fbpx

    Украинката Валерия Цимбал: Българският народ е един от най-сърцатите

    |

    Украйна е в сърцето на Монтана. В центъра на града се откроява хотел „Житомир“, който носи името на побратимения украински град. Благодарение на контактите, изграждани повече от половин век, украинската култура е позната и обичана в северозападния град.  През последните десетилетия на сцената на международните фестивали в Монтана са гостували неколкократно невероятните ансамбъл „Сонечко“ и балет „Аванте“ от Житомир, духовите оркестри от градовете Малин и Ровно, талантливи млади художници от Одеса. 

     

    В Монтана живеят немалко украинци.  Сред тях е и пленителната Валерия Цимбал. Тя спечели риалити формата “Умна и красива” на  Шоуто на Слави,  показвайки знания по българска история, несравнимо по-добри от тези на конкурентите й. Тя организира различни интересни събития, включително и благотворителна кампания за жертвите на наводненията в Мизия. С енергията и очарованието си Валерия печели симпатиите на всички монтанчани. С нея ни среща Елина Асенова, ученичка в 11 клас на ПГПЧЕ „Петър Богдан“, град Монтана. 

     

    Валерия живее в България вече от 13 години. Идва е у нас от САЩ, където среща съпруга си. От първия си ден в Монтана тя се чувства като у дома си, а не като чужденка, въпреки едва доловимия си акцент. Споделя, че местните са я приели топло и задушевно. “Знаех, че не съм оригинално от България, но комфортът, който изпитвах, намирайки се тук, винаги оставяше едно чувство в мен, че цял живот съм живяла в България и че съм родена тук”, споделя тя. 

     

    “Много харесвам българските традиции, народна музика, народни танци. България носи дълбока, древна история, която също е толкова интересна и завладяваща, колкото може би историята на всякакви древни цивилизации. За мен винаги е било откритие, че във една толкова малка държава има такова разнообразие, има толкова много чувственост във всичко, което се случва, както в отношението към хората, така и в дълбоките традиции. И аз много се радвам, че имах възможност да се докосна до тази култура и тя да стане част от мен, а аз да стана част от България.“, допълва Валерия. 

     

    По професия тя е икономист – кибернетик. Завършила е Киевския институт за бизнес и технологии. След дипломирането си през 2004 г. заминава за САЩ по програмата YMCA. След доброволческата си мисия Валерия остава да живее в САЩ, докато не се запознава с българския си съпруг и така се озовава в Монтана. В момента тя живее в София и се занимава с физиогномика, като е  единственият сертифициран експерт в областта в България. 

     

    Войната у дома

     

    За Валерия Цимбал темата за войната е изключително тежка, а мисълта за Украйна носи само тревога, тъга и състрадание към жертвите на тази ненужна и варварска жестокост.

     

    За част от българите обаче, това поражда съвсем други емоции, кара ги да разпространяват излишна омраза. 

     

    Затова разговорът с Валерия Цимбал поема в друга посока. От самото начало на така наречената от Владимир Путин „военна операция“ Валерия решава, че ще получава информация само от близките си хора там. 

     

    Голяма част от семейство й дори в момента е в Украйна.Те не напуснаха родината ми, а останаха там. Както брат ми с жена му и с децата им, така и много от моите приятели, съученици, близки, роднини. Всички са там. Никой от тях не е излязъл извън държавата. Това беше техният избор, да останат там, въпреки цялата сложност на ситуацията.“, разказва украинката.

     

    По думите й, и до ден днешен близките близките й продължават да не могат да осъзнаят какво всъщност се случва. 

     

    “Всяка сутрин ни се струва, че това е някакъв ужасен, дълъг сън, от който ще се събудим и нещата ще ни изглеждат много фантасмагорични и нереални.“, споделя тя.  Някои нейни познати вече не са сред живите. За нея е изключително трудно да разказва подробности. Въздъхва: „Това интервю е доста тежко и разтърсващо за мен. Отговаряйки на въпросите, аз пак преживявам всички тези емоции, които са доста силни за човек, оказал се свидетел на истинска война, за каквато само е чувал от спомените на баба си и дядо си.“ Емоцията е причината Валерия да прави паузи, за да събере мислите си. Гласът й заглъхва от вълнение, но гукането на по-малкия й син, което се чува като фон на разговора, сякаш й връща надеждата. Тя се овладява и продължаваме с темата за бежанците, прокудени от родния си дом от войната.

