fbpx

    Борбата за паметниците на културата с аромат на тютюн

    |

    Денят е 21 август 2016 година и в центъра на Пловдив още се издига пушек от тлеещия огън, обхванал предишната вечер Тютюневия град. Всичко наоколо изглежда като след бомбардировка –  порутени сгради, ограничени за преминаване улици, сиво и изоставено. 

     

    През февруари 2022 г. за всеки минувач тъжната картина на разруха си остава същата, каквато е била през последните над пет години. Клошарят, обвинен и осъден за палежа на един от Тютюневите складове, вече е излежал присъдата си, а всичко тук остава непроменено. Емблематичният за Града на тепетата микрорайон сякаш е застинал във времето, но не в периода на своята славна история, а в момента на своето опустошение. 

     

    Ансамбъловият паметник на културата, включващ забележителните с архитектурата си складове, издигнати през 20 век, е оставен на произвола на времето от частните собственици на сградите, но до голяма степен и от обществените институции. Росен Разпопов, ученик в МГ „Акад. Кирил Попов“, Пловдив, посети района и потърси отговор на въпроса има ли бъдеще за тютюневите складове на Пловдив. 

     

    Гражданите не са безучастни към съдбата на складовете

     

    Тютюневия град/Росен Разпопов

     

    Разхождащите се по прочутата с множеството си магазини за обувки и сгради-шедьоври пловдивска улица “Иван Вазов” ежедневно стават свидетели на упадъка на Тютюневия град. 

     

     “Всеки ден минавам оттук и тайничко се надявам да дойде ден, в който този красив и ценен квартал ще придобие достоен вид, за да може всички да му се радваме. За съжаление, ми се струва, че в България само се руши…”, заявява млада жена, работеща в района.

     

    Подобно мнение изразява и мъж на средна възраст, разхождащ кучето си: 

     

    “Пълно безумие е да имаш такова богатство и да оставяш на атмосферните условия да го разграждат малко по малко. Вече няколко години минаха от пожарите и не съм видял някаква промяна – явно нито институциите действат добре, нито собствениците ги е грижа особено.”

     

    Група ученици от близките училища пък предлагат интересно решение, всъщност практикувано в някои западни страни:

     

    “Ако трябва да сме честни, не разбираме съвсем частта с това, че са паметници на културата, но едва ли има някой на когото му е приятно да гледа как се рушат пред очите ни с години, и то тук – центъра на Пловдив. Дали държавата не би могла да ги възстанови за своя сметка и после да си потърси парите?”, питат се те. 

     

    Големите обещания

    Фасадата на склада на Кудоглу/Росен Разпопов

     

    През годините емблематичният квартал, оставил отпечатък върху живота на града, многократно е бил обект на гръмки обещания за това как ще се възроди от пепелта. Говореше се дори как той, подобно на арт-квартал Капана, ще е част от представянето на Пловдив пред света, когато градът беше Европейска столица на културата 2019. Нищо от това обаче не се случи по различни причини – както нехайството на собствениците, така и непрекъснатите спорове между институции като НИНКН, Министерството на културата и Община Пловдив. 

     

    Напоследък инвеститори дават знак, че денят на Тютюневия град най-накрая е настъпил и надежда все пак има. Последният такъв е вече отвореното пътно платно пред изгорелите сгради на улица “Иван Вазов” 46, след като собствениците изпълниха предписанията за укрепление и се движат по своя проект. 

     

    Но за да разберем дали наистина повод за оптимизъм има, се свързахме с главния редактор на “Под тепето” Ивайло Дернев, който през годините заедно с медията си не само следи отблизо темата за застрашеното от изчезване културно наследство на Пловдив, но и работи за опазването му. 

     

    От гледната точка на настоящето може би изглежда, че събития като събарянето на част от емблематичния склад на “Ориент Табако” на ул. “Одрин” преди шест години, за чието укрепление ВАС наскоро окончателно се произнесе, не биха се случили, ако пловдивчани обръщаха повече внимание на историята на града.

     

     “Дори това да е било вярно към онзи момент, то сигурен съм, че към днешна дата, ако някой се опита да направи подобно нещо, обществената реакция ще е значителна.”, смята Дернев. 

