ПЕТЯ ЛОЗАНОВА
На 24 февруари 2022 г. Русия предприе пълномащабно нахлуване в Украйна. По този начин избухна въоръжен конфликт в границите на Европа за първи път от години. Операцията, както бе определена от Русия в началото, трябваше да продължи 3 дни. Днес отбелязваме третата година.
Равносметката
Русия и до момента не е обявила официално война на Украйна. Президентът Владимир Путин я наричаше „специална военна операция“, която е за „денацификация на Украйна“ и в помощ на хората с руско самосъзнание там. Въпреки това, към момента Русия е окупирала около 20% от украинската територия, а през 2024 г. е завзела над 4000 кв. км. Русия продължава въздушните удари по украинските градове, докато Украйна осъществява атаки с дронове срещу руски военни обекти.
Според разузнавателни източници на The Wall Street Journal, украинските войници, загинали във войната, са 80 000, а ранените – 400 000. Русия е загубила 200 000 войници, а ранените са 400 000. По данни на американския Global Conflict Tracker, конфликтът причинява над 40 000 цивилни жертви, разселва 4 млн. души вътре в страната и принуждава 6,8 млн. да избягат. Освен това, 14,6 млн. души се нуждаят от хуманитарна помощ. Тези цифри обаче остават непотвърдени, защото двете воюващи страни не съобщават официална информация за дадените жертви. Сраженията по суша и въздух остават ожесточени, без ясен изход. Русия нанася въздушни удари по украинските градове, а Украйна отвръща с дронове срещу руски военни обекти.
Как започна?
Конфликтът започва през 2014 г., след като Русия анексира Крим след проевропейски протести в Украйна и свалянето на президента Виктор Янукович. Про-руски сепаратисти в Донецк и Луганск обявяват независимост, което води до сблъсъци с украинските сили. Въпреки отричанията на Русия, НАТО съобщава за присъствие на руски войски в региона.
До края на 2021 г. американското разузнаване предупреждава за предстоящо руско нахлуване, което се осъществява на 24 февруари 2022 г. Русия оправдава действията си с твърдения за „демилитаризация“ и „денацификация“. САЩ и съюзниците ѝ налагат тежки санкции, а 141 членове на ООН осъждат руската инвазия.
Критични моменти
След неуспешния опит за превземане на Киев, Русия насочва усилията си към Източна и Южна Украйна. През май 2022 г. руските сили превземат Мариупол, придружено с обвинения за военни престъпления. Руската блокада влошава световната хранителна криза, което води до споразумение за износ на зърно, от което Русия се оттегля през юли 2023 г.
Сраженията около ядрената централа в Запорожие пораждат страхове от катастрофа, а продължаващите атаки срещу украинската енергийна мрежа увеличават риска. Контраофанзивите на Украйна в края на 2022 г. си връщат части от Харков и Херсон, принуждавайки Русия да се изтегли на запад от река Днепър. В отговор Русия анексира 4 украински региона през септември 2022 г. С това напрежението се засилва още повече.
През 2023 г. Русия се опитва да превземе Донбас, но напредъкът ѝ е бавен, като в крайна сметка след месеци ожесточени боеве, тя завзема Бахмут. Украинската контраофанзива през 2023 г. се сблъсква със силна руска отбрана, което ограничава успехите ѝ. И двете страни понасят тежки загуби в продължителните сражения.
През юни 2023 г. разрушаването на язовира Нова Каховка води до тежки наводнения, за които Украйна обвинява Русия. Същия месец лидерът на частната руска военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин организира краткотраен бунт срещу руското военно командване, но по-късно загива в самолетна катастрофа, вероятно по заповед на Путин. До края на 2023 г. войната достига до застой, което води до смяна на украинското военно командване – президентът Володимир Зеленски назначава генерал Олександър Сирски на мястото на Валерий Залужний през февруари 2024 г.
Скоро след това Русия постига най-голямата си победа от Бахмут насам, превземайки Авдеевка. През август 2024 г. Украйна започва настъпление в Курска област, завземайки 1250 кв. км руска територия, но Русия си връща половината. Севернокорейски войски подпомагат Русия, но претърпяват тежки загуби и са изтеглени в началото на 2025 г.
Украйна продължава атаките срещу руската инфраструктура, включително дронови удари по Москва и петролни обекти. Междувременно руските офанзиви в края на 2024 г. разширяват териториалния ѝ контрол в Източна и Югоизточна Украйна. Сраженията остават ожесточени, без ясен изход от войната.
Опасенията от ядрена ескалация продължават, като Русия разполага тактически ядрени оръжия в Беларус и променя ядрената си доктрина, за да оправдае евентуален удар.
Обратът
От началото на войната Украйна е получила 407 млрд. долара помощ, като 118 млрд. от САЩ. В момента обаче изглежда така, сякаш Киев губи подкрепата на Вашингтон.
Причината – рязка промяна в администрацията на Вашингтон в отношението към Украйна и позицията си за конфликта след встъпването на новоизбрания президент Доналд Тръмп през януари 2025 г.
Тръмп обеща да сложи край на войната, обвини за нея украинския държавен глава Володимир Зеленски и дори го нарече диктатор. Започна и преговори с Русия след три години пълна изолация на Москва и международни санкции срещу нея. В тези разговори Киев към момента не е поканен. Президентът Зеленски изрази опасение, че това би довело до неблагоприятно и неприемливо споразумение. Обратът в поведението на новата администрация в САЩ създаде тревога и недоумение в Европа и в Украйна.
Денят днес
Днес сутринта с влак в Киев пристигнаха председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коюща. Те ще се включат в събития, посветени на годишнината. Лидерите на няколко европейски държави и Канада също се присъединиха към тях.
„Ние сме в Киев днес, защото Украйна е Европа. В тази борба за оцеляване на карта е заложена не само съдбата на Украйна, но и бъдещето на целия европейски континент“, заяви Урсула фон дер Лайен.
На днешния ден в София, както и в много европейски градове, се организират вече традиционните шествия в подкрепа на Украйна.