     

    „От самото начало на войната от моя град пристигат автобуси с жени и деца, които се спасяват. Аз посрещнах няколко семейства от тях. Те с такава любов и признателност говореха за българските представители, които ги чакаха на границата. Толкова много грижи, толкова искрено внимание и съпричастност са усетили. На моята фейсбук страница може да видите и пост от името на хора от родния ми град с благодарност към целия български народ за това, което българите правят за украинците. И продължават да пристигат семейства, разказва тя. 

     

    Историите, с които Валерия се сблъсква всеки ден, са трудни за преглъщане. Споделя, че се е запознала със семейство от сринатия със земята град Мариупол, превърнал се в символ на бруталната агресия срещу Украйна. 

     

    “Те са младо проспериращо семейство с две деца, с успешен бизнес, с хубав апартамент и кола, която изплащат. Те нямаха нужда от нищо, освен от време и възможност да продължат да се развиват. В момента са загубили абсолютно всичко. Тревожат се за бащата на жената, който остана в Украйна, а те дойдоха тук. Аз и още няколко прекрасни български хора се опитваме да съберем помощ за тях.“, обяснява Валерия Цимбал. 

     

    …и хибридната война в новия дом

     

    Училища, институции и граждани в Монтана също събират дарения за бежанците, но не липсваха и негативни реакции. Валерия Цимбал си обяснява негативните реакции у сънародниците ни с “черен пиар”.

     

    “Това е информационна война.“, категорична е тя.

     

    България отдавна е обект на хибридните атаки на тролски фабрики, захранвани от Русия и не е учудващо, че потребителите на социалните мрежи се поддават на пропагандата им. 

     

    Валерия констатира: „Няма такава голяма вълна на възмущение по повод финансовата подкрепа на бежанците – 40 лева, които ще бъдат отделени от българския бюджет. Тази вълна беше силно подхваната от социалните мрежи. Колкото странно да е, даже от близки на мен хора, които ме познават от много години и знаят какво представляват украинците. За мен беше доста болезнено…“ 

     

    Все пак, тя се опитва си обясни поведението им и дори да го приеме като закономерно: „От друга страна, ако помислим логично, винаги голямо количество чужденци, които нахлуват в една държава, провокират страх как ще се отрази това на икономиката, на инфраструктурата, откъде ще дойдат средства за хуманитарната част? Това наистина натоварва всяка една държава, поела бежански поток, и притеснението е разбираемо. Затова тази реакция е обяснима, ако тя не включва емоционално настройване срещу украинския народ.“, коментира тя. 

     

    Като  трезвомислещ човек, тя си дава сметка за рисковете и евентуалните проблеми, които може да породи голямата бежанска вълна: „Аз съм сигурна, че между бежанците има всякакви хора. Знаете, че всяка националност има своите положителни черти и качества, както и отрицателни черти и качества. Не винаги те се представят така, както би трябвало.“  

     

    Въпреки всичко, Валерия е категорична: „За мен България,българският народ си остава един от най-сърцатите. Тук са най-истинските хора, които съм срещнала досега. Неслучайно всички говорят за примера на българския народ, който е спасил евреите в периода на Втората световна война. Аз мисля, че същото се случва в момента. В момента се осъществява геноцид срещу украинския народ. И не е важно под каква форма – под форма на черен пиар или под форма на истинско физическо убийство, затова всяка подкрепа и помощ – емоционална, хуманитарна или военна, в днешни времена е високо оценена. Аз съм много благодарна на всички, които се включиха да помагат на хората в нужда”, заявява тя. 


    Най-новото

    София Прайд 2022: Горди да бъдем

    "Горди да бъдем": под този надслов се проведе за петнадесети път в столицата шествието в подкрепа на човешките права на...

    Кучетата лаят, а в Министерството на младежта и спорта всичко си върви постарому

    Първата половин година на новите управляващи в Министерството на младежта и спорта (ММС) се оказа като последните 12 години. Волята...

    Стъпка назад (еп. 18): Украйна от Евромайдана насам, летният туризъм и какво е да си „Мениджър за един ден“

    Добре дошли в „Стъпка назад“ – месечният подкаст на sCOOL Media.     Това е мястото, където говорим за младите и техните идеи....

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката