Ваксинацията срещу COVID-19: Път към новото начало?

Мария Христова, ученичка в 11 клас в 22 СЕУ „Георги С. Раковски“, ни обръща внимание към темата, която ни вълнува вече повече от година – епидемията от COVID-19 и възможностите, които ваксините срещу вируса ни отварят – може би към едно ново начало. Вижте интервюто й с  д-р Антоанета Тончева – ръководител на научна генетична лаборатория в град Регенсбург, Германия, която дава достъпна информация за ваксините и техните ефекти.

 

Повече от година животът по целия свят е рязко променен заради настъпилата пандемия от COVID-19. Най-тежко е натоварен здравният сектор, но лекарите вече виждат светлина в тунела. Това са разработените срещу причинителя на COVID-19– вирусa SARS-CoV-2, ваксини.

 

Три от разработките вече получиха одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) – тези на „Pfizer/ BioNTech“,  „Moderna“ и „Johnson & Johnson“. Ваксината на „Pfizer/ BioNTech“ е 95,3% ефективна срещу тежкото протичане на заболяването, уточнява агенцията. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ ефективността е дори 100%, се казва в публикация на Yale Medicine.

 

В различните държави обаче ваксинацията напредва с неравни темпове. Това значително се отразява като тежест върху лечебните заведения в страните с най-слабо ваксинационно покритие. 33% от световното население е получило поне една доза на ваксина срещу Covid-19. Сред населението в бедните страни тази стойност е едва 1,4%, сочи статистиката на „Our World in Data“.

 

В държавите, в които ваксинацията тече с по-сериозни темпове, ефектите вече се виждат. По последни данни на „Our World in Data“ във Великобритания 61,41% от населението е вече напълно имунизирано (т.е. има поставени и двете дози ваксина от двудозовите ваксини). На 07.04.2020 г. чрез апаратна вентилация в интензивните отделения там се лекуват 3 150 души, а след мащабната ваксинационна кампания в началото на 2021 г. към 07.04.2021 този брой е редуциран над 13 пъти до 233 души, потвърждава английското правителство.

 

Специалисти от цял свят уверяват в ползата и необходимостта от масовата COVID-19 имунизация. В България доказали се кадри също призовават към нея, като изтъкват, че именно това е спасението от трудната ситуация, в която всички се намираме. Виден експерт в областта е д-р Александър Симидчиев – специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт. Той има дългогодишен опит като клиничен лекар, преподавател  и изследовател както в България, така и в чужбина. Пред медиите той представя факти, научни данни и базираната си на тях позиция относно новите ваксини срещу SARS-CoV-2. „Важно е максимално бързо да бъдат ваксинирани максимален брой хора, за да може бързо и систематично да се справим с пандемията и да се върнем към нормалното функциониране на държавата“, заявява д-р Симидчиев пред Нова телевизия.

 

За да бъде представено още едно аргументирано мнение по темата, sCOOL Media се свърза с д-р Антоанета Тончева – ръководител на научна генетична лаборатория в град Регенсбург, Германия.

 

Антоанета Тончева

Смятате ли, че одобрените ваксини могат да се нарекат „пътя към новото начало“, т.е. да бъдат начинът за връщане към нормалността?

 

Смятам, че наличните към момента одобрени от FDA и EMA ваксини са един от основните начини да се справим с пандемията. Те сами по себе си не са панацея, но са началото на края на пандемията. Технологиите вече съществуват и в близко бъдеще адаптацията на ваксините с цел увеличаване на ефикасността им срещу нови мутантни варианти на SARS-CoV-2 ще бъде по-бързо, по-лесно и по-бюджетно начинание.

 

Според Вас достатъчно ли би било ваксините да имат висока ефективност само срещу тежко протичане на вируса?

 

Има определени патогени, срещу които изработването на траен, доживотен имунитет не е възможно. Това се дължи както на механизмите, по които даденият патоген успява да се „скрие“ от човешката имунна система, така и на самите чисто биологични/ физиологични особености у всеки отделен човек. Има хора, които в генома си имат мутации, които повлияват какъв като количество, качество и функции продукт (най-често белтък) ще бъде произведен на база на кода от ген А или Б и това, от своя страна, повлиява различни молекулярни механизми, обуславящи реакциите и работата на имунната система – говорим за различни по тежест имунни дефифицити.

 

В настоящия момент най-голямото натоварване в здравния сектор се дължи именно на тежкото протичане на Covid-19 в около 20% от всички разболели се хора, заразени с вируса. Фактът, че всичките до момента одобрени ваксини спомагат доказано за това човек, дори и заразен с вируса въпреки ваксинацията, да НЕ стигне до лечение в болница, инвазивна апаратна вентилация и дори смърт, е достатъчно показателен, че масовата ваксинация е крайно необходима. Освен това в сериозен процент от случаите ваксините продължават да демонстрират добра защита от заразяване въобще и респективно от разпространяване на вируса в популацията и предаването му на други хора.

 

Голяма част от обществото ни не е наясно как е възможно ваксините да са преминали през всички нужни проучвания само за една година. Как обяснявате безопасността им при това положение?

