fbpx

    Тормозът в училище: Психолог разказва как да разпознаем признаците и как да намерим помощ

    |

    Една трета от младежите в световен мащаб са били жертви на тормоз или физическо насилие в училище според Статистическия институт на ЮНЕСКО. 16,1% от децата, които са били тормозени казват, че са били удряни, ритани, блъскани или заключвани, а други 11,2% съобщават, че им се подиграват със сексуални шеги, коментари или жестове. Среща се и кибертормоз, но за него има по-малко данни и засяга по-малко деца – приблизително 1 от 10. Изразява се с тормоз чрез съобщения, имейли и публикуване на излагащи снимки.

     

    Доктор Женя Милушева работи като детско-юношески психолог повече от десетилетие и е била част от екипа на различни институции – комуна за зависими, дом за деца, лишени от родителски грижи, гореща телефонна линия за деца, жертви на насилие, частно и държавно училище, детска градина. Има опит в широк кръг от проблеми – тревожност, страхове, депресия, трудности във взаимоотношенията с връстници, проблеми при управлението на гнева, загуби и стресови състояния, обучителни трудности и др. Александра Гьошкова от 22-ро СЕУ ,,Георги Раковски“ интервюира д-р Милушева относно тормоза в училище – причините и предпоставките, какви признаци проявяват жертвите и какви са възможните решения на проблема.

     

    Тя сподели със sCOOL Media, че тормозът в училище обикновено се случва при постоянни групи, които се срещат ежедневно и на места, в които няма контрол от възрастен. Постепенно всяко от децата придобива свой статус – насилник, негов помощник, който понякога е в роля на изпълнител, но не на инициатор, жертва и наблюдатели. За насилника е важно да има публика, затова обикновено тормозът се случва, когато наоколо има други връстници, които да видят случващото се. Жертвата не е избрана случайно. Обикновено е по-уязвимо дете, което няма силно развити социални умения и не може да се защити. Често се опитва да намали насилието като умилостивява другите или се стреми да остане незабележима, за да не бъде обект на насилие. Ако се появи ново дете и групата започне да му се подиграва, вероятно и този, който до скоро е бил обекта на тормоз ще се включи, за да се хареса или да се спаси. Не е изключено, в други ситуации, жертвите да бъдат в ролята на насилници, защото е много по-леко да си в тази позиция. Жертвите често се стремят да са част от група, защото така се чувстват по-защитени.

     

    Наблюдателите обикновено се идентифицират с насилника, намират причина за действията му или си казват, че жертвата заслужава това, което й се случва, за да премахнат вината от себе си. „Всеки присъстващ, включително тези, които подкрепят насилника, съпреживява тази травма, защото всъщност всеки един от тях си дава сметка че може утре той да е на мястото на жертвата,” подчертава д-р Милушева

     

    Според нея родителите могат да познаят, че детето им е тормозено в училище, като обърнат внимание на ефекта от травмите. Някои деца променят съня си – не могат да спят или спят твърде много. Други напълняват или спират да се хранят.  Оценките им се понижават, не искат да ходят на училище, враждебни са към родителите си. Лошо поведение и агресия се срещат при по-малките деца.  Липса на амбиция и мотивация, хранителни разстройства, тревожност и депресивност, автоагресия и самонаранявания пък могат да бъдат ефектите при по-големите. Отдръпнатост, откъснатост от света и суицидни мисли пък могат да бъдат най-тежките последствия от насилието в училище. Понякога травмите се проявяват във времето, защото в тежките моменти си мобилизиран, „държиш се“ и не осъзнаваш какво се случва, разказва д-р Милушева. Обикновено жертвите не се противопоставят твърде рязко на случващото се, защото парализирани в усещането си за безпомощност.

     

    В резултат на дългогодишната си практика, д-р Милушева установява, че от голяма полза за спирането на тормоза в училище могат да бъдат проектите за групова работа по класовете и обучението на  жертвите на асертивно поведение. Насилниците също биха могли да имат нужда от подкрепа, за да станат по-емпатични и социално насочени. Възможно е и те в друга ситуация да са жертви и да имат нужда от разрешаване на своите проблеми. Ако им се окаже помощ, може да се разруши този кръг и насилието да спре. Хубаво е да се правят анкети сред учениците поне веднъж в годината. Трябва да са анонимни, за да могат резултатите да бъдат реални и възрастните в училище да разберат, когато взаимоотношенията между децата не са наред. Понякога, когато случващите се групови процеси биват разкрити, наблюдателите, които също носят отговорност, но бягат от чувството за вина осъзнават къде са сбъркали. Би било полезно учителите да бъдат обучени, за да разпознават тормоза. Понякога те не разбират, защото насилниците са отличници или примерни деца в очите на възрастните хора.

     

    „Това е групов процес, основан на някакво разпределение на функциите на групата и по-скоро трябва да се мисли как групата да започне да функционира по друг начин, не толкова как самата жертва да промени нещата,“ споделя д-р Милушева.

     

    Ако не се вземат мерки в групата, към която принадлежи тормозения ученик, насилието често би продължило. Жертвата трябва да се противопостави на случващото се – самостоятелно, или чрез помощ от възрастен, на когото има доверие. Това може да е родител, близък, брат, сестра, или учител, казва психоложката.  В училищата има механизъм за справяне с насилието. Възрастните биха могли да реагират и да променят функционирането на групата. Друга възможност, която д-р Милушева предлага, е да се сигнализира Държавната агенция за закрила на детето, а жертвата да се насочи към услуга, която да ѝ помогне. Ако застрашава пострадалия, той бива изведен от тази ситуация, например чрез преместване в друго училище, за да се постигне физическо отделяне на насилниците.

     

    Много важно е  жертвите да знаят, че  могат да се обадят на анонимната телефонна линия 116 111, която е на разположение денонощно. Д-р Милушева, работила на телефонната линия, когато проектът е бил стартиращ, споделя, че работата й при получаване на сигнал е да задържи обаждането, да се свърже със съответните органи и да съпреживее ситуацията на обаждащите се, да бъде до тях. „Важно е децата да получат помощ, защото най-тежката част от травмата е това да я преживееш сам, да не си разбран,“ заключва тя.

    Най-новото

    Дни на образованието и действията за климата с Fridays for Future

    На 24 и 25 септември  българският клон на движението Fridays for Future организира в София събитието “Дни на образованието и действията за...

    За историята с любов

    Град Кърджали бе домакин на седмото издание на Националната ученическа конференция по история, която тази година се проведе между 10...

    Враждебни ли сме към украинските бежанци? Говорят две украинки, за които България е втори дом

    Войната в Украйна провокира разделение в българското общество и разпали тлеещи вражди между хората. Докато политиците спореха каква подкрепа да...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката