fbpx

    Влогърките Ники и Таня, които не се страхуват да говорят за любовта си

    |

    Таня Илиева и Николета Маринова са популярни влогърки, чиято мисия е да променят масовото мнение у нас за хората с различна сексуална ориентация. Тяхната връзка е публично достояние в Youtube канала им от 3 години. Към момента са събрали почти 20 хиляди последователи и всяко тяхно видео генерира  многобройни коментари и гледания. В своето интервю те споделят категоричното си мнение, че в България сексуалният толеранс липсва. До сходни изводи стигаме и от данните на ILGA Europe, според които България е сред страните с най-широко разпространена дискриминация спрямо ЛГБТИ хората в ЕС. Научете повече за историята на Таня и Николета, за тяхната любов и каузите им в интервюто на Полин Савова от 10-ти клас в Английската езикова гимназия (АЕГ “Гео Милев”), гр. Русе .

     

    Кой смятате, че е най-големият “виновник” за българското неодобрение на еднополовата любов?

     

    Таня: Категорично неинформираността. 

    Николета:  За мен това е невежеството на хората, незнанието по дадена тема води до сформиране на грешно мнение и предразсъдъци. Отделно медиите имат тенденцията да показват нещата от много лош ъгъл, като ни изкарват като едно развратно общество.

     

    Доколкото знам, Таня е имала проблеми със семейството си, в частност с баща си, заради различната си сексуална ориентация. Според теб, Таня, на какво се дължи това? 

     

    Таня: Иска ми се да кажа, че реакцията на баща ми е била нормална за един родител, но за съжаление тя беше доста крайна и е поредната травма в живота ми, с която до ден днешен водя вътрешни битки. Патриархалните норми са нещо сериозно залегнало в българското общество, а и не само! Тези норми са виновници за редица проблеми. Предполагам, че когато се разкрих пред нашите, беше доста емоционално и това доведе до редица думи, които нараниха отсрещния и това накара нещата да ескалират до физическа саморазправа. Не съжалявам за думите, които съм казала, защото за мен те бяха и са истината, моята истина и не е мой проблемът, че някой, било то родител, не може да я приеме.

     

    А смятате ли, че расизмът се поражда в семейството, и ако “да”, по какви причини?

     

    Таня: Не е задължително! Но е възможно. Неизбежно е в ранна детска възраст едно дете да се влияе от родителското мнение, дори и да е само за да угоди на родителя си и той да се гордее с него. В природата си ние винаги търсим родителското одобрение и близостта с тях.

    Николета: Семейството определено може да е фактор за превръщането на един човек в расист.

     

    Някога страхували ли сте се от това как ще ви възприемат околните?

     

    Таня: О, да! Особено когато си тийнейджър, че дори и след това. За първи път усетих на 29 г. (сегашната ми възраст), че няма никакво значение кой как ме възприема. Но това беше благодарение на година и половина терапия с психотерапевт, чието стартиране беше едно от най-добрите решения в живота ми! Всеки има нужда от помощ понякога, за да се почувства по-добре със себе си. 

    Николета: Бих казала, че всеки ден си нося този страх от това как ще ме възприемат хората и от погледите, които получавам заради визията си. 

     

    Някога чувствали ли сте застрашени, защото сте показали интимност на публични места? 

     

    Таня: Всеки път,  когато хвана за ръка приятелката си. В последно време нападките над ЛГБТИ хора и институции зачестиха и това особено много повлиява.

    Николета: Мисля, че само веднъж сме се чувствали застрашени и това беше на гарата в Горна Оряховица, когато един полицай ни направи предупреждение да спрем да се прегръщаме.

     

    А изпитвате ли дискомфорт от това?

    Николета: Изпитваме известна доза некомфорт, но мисля, че е предимно в тесни пространства като метрото, където хората, и без да показваме близост, се взират в нас.

     

    Свикнали ли сте с хорската омраза? 

     

    Таня: Може би не. Все още ми става тъжно, когато получа поредния коментар в YouTube или ТикТок, че някой ни заплашва. После се сещам, че това са деца, които, както стана дума по-горе, се опитват да угодят на родителите си с хомофобски нагласи. Възможно е да не са родителите, но някой, когото харесват в обкръжението им, е такъв. Това са най-честите случаи.