 

Клиничните изпитвания са само една част от процедурите по одобрение на ваксини и медикаменти. При наличие на десетки хиляди доброволци, участвали в проучванията на различните разработчици в различните държави, натрупването на данни за безопасност и ефикасност става бързо. Технологиите, на които се базират и четирите одобрени от FDA и EMA до момента ваксини съществуват от десетилетия, като научният напредък е позволил и прецизирането им. Винаги най-тежката част е документалната и бюрократичната. В условията на глобална пандемия на здравните власти и на лекарствените агенции им се наложи да оптимизират работата си и да ускорят разглеждането на документацията и всички научни данни, които я съпровождат. Дигитализацията допринесе сериозно за този процес. Така че е напълно нормално за нов патоген, водещ до ново сериозно протичащо заболяване, което обхвана целия свят, здравните власти да се задействат и максимално бързо да ревизират документите и натрупаните данни.

 

Имаме късмет, че колеги научни и медицински работници по целия свят хвърлят неимоверни усилия в процеса на натрупване на научни и клинични данни за вируса, поведението му и протичането на заболяването с неговите много лица – тук визирам и пост-covid, както и дълъг covid синдромите, както и PIMS (Paediatric Multisystem Inflammatory Syndrome) при децата и младежите. Събраните данни спомагат не само за разработката на ефективни ваксини, но и на прицелни антивурсни терапии срещу SARS-CoV-2. Одобрени към момента таргетни терапии няма. Ето защо съществуващите одобрени ваксини са основният ни инструмент за справяне с пандемията.

 

Възможно ли е да се придобие колективен имунитет без ваксиниране на населението?

 

През колкото повече гостоприемници преминава вирусът, толкова повече механизми под формата на мутации в генома си той ще генерира, за да избегне защитните реакции на човешката имунна система. Масовата ваксинация е едно от средствата, чрез които можем да ограничним разпространението му, като същевременно можем, макар и не със същия интензитет, да продължим да ходим на училище и на работа присъствено, както и да продължим все пак част от социалните си контакти и активности. Няма как да се придобие колективен имунитет без активна ваксинация, защото човечеството не разполага с толкова време – говорим за години наред. Достатъчно хора загубихме. Време е да помислим както за себе си, така и за другите, защото ние всички живеем в общество и сме заедно в това предизвикателство. Трябва заедно да се справим.

 

Как си обяснявате недоверието и страха на българите относно тези ваксини?

 

Големият проблем в момента е липсата на адекватна комуникация между институциите както помежду им, така и между институциите и гражданите. Понастоящем кампанията за ваксинация не се провежда така, че да е достъпна за всички и всеки човек да може да разбере ясно какви са ползите от ваксинирането; защо ни е нужно постигането на колективен имунитет; защо понякога естественият имунитет просто не е е достатъчен; какви са наблюдаваните до момента нежелани реакции след ваксинация и у кои възрастови групи кои такива реакции са най-чести.

 

На обикновения човек трябва да му бъде обяснено на достъпен език, но с факти. А фактите са, че към днешна дата са поставени повече от 5,38 млрд. дози ваксини срещу SARS-CoV-2 по света; че статистиките показват, че от началото на пандемията са тествани позитивни официално 219 988 586 души, а починали от COVID-19 са 4 557 490 души. И ние повече не можем да продължаваме да допускаме това. Още повече не бива да го допускаме, когато хората са уплашени, изтормозени психически вече повече от 18 месеца и отгоре на това са подложени на информационно затъмнение и водопад от фалшиви новини, разпространяващи се главоломно из социалните мрежи. За съжаление най-шумни са именно онези, които генерират фалшивите новини. Това е жестока игра със страховете и незнанието на хората и трябва да спре.

 

Ваксините са единственият в момента инструмент за ограничаване и контролиране на пандемията, с който разполагаме. Технологиите, по които и двата вида вида одобрени ваксини са разработени, всъщност не са чак толкова нови. Сега те са просто значително подобрени, но са познати в научната общност от години като разработки с цел терапевтиране на различни онкологични заболявания. И трите налични ваксини срещу смъртоносния вирус ебола са също на принципна на вирусни вектори. Разработките на ваксините срещу зика вируса, който води до микроцефалия и тежки увреждания у бебето, когато майката се зарази по време на бременността, също включват технологии, базирани на иРНК и вирусни вектори.

 

Няма нищо вярно в твърденията на разни хора, че малките фрагменти иРНК или ДНК (от векторно-базираните ваксини), съдържащи се в одобрените от FDA и EMA към момента четири ваксини, се внедряват в човешкия геном и се интегрират в нашата ДНК. Това е част от палитрата от фалшиви новини, която ни залива.

 

Считам, че е редно всеки, който може и желае, и чието здравословно състояние позволява, да се ваксинира срещу SARS-CоV-2. Рисковете от настъпване на нежелани реакции са многократно, стотици пъти по-малки от риска за развитие на тежък covid-19, необратими увреждания на различни органи и смърт.

Мария

Мария

Здравейте! Казвам се Мария Христова и съм ученичка в 22 СЕУ „Георги С. Раковски“. Уча испански и английски език. Любим ми е испанският, затова желая да използвам този език в професията си. Винаги съм обичала да пиша и да участвам в конкурси, на някои от които съм била и награждавана. Като малка измислях приказки и стихчета, а сега се насочвам към публицистиката. Харесва ми да опознавам различни социално-политически теми и мисля, че журналистиката би ми дала прекрасни възможности. Мечтая да събудя по-голяма активност в обществото и всеки българин да почувства значимостта си в него.
Мария

Последни публикации от Мария (виж всички)