В село Бенковски възраждат стар български обичай

МИХАЕЛА ИЛИЕВА

В квартал „Веслец“ в родопското село Бенковски тази вечер кипи живот и настроение. Над 300 души – местни жители и гости – са се събрали, за да отбележат Стара Марта, един от най-старите български обичаи, свързан с настъпването на пролетта. Огънят е запален и гори ярко, а около него се вие дълго хоро. Това е обичай, който не се спазва само в Бенковски, но и на много други места в Родопите.

Ритуалът

Още от ранния следобед организаторите подготвят голямата клада, която тази година е по-висока и внушителна от миналогодишната. Поляната, където се провежда събитието, е осеяна с хора – млади семейства с деца, възрастни, които помнят традицията от детството си, и младежи, които с ентусиазъм я преоткриват.

„Възстановката на Стара Марта беше идея, която се роди сред нас, жителите на квартала, още миналата година. Важно е да съхраним традициите и да ги предадем на младите“, казва Красимир Илиев, един от организаторите на събитието. Цялата възстановка е организирана и финансирана от жителите на квартал „Веслец“.

„Тази година виждаме още по-голям интерес от миналата“, допълва той. Заедно с него в подготовката участват и други жители на квартала – едни помагат с дърва, други с организацията на музикалната програма, трети с подготовката на терена.

Около 19 ч. зазвучава жива родопска музика, изпълнявана от клавириста Беркай Местан и възпитаничката на Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“ Пламена Манолова. Тази вечер те радват присъстващите не само с родопски мелодии, но и с фолклор от всички краища на България. Песните се носят над селото, а хорото около огъня става все по-дълго.

Огън за здраве

Кулминацията на вечерта настъпва, когато огънят се разгаря силно, а първите смелчаци се подготвят да прескочат пламъците. Според вярванията този ритуал носи здраве, предпазва от болести и прогонва злото.

„В началото е страшно, защото огънят е голям и горещината се усеща още преди да се засилиш. Но щом скочиш, усещаш лекота, сякаш се пречистваш. Преминаваш три пъти – такава е традицията, останала от миналото“, разказват първите, осмелили се да скочат над огъня. Сред тях е и Евелин Илиев, който не за първи път участва в ритуала, тъй като го помни още от детството си.

Валентина, дългогодишна жителка на селото и участничка във възстановката, си спомня, че някога това е било най-очакваното събитие за младежите.

“Огънят пази от болести и лоши очи. Преди години огънят беше още по-висок, но въпреки това всички я прескачаха“, спомня си Валентина.

Възрастната жена не крие радостта си, че младите продължават да спазват обичая, и с гордост заявява, че ще продължи да ги подкрепя.

„Когато видиш как хората се радват, как децата гледат с възхищение и искат да участват, разбираш, че всичко си е струвало“, казва Красимир в края на вечерта.

Според местните Стара Марта е обичай, който заслужава повече внимание. В миналото този ритуал се е спазвал в почти всяко село. Огънят се е палил на високи места, а хората вярвали, че така пречистват не само себе си, но и семействата си.

Приемственост

Все повече млади хора се включват в Стара Марта. За някои това е начин да се докоснат до миналото, за други – просто повод да се съберат и да празнуват.

Докато вечерта напредва, огънят започва да затихва, но настроението остава празнично. Смехът, песните и разговорите продължават, а организаторите вече обмислят как да направят следващата Стара Марта още по-незабравима.

Празникът завършва късно вечерта, но оставя в сърцата на всички усещането за нещо по-голямо от нас самите – пламъкът на традицията, който може да гори и в иначе модерния и забързан начин на живот. Стига ние да го запалваме.