„Природата е крехка – ние сме агресивните“

|

Как малкото българско градче Трън отбеляза Деня на Земята

 

Катрин Радославова

 

Цветни рисунки, оригинални изработки от капачки, чаши и картони, големи плакати от кадастрон. Десетки произведения, посветени на Земята, отрупват масите в градското читалище на Трън. До тях свети огромен макет на нашата планета.

 

Пъстрата ученическа изложба бе само една от многобройните дейности, с които малкото българско градче отбеляза Международния ден на Земята – 22 април. Това е едно от най-празнуваните нерелигиозни събития. Повече от половин милиард души по света го отбелязват с различни мащабни мероприятия – от големи фестивали в Ню Йорк, през изложения, празненства и групово почистване в Лондон, до изложби и концерти в София.

 

Как обаче показаха любовта си към природата жителите на малкия, но живописен Трън?

 

Дейностите стартираха още на обяд с ученическата изложба в градското читалище „Гюрга Пинджурова“. Именно там младежите, с помощта на своите ръководители, създадоха красивите си творби, посветени на Земята и нейното опазване. В мероприятието участваха деца от СУ „Гео Милев“, детска градина „Ален Мак“ и центъра за обществена подкрепа „Дъга“.

 

 

В ранния следобед служителите на читалището, заедно с други доброволци, се отправиха към едно от най-обичаните места в околността – местността Бошнячица, за да почистят района. Там, измежду вековните дървета и свежите зелени поляни, се спотайваха десетки пластмасови шишета, опаковки, пластмасови изделия и всевъзможни други битови отпадъци.

 

Но вместо да бъдат изхвърлени в торбите за смет, те получиха шанс за нов живот – доброволците ги превърнаха в иновативна арт инсталация.

 

 

Идеята е на Борислава Цонева, която вече втора година преподава рисуване и изкуство на деца от детската градина, от първи и втори клас. Цонева разказва, че обича да прави „от дефекта – ефект“:

 

 „Арт инсталацията беше планувана за Деня на Европа. Трябваше от събраните боклуци да направим нещо символично. На това място имаше страхотна, огромна плачеща върба, но за съжаление дървото загни и беше необходимо да се отстрани“, сподели Цонева. И призова: „Хората трябва спешно да се променим. Отсеченото дърво и боклуците върху него по-скоро символизират унищожаването на природата.“

 

„Природата е крехка – ние сме агресивните. Мислим си, че ни е даденост“, съгласи се и Сашка Иванова, председател на читалището „Гюрга Пинджурова“. Тя е участник и организатор на екологични събития всяка година и за нея те вече са започнали да се превръщат в тачена традиция.

 

Каузата на Сашка Иванова е да привлече все повече младежи към подобен вид доброволчески дейности: „Младите имат предимството да помнят по-добре. Ние, възрастните, трябва да им предадем знания и мъдрост, които са наше предимство, за да запазим традициите, обичаите и любовта към природата.“

 

 

Особено важна роля и отговорност в това отношение имат институциите, напомни Иванова.

 

Именно институциите биха могли да помогнат за разрешаването на едно от сериозните екологични предизвикателства в Трън – липсата на сметище. За него напомни Кирил Михайлов, който се включи в почистването.

 

„Би могло да се измисли къде да се направи едно по-голямо сметище, така че да не пречи нито на туризма, нито на селата“, смята той. Тревогата на Михайлов и на местните жители е, че в противен случай проблемът с нерегламентираните сметища и неправомерното изхвърляне на битови и строителни отпадъци ще се задълбочава.

 

А Венета Стоянова даде и конкретен пример за това – изхвърлянето на строителни отпадъци в Ерма вече е довело до стесняване на реката. „Поизпуснали сме нещата. Трябва да се работи повече с младите“, смята Стоянова, която се включи в още една инициатива на Трън за Деня на земята – почистването на спортни съоръжения и площадки из града.

 

Там се запознахме и с Дарина Стоянова – ентусиазиран участник и служител на общината. Виждаме я да носи ръкавици и чувал, пълен с отпадъци.

 

„Обичам да ми е чисто, както вкъщи, така и навън. Почистването на природата е важно, защото предпазва здравето на хората и животните, опазва екосистемите и водните ресурси. То също така прави местата по-красиви и приятни за живеене и туризъм, като ни учи на отговорност и грижа към околната среда“, сподели Дарина и изрази надежда в бъдеще още повече хора да се включат в зелените активности.

 

А кметът на трънското село Зелениград Екатерина Николова призова местните и гостите на региона да пазят природата му: „Често хората си мислят, че всяка една долинка или горичка е сметище. Изхвърлят абсолютно всичко – от юргани, печки и телевизори до буркани и кашони. Това, освен незаконно, е опасно за всички.“

 

По думите ѝ общината е осигурила достатъчно контейнери за смет, а решаването на проблема със замърсяването зависи на първо място от съвестта на гражданите.

 

Едни от най-популярните природни забележителности в община Трън са: Скален параклис, Царева църква, Ябланишко ждрело, Трънска екопътека, ждрелото на река Ерма, Шили Камик, Врабчански водопад и много други.

 

Гюрга Пинджурова е българска оперна и народна певица. Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън (само четири дни преди Деня на Земята), в семейството на известния дюлгерин Гюро Майстора. През 1951 г. тя получава Димитровска награда, а през 1969 г. е удостоена със званието „народен артист“.

 

В местността Бошнячица се намира паметната морена за Знеполското въстание в Трън (наричано още „Беглишкия джибур“). То избухва през 1830 г. (малко след Руско-турската война) и е израз на съпротивата на българското население срещу османската власт. Там се намира и паметната плоча в чест на загиналите, което прави мястото толкова съкровено за гражданите.

Най-новото

FOMO ефектът – или как страхът да не изпуснеш виртуалния живот изяжда реалния

За да провери колко дълбоко социалните мрежи влияят върху всекидневието и начина на живот при младите хора, sCOOL Media проведе собствена анкета сред 100 младежи.

Докъде води тунелът в Габрово, който не стига доникъде?

Десетилетия наред тунелът се превръща в бунище, неформално средище за младежи и място, на което не искаш да попадаш по тъмно.

Хуманитарните науки в България – елитарност или необходимост?

Фактори като развитието на изкуствения интелект и трудната реализация оказват влияние върху интереса към хуманитарните науки на много места.

sCOOL Media бюлетин




    Още от рубриката