Разбит стадион и девет отбора под един покрив

|

Андреа-Мария Димитрова

 

Пролет е и времето е достатъчно топло. Лекоатлетите от различните отбори в град Варна тренират навън, на стадион ,,Локомотив”. Сред тях е и многократният национален и балкански шампион Радослав Илиев от СКЛА ,,Евър Варна” с треньори Крум Крумов и Цонка Господинова. Младият спортист сподели своята гледна точка за състоянието на стадиона: “Трагичен е. Настилката е твърда, черна, навсякъде напукана и разкъсана. Залата не е в толкова лошо състояние, но стадионът е спешно за ремонт.“

 

Стадионът никога не е бил предназначен за атлети, но те са имали неограничен достъп до него, докато той е общинска собственост. След това се прехвърля на футболния отбор ,,Спартак“, стадионът става платен, а лекоатлетите могат да го ползват само с треньор, разполагащ с ключ за вратата на оградата. От сайта ,,Visit Varna” става ясно, че стадионът е с официални размери, отговарящи на изискванията за лекоатлетически стадион. Това съответства на истината, но самото разграфяване на коридорите е неточно, на места дори липсва такова. Маркировката по настилката е пригодена за нуждите на пожароприложния спорт, а не за лека атлетика. В същата статия се твърди, че в рамките на комплекса могат да се практикуват всички лекоатлетически дисциплини, което не е вярно, защото липсва сектор за овчарски скок. Цялостната информация в интернет за комплекс ,,Локомотив” е крайно оскъдна и във всеки сайт е копиран и публикуван идентичен текст с този от ,,Visit Varna”.

 

Съвсем близо до стадиона, чрез пътека, се стига и до залата за лека атлетика, която заедно със залата за баскетбол също са част от спортен комплекс ,,Локомотив” в град Варна. Това е и единственото място, където младите атлети от всички варненски клубове имат възможността да тренират.

 

Залата наскоро навърши петдесет години от построяването си в началото на седемдесетте години на 20. век. По спомени на треньора на СКЛА ,,Евър Варна” Крум Крумов, който е стъпил в залата още с отварянето ѝ, се придобива ясна картина за предишния облик на залата, който в общи линии е същият като сегашния. Различни по онова време били настилката, отделът за тласкане на гюле и секторът за овчарски скок, който днес е изцяло премахнат.

 

Тъй като залата не била охранявана добре, ставала жертва на вандализъм през лятото, когато атлетите тренирали навън. Въпреки че в последствие се наема човек като охранител, кулминацията е опожаряването на залата през деветдесетте. Оттогава до началото на 2008 г. Варна не разполага със зала по лека атлетика. ,,Ходихме три пъти в седмицата до ,,Юрий Гагарин“, за да тренираме там“, разказва Крумов.

 

Борбата на варненските лекоатлетически клубове за ремонт на залата започва между 2004 и 2005 година. По това време общината получава множество молби залата да се отвори отново. Общите усилия на треньорите биват възнаградени и в началото на 2008 г. и зала ,,Локомотив“ отваря за втори път врати за тренировки. Година по-късно е построен и стадион ,,Локомотив‘‘.

 

Самата зала не е била ремонтирана от 2008 г. насам, с изключение на частични пребоядисвания. Тъй като сградата не е добре изолирана, мухълът е често срещан проблем, който се появява отново след пребоядисванията. 

 

 

,,Трябва от северната страна да се сложи външна изолация и стъклопакет, за да не протича залата през дъждовните дни. Също от южната, наклонена част на покрива, да се поставят фотоволтаици, за да може залата да се самозахранва. Вместо постоянно да кърпят тартана и да стои неравен, трябва просто да се налее нов слой отгоре. Останалото са дребни неща“, споделя Крумов.

 

Един от основните проблеми за тези седемнайсет години от повторното откриване на залата е липсата на комуникация между треньорите и отговарящите за поддръжката ѝ общински органи. По думите на Крумов почти няма случай общински служители да влязат в залата и да видят материалната база. ,,Никой не ни пита като цяло. Изобщо не съм виждал тези, които отговарят за финансирането и ремонтите, кракът им не е стъпвал в залата.“

 

,,Пренаселването“ на залата също причинява трудности при тренировъчния процес. Девет отбора тренират в една зала в град с над 350 000 души население по официални данни. ,,Трябва във всеки втори квартал да има по една такава зала. Във Варна е само една.“- споменава треньорът.

 

За 2025 година от дирекция „Европейски и национални оперативни програми“ към Община Варна предвиждат основен ремонт на зала ,,Локомотив“, но решението в момента е в процес на оценка по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт”, съобщават от вестник ,,Черно море”.

Най-новото

FOMO ефектът – или как страхът да не изпуснеш виртуалния живот изяжда реалния

За да провери колко дълбоко социалните мрежи влияят върху всекидневието и начина на живот при младите хора, sCOOL Media проведе собствена анкета сред 100 младежи.

Докъде води тунелът в Габрово, който не стига доникъде?

Десетилетия наред тунелът се превръща в бунище, неформално средище за младежи и място, на което не искаш да попадаш по тъмно.

Хуманитарните науки в България – елитарност или необходимост?

Фактори като развитието на изкуствения интелект и трудната реализация оказват влияние върху интереса към хуманитарните науки на много места.

sCOOL Media бюлетин




    Още от рубриката