Автори: Елеонора Тенчеа, Габриела Никова, Жени Валева

11% от подрастващите между 10 и 19 г. са диагностицирани с психично разстройство

„Страхувах се да не ме помислят за луда“ – признава Петя*, 19-годишно момиче с ментални проблеми, което се съгласява да сподели историята си пред sCOOL Media.

Нейната история започва преди 3 години, когато изпада в депресия и търси професионална помощ извън училище. След консултация с психотерапевт става ясно, че тя страда от хистерия – вид невроза, за която рядко се говори. Заради състоянието си тя имала кризи под формата на неконтролируеми тикове, които продължавали от 30 до 40 минути.

„Не исках учителите и приятелите ми да знаят за това, затова, ако изпаднех в пристъп, просто излизах извън класната стая“, разказва тя.

Петя казва, че според нея темата за психичните проблеми все още е табу, поне в България.

„Те не се коментират достатъчно, защото мнозинството от хората не вярват в съществуването на психични проблеми като цяло. Когато един ученик изпадне например в депресивен епизод, това се отразява съответно и на работата му в училище. В много случаи причината за влошената работа на ученика не се търси и учителите не проявяват разбиране“, обяснява тя.

Статистиката

Петя далеч не е изключение. Много деца и младежи се борят с тревожност, депресия, тъга и други негативни емоции. В същото време почти не се води открит разговор по темата и младите хора се притесняват или срамуват да потърсят помощ. Проучване на УНИЦЕФ от 2021 г. показва, че 11% от младите български момчета и момичета на възраст 10-19 г. са диагностицирани с някакъв вид психично разстройство. Тези тревожни данни, съчетани с неотдавнашните случаи на опити за самоубийство в Хасково, Пловдив, Русе и т.н., повдигат редица въпроси.

Интересува ли се образователната система от психичното здраве на децата и предприема ли някакви мерки за справяне с този проблем? Чувстват ли се учениците под напрежение и усещат ли подкрепа от страна на институцията, в която прекарват по-голямата част от ежедневието си?

Училището играе важна роля в развитието на децата като личности и във формирането на техните представи за света. То носи отговорността да подкрепя способността на децата да учат, да работят и да изграждат значими взаимоотношения. Често обаче то не разбира значението на доброто психично здраве за израстването на детето в здрав и пълноценен възрастен човек. За да постигнат това и да разширят пълния си личностен и учебен капацитет, юношите се нуждаят от специално внимание и емоционална подкрепа.

Помагането им да постигнат добро психично здраве е ключът към високите академични постижения, ползотворните взаимоотношения с връстници и възрастни и продуктивния принос към училищните дейности, а по-късно и към света. Ето защо е от жизненоважно значение да се прекъсне стигмата и да се постави грижата за психичното здраве на децата в центъра на вниманието.

Какво казват психолозите?

Една от причините, поради които сегашната система не функционира, е неуспехът да се убедят учениците, че се възприемат насериозно. Петя признава, че никога не е търсила помощ от училищния психолог и че децата като нея най-често не го правят, защото се страхуват, че проблемите им ще получат излишна публичност или че ще станат жертва на тормоз в училище.

„Тази година завърших средното си образование в елитна гимназия, но въпросът за психичното здраве никога не е бил тема на обсъждане“, казва тя.

Проведохме проучване сред ученици на различна възраст, които споделиха мнението си. Въпреки че имаше положителни отзиви, повечето от тях обясниха, че не биха отишли при училищния си психолог. Основната причина беше, че не се чувстват в безопасност и не получават полезни съвети.

Детският психолог от Благоевград Елица Петрова споделя наблюденията си, че все повече млади хора търсят помощ от професионалисти за проблемите си:

„Продължавам да се надявам, че училищата не се интересуват за менталните проблеми не защото не искат, а защото не са подготвени“, казва тя. Твърдението ѝ е подкрепено от училищния психолог от Варна Николай Николов, който също признава:

„Проблем е не само липсата на персонал, но и на подготвени специалисти. Цялата образователна система, която се фокусира върху постигането на цели на хартия, а не на практика, трябва да бъде преосмислена. На Запад има много успешни програми и терапии и ние бихме могли да инвестираме в обучението на терапевти и прилагането им тук“, казва още психологът.

Всяко дете иска да бъде прието, обичано, чуто, видяно и разбрано. Колкото и когнитивни и поведенчески дефицити да имат някои от тях, всички те имат потенциала и ресурсите да повишат резултатите си“, допълва той.

И двамата специалисти апелират, че трябва да има повече дискусии по тази тема и повече специалисти, които се използват по предназначение.

Учителите също играят важна роля за това децата да се чувстват спокойни и сигурни в училище и да знаят, че винаги могат да се обърнат към тях.

Двама млади учители от различни училища в различни градове – Калоян Добрев от Езиковата гимназия в Димитровград и Надежда Желева от Първа езикова гимназия във Варна – са единодушни, че случаите на ученици, страдащи от психоемоционални проблеми, са често срещано явление в днешно време и те често се обръщат за помощ към тях.

„Темата е пренебрегвана и хората не разбират важността на проблема. Учителите трябва да гледат на децата не само като на ученици, но и като на хора“, казва Желева.

Добрев от своя страна изразява опасенията си, че в страната няма достатъчно психолози или специалисти, които да са достатъчно квалифицирани и да имат опит в областта:

„Повечето специалисти са учили нещата на теория, но не са влизали в училище и не са се срещали с децата. Всяко дете е различно и има различни нужди“, споделя той.

Къде да потърсим помощ?

Според Боряна Гидикова, комуникационен служител в УНИЦЕФ, съвпадението на много смущаващи фактори от ежедневието – като войната, пандемията и други, са сред причините за ръста на психичните проблеми сред децата.

„Училищната среда на места предразполага учениците да говорят свободно по темата или да търсят помощ, но има места, където тя не е добре развита, няма публичност по темата. Ние от УНИЦЕФ вярваме, че психологическото здраве е един от най-важните приоритети по отношение на грижата за децата и им дава възможност да живеят и учат като малки деца и като тийнейджъри, и като бъдещи пълноценни възрастни. Опитваме се с различни програми, техники и инструменти, за да имат възможност децата да си помогнат сами. Имаме безплатна стая на УНИЦЕФ в нашето приложение Tell Me с различни ресурси, статии, медитации, дихателни техники, които са предназначени специално за тийнейджъри“, казва тя.

Решението

Три години след диагностицирането ѝ с хистерия Петя се чувства по-добре от всякога благодарение на близките си и личния си психотерапевт, а не на помощта от училище. Днес тя следва мечтите си и е открила страст към музиката, която ѝ помага да се справя с всяка емоция, да се чувства чута и по-лесно да преминава през трудни времена.

Въпреки това Петя все още вярва, че училището играе важна роля в подкрепата на хора като нея. „Училищата трябва да говорят за техники и практики за поддържане на добро психично здраве. По този начин учениците ще знаят, че проблемите с психичното здраве съществуват и те не са признак на слабост или нещо, на което да се подиграваме или да подценяваме. Освен това, най-важното: те ще знаят как да реагират правилно и да помогнат на някого в подобна ситуация“, казва тя.

„Понякога, когато някой не се чувства добре, той просто има нужда да бъде изслушан и разбран – повярвайте ми, това носи огромно облекчение на човека с проблема“.

*Името на момичето е сменено.