    Николета:  Мисля, че трудно човек би свикнал с хорската омраза. Въпреки всичко смятам, че България постига напредък и все повече хора започват да подкрепят и разбират ЛГБТИ+ обществото. 

     

    Смятате ли, че това е нормално – вместо да се възприеме хомосексуалността в обществото като нещо нормално, то хората с различна сексуалност да трябва да привикнат към негативното мислене на обществото?

     

    Таня:  Разбира се, че не е нормално! Но за да оцеляваме и живеем като ЛГБТИ представители в България, става наложително. Просто хората трудно възприемат нещо различно от тях самите, но ще се преборим и с това. Надявам се на по-светло бъдеще и се опитвам да работя за него!

     

    От кого най-често получавате неодобрение в ежедневието си? От страна на по-високо образованите хора или на тези с по-ниска култура?

     

    Таня: Истината е, че рядко от близки хора. Напоследък наблюденията ми са, че тези, които не одобряват, са в интернет пространството. Там всеки е много по-силен, защото не е лице в лице. Всеки знае всичко и иска да наложи своя мироглед. Това е и причината да не ме засяга това неодобрение, защото това са хора, които никога не са ме виждали. Хора, пишещи в петък в три през нощта огромен коментар, в който бълват всякакви обиди. Как да се обидя от това, като виждам само един самотен човек? Става ми по-скоро тъжно и почвам да се чудя какво толкова се случва в неговия живот, че да е събрал толкова много негативизъм.

     

    Смятате ли, че социалните мрежи и глобализацията помагат за по-лесното възприемане и приемане на хората с различна сексуална ориентация?

     

    Таня: Тук няма правилен отговор, защото социалните мрежи могат да помогнат, но могат и да навредят. Именно защото всеки може да пише и говори каквото си иска и никой няма да му каже нищо. Проблемът тук е критичното мислене на масата и когато ти липсва, социалните мрежи повече вредят. Ако отворим пост във Фейсбук например, който е на някаква официална страница и се говори за ЛГБТИ тема, в коментарите виждаме всякакви „твърдения“, подкрепени с мнооого like-ове. И ето така лъжи се превръщат в неща с тежестта на факти.

     

    Смятате ли, че София прайд успява да се справи поне отчасти с този проблем?

     

    Таня: Аз ходя на София Прайд. Знам каква е идеята и мисията на София Прайд. Затова и дълбоко ценя труда на всички хора в организацията му, защото това никак не е лесна задача, когато постоянно анти-ЛГБТИ организации саботират всяка стъпка от провеждането му. Също София прайд има много ясни политически искания. През годините хората, посещаващи събитието, стават все повече. Тази промяна сама по себе си говори, че ние получаваме подкрепа.Там срещам много хетеро хора и познати и освен като протест, приемам събитието като нещо много социално, приятно и забавно. И да, София прайд се справя повече от добре с тази задача да бъдем приемани по-добре, защото наистина в периода на провеждането му се говори доста по ЛГБТИ теми навсякъде, а това, за разлика от останалите месеци от годината, никак не е малко и определено има положително влияние!

     

    Мислите ли, че в близкото бъдеще (период 10-15г.) броят на българите, приемащи ЛГБТИ обществото, ще се увеличи?

     

    Таня: Категорично да! В момента приемащите са доста повече, поне по моите наблюдения. Но истински вярвам, че с повечето информация и говорене по тези теми хората сами ще успеят да научат повече и ще бъдат по-наясно, че не сме нищо кой знае колко различно – хора с мечти, работа, семейства, проблеми и терзания. 

     

     

    Полин Савова

    Най-новото

    Дни на образованието и действията за климата с Fridays for Future

    На 24 и 25 септември  българският клон на движението Fridays for Future организира в София събитието “Дни на образованието и действията за...

    За историята с любов

    Град Кърджали бе домакин на седмото издание на Националната ученическа конференция по история, която тази година се проведе между 10...

    Враждебни ли сме към украинските бежанци? Говорят две украинки, за които България е втори дом

    Войната в Украйна провокира разделение в българското общество и разпали тлеещи вражди между хората. Докато политиците спореха каква подкрепа да...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката