Учениците от 2. „а“ клас на СУ „Бачо Киро“ – гр. Павликени, с класен ръководител г-жа Милена Маринова ни срещат с един съвременен будител от техния роден край – проф. Никола Касабов, който в момента е преподавател в Оукланд, Нова Зеландия.

Проф. Никола Кирилов Касабов е български математик и информатик. Известен е със своите изследвания по размити системи, невронни мрежи, интелигентни системи, биоинформатика, невроинформатика, изкуствен интелект и други. Преподавател е в Техническия университет на Окланд, Нова Зеландия и Универститета на Ълстър Великобритания. Академик е на Кралските академии на Нова Зеландия и Великобритания. Има издадени 10 книги и над 600 публикувани трудове в международни списания и конференции. Създател е на нови теории и системи за интелигентна обработка на информация по подобие на човешкия мозък.

Никола Касабов завършва компютърни и инженерни науки, а след това и приложна математика в Технически университет – София. Получава докторска степен по математически науки през 1975 г. Почетен гражданин е на Павликени от 1989 г.

Професор Касабов започва своето стремително изкачване към световните върхове от СУ „Бачо Киро“,  гр. Павликени, където завършва своето средно образование. В знак на благодарност през 2008 г. учредява ежегодна стипендия за най-добър зрелостник в областта на математиката, физиката и астрономията и информационните технологии. От 2010 г. по случай юбилейните 90 години на гимназията той учредява и втора стипендия за най-добро представяне на ученици от първи до осми клас.

Като своя отговорност професорът е поел ангажимента да поддържа електронна връзка с носителите на неговата стипендия и да им помага със съвети в по-нататъшното им развитие в живота. От няколко години професор Касабов обявява и ежегодни тематични конкурси по актуални проблеми. При редките си завръщания в България той никога не забравя да посети и СУ „Бачо Киро“.

Кой беше любимият Ви предмет в училище?

Имах два любими предмета: география – знаех столиците на всички държави наизуст и обичах да изследвам географски атласи, и математика – обичах да решавам всички задачи от учебника, което ме правеше горд.

Какъв мечтаехте да станете като пораснете?

Изследовател на нови земи, хора и теории.

С какво помните ученическите си години?

Имам много пожителни спомен като олимпиадите по математика, спортните състезания по волейбол и тласкане на гюлле. Свирех на акордеон на ученическите забави, което обаче ме лишаваше от възможността да танцувам с момичетата, които ми харесваха… 😊

Коя Ваша любима книга бихте препоръчали да прочетат днешните млади хора?

„Епопея на забравените“ от Иван Вазов. Още я препрочитам и тръпки ме побиват от силата на словото.

Кое Ви накара да се занимавате с преподавателска и научна дейност?

Свободата на мисълта да развивам моите идеи, работейки с млади и надарени хора и да предавам знанията си на следващото поколение.

До къде според Вас се простират възможностите на науката днес? Има ли граници за нея? Особено за научните сфери, в които Вие работите – изкуствен интелект, биоинформатика и т.н.

Науката се развива непрекъснато и трябва да намери решения на все нови и нови проблеми като как работи човешкият мозък, как да се предотвратят раковите заболявания и деменцията, как да направим човека неуязвим за нови вируси, как да спасим живота на планетата за бъдещето и много други. Когато един проблем се реши, идват други и според мен науката няма граници.

Какво провокира едно момче, родено в Свищов и учило в Павликени, да тръгне по пътя на науката и да стигне до Нова Зеландия?

Като ученик мечтата ми беше да мога да уча в университет и гледах със завист студентите от Павликени, които се завръщаха за лятната ваканция и се правеха на „много важни“. Никога не съм си представял че ще стигна до Нова Зеландия, даже да живея и работя извън Павликени. Просто пътят на моето обучение и работа ме доведе до тук. Първо започнах работа като асистент и доцент в ТУ София, а впоследствие работих във Великобритания, от където ме поканиха на работа в Нова Зеландия.

С какво спечелихте новозеландците?

Нова Зеландия оцени моя ентузиазъм и новаторски идеи в работата. Аз съм бил винаги положително настроен и съм намирал хубавото в природата и в хората, за да се движа напред и това се цени от другите.

Ако бяхте останали в България, щяхте ли да постигнете всичко това, което вече имате зад себе си?

Аз съм в България често и това което правя за нея сега не бих могъл да направя, ако бях останал да работя през цялата си кариера в родината. Всеки има нужда да напусне дома си за известно време и да се справи сам в големия свят, а след това да се върне помъдрял и да направи дома си по-добър.

Кои личности Ви вдъхновяват?

Васил Левски. Аз използвах неговия девиз „Ние сме във времете и времето е в нас“ като мото на послената ми книга.

Защо решихте да учредите стипендии за ученици от училище в един малък град като Павликени?

Като почетен гражданин на Павликени се чудех как да помогна на града и като обсъдих това със съпругата си решихме да помогнем на добрите ученици от моето родно училище с морална и материална продкрепа, което се прие от училището.

Защо всяка година провокирате учениците на СУ „Бачо Киро“ – Павликени с тематични конкурси?

Има толокова злободневни и научни проблеми, които не влизат в учебния материал и аз бих искал учениците да растат с широка обща култура, наред с това, което е в учебниците.

Къде в своето развитие се намират днес спечелилите Вашите стипендии?

Всички от моите 24 стипендианти са или завършили висше образование или следват в момента. Завършилите работят като инженери, лекари, зъболекари, счетоводители, преподаватели в университети, например Търновския университет. Надежда Димитрова завърши аеродинамика в престижния Масачузетски университет в Бостън, САЩ, и сега работи за световната компанията „Боинг“ в Сиатъл, САЩ.

15 ученици са получили награди от обявените от мен конкурси на различни теми като „Глобалното затопляне“, „КОВИД“, „Живот извън земята“, „Роботите“ и други. Техните работи показват голям интерес и изобретателско мислене на млади хора. Аз съм много впечатлен!

Желанието Ви да помагате чисто човешка нужда ли е или е проява на патриотичен дух?

И двете. Да засадиш растение или да помогнеш на млади хора и видиш как израстват умствено и интелектуално е огромно удоволствие за мен, особено когато тези хора са оттам, откъдето аз съм тръгнал.

Какво е Вашето послание към днешните млади българи?

Имайте смели планове и ги следвайте последователно! Във вашите ръце е науката и животът на тази планета!