fbpx

    ,,Изборите, които правим”: Учене в България или в чужбина?

    |

    Трескавата подготовка за матурите вече започна и дванадесетокласниците усърдно преговарят уроците по Български език и литература. Освен трудния материал, който трябва да научат, пред тях се изправя още едно предизвикателство – кандидатстването. Изборът на учебно заведение не е лесен и в повечето случаи е съдбоносен за бъдещето на учениците. Въпроси като ,,Кои са предимствата и недостатъците на обучението в други страни?”, ,,Може ли България да ми гарантира високо ниво на преподаване?”, ,,Трябва ли да се върна обратно в родината?” и т.н. терзаят бъдещите студенти. Станимир Тодоров от екипа на sCOOL Media говори с български студенти в страната и чужбина, за да представи какво се крие зад изборите, които те самите са направили.

     

    Кои са предимствата и недостатъците на българското образование?

    Едни от основните позитиви на образованието в България са преподаването на майчин език, кратките разстояния до университетите, които не влияят на връзката със семейството, и контактите с преподаватели, които са полезни за бъдещата кариера. Освен това семестриалните такси са по-ниски спрямо тези в  някои чуждестранни университети, а студентите имат възможност и да кандидатстват за обучение тип „държавна поръчка“ или чрез стипендия. Например в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разходите за обучение ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ варират от 400 до 925 лв, докато за следване във всички вузове в немската провинция Баден-Вюртемберг задължителната вноска на семестър е 1500 евро (приблизително 2934 лева).

     

    Допълнително улеснение към всичко това е, че кандидатстването през учебната 2021/2022 става само с оценка от държавен зрелостен изпит по Български език и литература в общо 41 университета. Причината за това решение е невъзможността да се провеждат конкурсни изпити, обясниха от образователното ведомство. За учениците от 12-клас това е добър шанс да продължат своето обучение на територията на България, където след завършването си ще получат диплома, която – като всяка европейска диплома – се признава в чужбина.

     

    По-лесният прием в България и пандемичната обстановка тази година може да намали тенденцията на честото заминаване в чужбина, което е един от ясните показатели за негативния имидж на образованието у нас сред завършващите. Според агенцията за учене в чужбина „Интеграл“, броят на българските младежи, които са учили в чужбина  през 2019 г. е бил 7 650. Данните ѝ за 2020 г. Обаче показват 5% отлив на кандидати. Това може да се разчита като лъч надежда, че интересът към университетите у нас не е съвсем загубен и може да се възвърне.

     

    Не така оптимистично стои въпроса с дефицита на преподаватели. Липсата на учители е продиктувана главно от ниското заплащане и недостиг на материали за иновативно обучение. Въпреки модернизацията в някои университети, в България все още има места, където липсва дигитализация на учебния процес, а материала, по които се преподава, не е в крак с времето. Предава се суха теория, а практиките са крайно недостатъчни. Когато се вземат решения за промяна в образователните процеси, съответните институции рядко се допитват до мнението на младежите и така не ги ангажират по въпроси, свъзани директно със собственото им бъдеще.

     

    Според Дарина Димитрова, студентка в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, ,,тук учениците не се чувстват свободни да изразяват своето мнение, защото то ще бъде или пренебреганто, или критикувано. България не ми дава това, което заслужавам – развитие, право на избор , висока заплата”.

     

    Кои са предимствата и недостатъците на образованието в чужбина?

    ,,Аз избрах да уча в Шотландия, заради стипендията, която получих, гарантираща ми изцяло безплатно обучение. Там нивото на образование е много високо, тъй като се залагат на алтернативни и новаторски методи преподаване. Целта е  знанията да се упражняват на място, затова се извършват повече практически насочени дейности. Друг положителен фактор е чуждестранната диплома, която се се оценява по-високо при кандидатстване за работа“. Това споделя Денислава Димитрова, студент в Глазгоуския университет във Великобритания.

     

    ,За мен заминаването за Великобритания беше възможност да оставя малкия град (Добрич) и да опозная много нови хоризонти, местности и култури.  Кандидатстването ми в университета на Съри беше нещо различно и нетипично за повечето младежи като мен, но мисълта за учене в чужбина беше моя фикс идея още от ранна детска възраст,“ пък разказва Траян Христов, който учи в английския град.