     

    Според него, именно този скандален случай е отключил у много хора разбирането, че е необходимо всички граждани да се грижат за това, което им е завещано от предишните векове.

     

    Разбира се, отговорност за запазването на Тютюневия град имат множество държавни институции, като историята на комплекса служи за пример колко пагубна може да бъде липсата на координация между тях. Например, един от складовете, разположен до Сточна гара, има странната участ на няколко пъти да бъде пред събаряне с разрешение на местните власти, за да бъде в последствие спасен “на пожар” с обаждане от министъра на културата.

     

    Дернев коментира, че в работата си често се сблъсква с подобни казуси и е станало обичайна практика институциите да се изясняват помежду си чрез медиите. Например, в момента Националният институт за недвижимо културно наследство и Община Пловдив дискутират доста публично забележките по проекта за Небет тепе, вместо да го правят по законоустановения ред, посочва той.

     

    Екипът ни потърси многократно главния архитект на Пловдив Димитър Ахрянов с молба за интервю, но получи отказ. Припомняме, че през ноември 2020 година той обяви по време на форум на тема Новият градски облик на Пловдив, че са в процес на изработка специфични правила за устройство в Тютюневия град. От тях се очаква да регулират устройствените показатели и допустимите намеси в района като цяло, а не единствено на сградите, които са обект на защита по закона за недвижимото културно наследство. 

     

    “Близо сме до изчистване на режимите за опазване на тази зона” – заяви Ахрянов тогава, но въпросният план, съгласуващ желанията на институции и частници, не е представен пред пловдивчани повече от година по-късно.

     

    Невидимите проекти за реставрация

     

    Ремонтите вдъхват надежда/Росен Разпопов

     

    Друг проблем с възстановяването на Тютюневия град е фактът, че дори да има проект за реставрация на някой от паметниците на културата, почти по правило той остава скрит от обществото. Макар категорично да става дума за частни инвестиции и не всяка сграда в района да е единичен паметник на културата, а част от ансамбъл, то все пак гражданите на Пловдив с право очакват да знаят какво ще се случва с тези многоетажни здания, определящи облика на центъра на града 

     

    За Дернев честната позиция на собствениците е да показват под някаква форма проектите си пред обществото, защото това би послужило като вид гаранция, че нещата ще се случат качествено и с уважение към автентичния облик на сградите. Обратно на това, ако текущата ситуация не се промени и проектите останат недостъпни, съществува реалният риск след дългогодишен ремонт да се окажем пред несполучлив свършен факт.

     

    А напоследък не липсват положителни сигнали, идващи от инвеститори в Тютюневия град, заради които Пловдив се пита дали има надежда, че денят на Тютюневия град е настъпил. Такива са започналият ремонт на сградата на Куцооглу на ъгъла между улиците “Авксентий Велешки” и “Иван Вазов”, полученото строително разрешение за емблематичните складове на Кудоглу по-надолу по улицата, както и заявката за възстановяване на склада на “Одрин” 8. 

     

    Как ще се развият нещата в бъдеще? По този въпрос Ивайло Дернев предпочита да гледа позитивно. 

     

    “По-скоро съм оптимист, защото всичко това, което се случи в последните повече от 6 години в Тютюневия град, е обеца за ухото за всички заинтересовани страни. Смятам, че инвеститорите там вече са наясно, че няма как да правят, каквото си поискат, и нетърпимостта у хората срещу поругаването на паметниците на културата е огромна.”, категоричен е той. 

     

    Росен

    Най-новото

    София Прайд 2022: Горди да бъдем

    "Горди да бъдем": под този надслов се проведе за петнадесети път в столицата шествието в подкрепа на човешките права на...

    Кучетата лаят, а в Министерството на младежта и спорта всичко си върви постарому

    Първата половин година на новите управляващи в Министерството на младежта и спорта (ММС) се оказа като последните 12 години. Волята...

    Стъпка назад (еп. 18): Украйна от Евромайдана насам, летният туризъм и какво е да си „Мениджър за един ден“

    Добре дошли в „Стъпка назад“ – месечният подкаст на sCOOL Media.     Това е мястото, където говорим за младите и техните идеи....

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката