,,Изборите, които правим”: Учене в България или в чужбина?

Трескавата подготовка за матурите вече започна и дванадесетокласниците усърдно преговарят уроците по Български език и литература. Освен трудния материал, който трябва да научат, пред тях се изправя още едно предизвикателство – кандидатстването. Изборът на учебно заведение не е лесен и в повечето случаи е съдбоносен за бъдещето на учениците. Въпроси като ,,Кои са предимствата и недостатъците на обучението в други страни?”, ,,Може ли България да ми гарантира високо ниво на преподаване?”, ,,Трябва ли да се върна обратно в родината?” и т.н. терзаят бъдещите студенти. Станимир Тодоров от екипа на sCOOL Media говори с български студенти в страната и чужбина, за да представи какво се крие зад изборите, които те самите са направили.

 

Кои са предимствата и недостатъците на българското образование?

Едни от основните позитиви на образованието в България са преподаването на майчин език, кратките разстояния до университетите, които не влияят на връзката със семейството, и контактите с преподаватели, които са полезни за бъдещата кариера. Освен това семестриалните такси са по-ниски спрямо тези в  някои чуждестранни университети, а студентите имат възможност и да кандидатстват за обучение тип „държавна поръчка“ или чрез стипендия. Например в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разходите за обучение ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ варират от 400 до 925 лв, докато за следване във всички вузове в немската провинция Баден-Вюртемберг задължителната вноска на семестър е 1500 евро (приблизително 2934 лева).

 

Допълнително улеснение към всичко това е, че кандидатстването през учебната 2021/2022 става само с оценка от държавен зрелостен изпит по Български език и литература в общо 41 университета. Причината за това решение е невъзможността да се провеждат конкурсни изпити, обясниха от образователното ведомство. За учениците от 12-клас това е добър шанс да продължат своето обучение на територията на България, където след завършването си ще получат диплома, която – като всяка европейска диплома – се признава в чужбина.

 

По-лесният прием в България и пандемичната обстановка тази година може да намали тенденцията на честото заминаване в чужбина, което е един от ясните показатели за негативния имидж на образованието у нас сред завършващите. Според агенцията за учене в чужбина „Интеграл“, броят на българските младежи, които са учили в чужбина  през 2019 г. е бил 7 650. Данните ѝ за 2020 г. Обаче показват 5% отлив на кандидати. Това може да се разчита като лъч надежда, че интересът към университетите у нас не е съвсем загубен и може да се възвърне.

 

Не така оптимистично стои въпроса с дефицита на преподаватели. Липсата на учители е продиктувана главно от ниското заплащане и недостиг на материали за иновативно обучение. Въпреки модернизацията в някои университети, в България все още има места, където липсва дигитализация на учебния процес, а материала, по които се преподава, не е в крак с времето. Предава се суха теория, а практиките са крайно недостатъчни. Когато се вземат решения за промяна в образователните процеси, съответните институции рядко се допитват до мнението на младежите и така не ги ангажират по въпроси, свъзани директно със собственото им бъдеще.

 

Според Дарина Димитрова, студентка в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, ,,тук учениците не се чувстват свободни да изразяват своето мнение, защото то ще бъде или пренебреганто, или критикувано. България не ми дава това, което заслужавам – развитие, право на избор , висока заплата”.

 

Кои са предимствата и недостатъците на образованието в чужбина?

,,Аз избрах да уча в Шотландия, заради стипендията, която получих, гарантираща ми изцяло безплатно обучение. Там нивото на образование е много високо, тъй като се залагат на алтернативни и новаторски методи преподаване. Целта е  знанията да се упражняват на място, затова се извършват повече практически насочени дейности. Друг положителен фактор е чуждестранната диплома, която се се оценява по-високо при кандидатстване за работа“. Това споделя Денислава Димитрова, студент в Глазгоуския университет във Великобритания.

 

,За мен заминаването за Великобритания беше възможност да оставя малкия град (Добрич) и да опозная много нови хоризонти, местности и култури.  Кандидатстването ми в университета на Съри беше нещо различно и нетипично за повечето младежи като мен, но мисълта за учене в чужбина беше моя фикс идея още от ранна детска възраст,“ пък разказва Траян Христов, който учи в английския град.

 

Техните думи звучат в пълен контраст с описаните недостатъци на българската образователна система. Според тях чуждестранните университети са еталон за качество, прецизност и висок професионализъм. Може би това е водещата причина младежите да избират чужди университети, търсейки по-добра алтернатива. Освен опознаването на други нрави и обичаи, техният престой там им помага да се обогатят и развият като самостоятелни личности. Те развиват умения като независимост, самоорганизация, толерантност, адаптивност и др.

 

Но ако за някои това е мечтата на живота им, за други може да е капан. Дори и най-добрата подготовка в езиковите гимназии не може напълно да обещае успех с интегрирането в чужда държава, тъй като от една страна обучението  ,,навън” изисква високо ниво на владеене на езика, а от друга не е гарант, че ученикът ще се справи с така наречения ,,културен шок”. Освен езиковата бариера, той трябва да е наясно, че ще се сблъска с различна традиция, религия, нрави, обичаи, с носталгия по родното и понякога, за жалост, и с предразсъдъците на местните жители към чуждестранни студенти.

 

Трябва ли да се върна в България след завършването си или да продължа да се развивам в новата държава?

Заминаването в чужбина далеч не трябва да е еднопосочна улица. Затова варненската Първа езикова гимназия наскоро започна проект “От Първа до света и обратно”, в който ученици имаха задачата да си представят, че вече за завършили средното си образование и трябва да направят своята равносметка за натрупаните знания и ролята на иновативните проекти в развитието им като личности.

 

Някои от учениците, участвали в проекта, виждаха своето бъдеще в България, а други извън контурите ѝ. При представянето на проектите, групите дискутираха дали заминалите ученици трябва да се върнат обратно и разказаха как биха приложили наученото от чужбина в родната си страна.

 

Една част от дванадесетокласниците подкрепяха идеята, че завръщането би било от полза за икономиката: ,,Аз съм на мнение, че те трябва да се приберат отново в България, понеже тук също има голям потенциал за развитие, особено в третичния сектор. У нас туризмът е силно развит отрасъл, което прави нашата държава основен притегателен център за чужденци от цял свят,“ сподели ученичката Виктория Миовска.

 

Други заемаха неутрална позиция, защото са на мнение, че  всичко е въпрос на житейски избор и човек не бива да бъде съден за своите решения: ,,Ако след образованието си ученикът желае да се завърне в България, за да допринесе за подобряването на българската икономика, това би било много хубаво. Въпреки това, ако той търси добра реализация, смятам че в нашия роден край трудно би могъл да направи това,“ каза Максим Попов.

 

А трети пък споделиха, че ще имат по-големи шансове за развитие ,,навън”: „Дори и да се върна, тук няма да се оценят натрупаните ми знания и опит, и няма да мога, да разгърна потенциала си. Също така, заплатата ми ще е в пъти по-ниска, за същата работа в чужбина“, заяви Сияна Савова.

 

Изглежда, че за днешните български младежи шекспировия цитат ,,Да бъдеш или да не бъдеш” би звучал като ,,Да учим в България или не?”. За да вземе човек такова решение, той трябва да е дълбоко запознат с двете опции, затова препоръчваме на бъдещите студенти първо да се информират добре по темата, да отидат на кариерно ориентиране и ако имат възможност да се включат в програми за подкрепа на образованието като „Еразъм+“ или ,,YFU Bulgaria”. И да не забравят, че където и да са по света, в родината им винаги ще има място за тях – както и кой да ги чака.