     

    Техните думи звучат в пълен контраст с описаните недостатъци на българската образователна система. Според тях чуждестранните университети са еталон за качество, прецизност и висок професионализъм. Може би това е водещата причина младежите да избират чужди университети, търсейки по-добра алтернатива. Освен опознаването на други нрави и обичаи, техният престой там им помага да се обогатят и развият като самостоятелни личности. Те развиват умения като независимост, самоорганизация, толерантност, адаптивност и др.

     

    Но ако за някои това е мечтата на живота им, за други може да е капан. Дори и най-добрата подготовка в езиковите гимназии не може напълно да обещае успех с интегрирането в чужда държава, тъй като от една страна обучението  ,,навън” изисква високо ниво на владеене на езика, а от друга не е гарант, че ученикът ще се справи с така наречения ,,културен шок”. Освен езиковата бариера, той трябва да е наясно, че ще се сблъска с различна традиция, религия, нрави, обичаи, с носталгия по родното и понякога, за жалост, и с предразсъдъците на местните жители към чуждестранни студенти.

     

    Трябва ли да се върна в България след завършването си или да продължа да се развивам в новата държава?

    Заминаването в чужбина далеч не трябва да е еднопосочна улица. Затова варненската Първа езикова гимназия наскоро започна проект “От Първа до света и обратно”, в който ученици имаха задачата да си представят, че вече за завършили средното си образование и трябва да направят своята равносметка за натрупаните знания и ролята на иновативните проекти в развитието им като личности.

     

    Някои от учениците, участвали в проекта, виждаха своето бъдеще в България, а други извън контурите ѝ. При представянето на проектите, групите дискутираха дали заминалите ученици трябва да се върнат обратно и разказаха как биха приложили наученото от чужбина в родната си страна.

     

    Една част от дванадесетокласниците подкрепяха идеята, че завръщането би било от полза за икономиката: ,,Аз съм на мнение, че те трябва да се приберат отново в България, понеже тук също има голям потенциал за развитие, особено в третичния сектор. У нас туризмът е силно развит отрасъл, което прави нашата държава основен притегателен център за чужденци от цял свят,“ сподели ученичката Виктория Миовска.

     

    Други заемаха неутрална позиция, защото са на мнение, че  всичко е въпрос на житейски избор и човек не бива да бъде съден за своите решения: ,,Ако след образованието си ученикът желае да се завърне в България, за да допринесе за подобряването на българската икономика, това би било много хубаво. Въпреки това, ако той търси добра реализация, смятам че в нашия роден край трудно би могъл да направи това,“ каза Максим Попов.

     

    А трети пък споделиха, че ще имат по-големи шансове за развитие ,,навън”: „Дори и да се върна, тук няма да се оценят натрупаните ми знания и опит, и няма да мога, да разгърна потенциала си. Също така, заплатата ми ще е в пъти по-ниска, за същата работа в чужбина“, заяви Сияна Савова.

     

    Изглежда, че за днешните български младежи шекспировия цитат ,,Да бъдеш или да не бъдеш” би звучал като ,,Да учим в България или не?”. За да вземе човек такова решение, той трябва да е дълбоко запознат с двете опции, затова препоръчваме на бъдещите студенти първо да се информират добре по темата, да отидат на кариерно ориентиране и ако имат възможност да се включат в програми за подкрепа на образованието като „Еразъм+“ или ,,YFU Bulgaria”. И да не забравят, че където и да са по света, в родината им винаги ще има място за тях – както и кой да ги чака.

    Най-новото

    Дни на образованието и действията за климата с Fridays for Future

    На 24 и 25 септември  българският клон на движението Fridays for Future организира в София събитието “Дни на образованието и действията за...

    За историята с любов

    Град Кърджали бе домакин на седмото издание на Националната ученическа конференция по история, която тази година се проведе между 10...

    Враждебни ли сме към украинските бежанци? Говорят две украинки, за които България е втори дом

    Войната в Украйна провокира разделение в българското общество и разпали тлеещи вражди между хората. Докато политиците спореха каква подкрепа да...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката