството е изправено пред една от най-сериозните заплахи на всички времена – замърсяването с пластмаса. Поради прекомерната ѝ употреба, голяма част се превръща в отпадък. Отпадък, който остава на Земята в продължение на стотици години и предизвиква множество екологични беди. Обществото и управляващите по света вече започнаха да обръщат по-сериозно внимание на този проблем, като се търсят всевъзможни начини за ограничаването на пластмасовата вреда.

     

    Както законите и санкциите на държавно и международно ниво, така и отделните локални инициативи и организации играят важна роля в борбата със замърсяването. Пример за такъв работещ проект е „Plastic Bank“ с основател Дейвид Кац. През 2017 г. Кац представя системата в TED Talk, гледан от над два милиона потребители към днешна дата.

     

    Концепцията на бизнесмена не е никак сложна: в крайбрежните зони на няколко държави, например Филипините, екипът му създава учреждения, подобни на магазини, където вместо пари, служи пластмаса. Бедното население събира боклук, който иначе би попаднал в океана, и в зависимост от количеството му получава битови стоки и услуги, дори възможност за образование. Предадената пластмаса бива продавана на големи брандове, които я използват в своето производство.

     

    „Сега си купете шампоан и перилен прерарат, които имат опаковка от социална пластмаса, и вие индиректно допринасяте за изтеглянето на пластмасата от граничещите с океана водни пътища и същевременно намалявате бедността. И този модел е напълно копируем“, заявява Кац.

     

    Несъмнено замисълът и изпълнението на тази еко-социална инициатива са особено сполучливи. Това сочат и резултатите: според данни на организацията рециклираната пластмаса от самото начало е общо 31 917 560 кг, а регистрираните членове наброяват 32 512.

     

    Ключът на ефективността, постигната от „Plastic Bank“, се крие в употребата на пластмасата възможно най-много пъти, преди тя да стане неизползваема. Затова рециклирането е едно от най-подходящите решения на пластмасовото бедствие. По този показател България има добри резултати, а чрез изграждане на по-строг контрол и по-ефективна система тя би достигнала още по-забележителни резултати в екологично отношение.

     

    С 59,2% обработен материал страната ни се нарежда на трето място в ЕС, сочат данни на Евростат от 2018 г. Средният процент за Европа е 41,5. За периода 2010-2019 г. България бележи 29% ръст на рециклирането, като дели 16 -то място с Франция.

     

    Разнообразни и интересни са причините за изброените постижения. Със сигурност социалната обстановка играе важна роля. В анализ пред българското „Дойче Веле“ Ясен Бояджиев изтъква „специфично българска причина, която не влиза в официалните отчети – приносът на хора с ниски доходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за рециклиране отпадъци и ги предават в пунктовете за вторични суровини срещу заплащане. Трудно е да се каже какъв точно е обемът на този „бизнес“.

     

    Бояджиев цитира данни на неправителствени организации, според които само в София става дума за 4-5 хиляди души, които „отговарят“ за около 50% от отиващите за рециклиране отпадъци (около 100 хиляди тона), спестявайки на града разходи от порядъка на 16 милиона лв.

     

    Подобно на кампанията „Plastic Bank“, аналогичен модел би допринесъл и за природосъобразното, и за социалното развитие на България. Стратегическите закони, прилагането на доказали се практики и изпробването на нови са най-продуктивният метод за преодоляване на „пластмасовия“ проблем. Държавата ни вече е положила стабилни основи за развиване на рециклирането, което ни позволява да подобряваме постигнатото и да създаваме примерни образци за един по-малко отпадъчен живот.

     

    Както Дейвид Кац казва: „Ние всички можем да бъдем част от решението, а не от замърсяването“.

    Мария

    Най-новото

    Враждебни ли сме към украинските бежанци? Говорят две украинки, за които България е втори дом

    Войната в Украйна провокира разделение в българското общество и разпали тлеещи вражди между хората. Докато политиците спореха каква подкрепа да...

    Хронологията на една война

    На 24 февруари тази година руският президент Путин започна пълномащабна война в Украйна, наричайки я “специална военна операция”. Реално обаче,...

    Кристиана Атанасова – за музиката, вдъхновението и уроците на живота

    Кристиана Атанасова стартира своята поп кариера през 2022 г. с авторското парче “Имам себе си”. В него тя влага сърцето...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката