fbpx

    Войната в Украйна и новата реалност – за всички нас

    |

    Тази история е част от последния епизод на месечния подкаст на sCOOL Media „Стъпка назад“. Чуйте целия епизод тук:

     

    19-годишната Юлия Фокша е от град Днипро, Източна Украйна. Изучава реклама и връзки с обществеността в Киев, а през свободното си време обича да рисува. Често участва в проекти по програмата Еразъм+. На 23 февруари се прибира у дома след 10-дневен обмен в Латвия, където се е обучавала да създава радио предавания. На 24 февруари сутринта се събужда от сирени. Русия е нахлула в Украйна. Започнала е война.

     

     „Нямаме лекции в университета. Всичките ни дни изглеждат сякаш чакаме края. Седим и чакаме. Обсъждаме войната. Говорим с приятели, семейство. Четем новини. Целите ни дни минават в разговори за войната. През изминалата седмица говорихме само за войната, за ситуацията с другите страни, за Путин, за Зеленски, за различни европейски страни. Много мои приятели се преместиха в други страни през последните дни и аз не знам кога и къде ще се срещнем отново. Надявам се да бъде в Украйна, но нищо не е сигурно,“ разказва тя.

     

    В момента* Юлия се намира в град Кривий Рих, близо до Днипро, със семейството си. Сирените за тревога при тях се чуват само 2-3 пъти на ден – по-рядко, в сравнение с други градове, където момичето има приятели. Споделя, че животът на всички в Украйна вече е напълно различен, а бъдещето им – несигурно.

     

    „Имам приятелка, която ми сподели, че когато не чува сирените, се притеснява, че нещо ще се случи. Чувства се неспокойна без сирените. За съжаление хората започнаха да възприемат и да свикват с тази нова реалност. Необичайна реалност. Несигурна.“

    Юлия с част от своето семейство

    Юлия, заедно с 11-членното си семейство, се е преместила в дома на баба си. Никой от тях не иска да напуска Украйна, тъй като не биха могли да заминат всички. Баща ѝ е в мобилизационна възраст.

     

    Бежанският поток – предизвикателство за Европа

    Въпреки забраната на пълнолетните мъже да емигрират от страната, много майки с деца се осмелиха да предприемат тази стъпка сами. Над четири милиона души са напуснали Украйна от началото на инвазията, сочат данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това предизвика голяма вълна от подкепа и съпричастност в целия свят.

     

    България е една от държавите, които поемат миграционния натиск. Според статистиката на българския единен портал за засегнати от войната, у нас са влезли над 150 000 украински граждани, от които над 70 000 са останали.

     

    На този фон от страна на държавата липсва ясна организация за справяне с бежанския наплив. На терен обаче вече действат десетки доброволчески организации.

     

    Как помага Фондация „За Доброто“ на избягалите от войната?

    Една от най-мащабните граждански инициативи се реализира от Фондация „За Доброто“. Благодарение на тях, дни след началото на войната в София заработи ситуационният център „Отворени врати“. В него доброволци разпределят дарения и съдействат на бягащите от войната с помощ по настаняването и всякакви други нужди.

     

    Първия ситуационен център на Фондация „За Доброто“

    Мариела Цекова от фондацията разказа пред sCool Media, че първоначалната идея е била да се създаде детски ситуационен център, където децата да получават грижа, докато майките преминават процес по регистрация, както и да се поеме координацията за лекарска помощ. Тъй като войната изненадва всички, центърът е създаден само за няколко часа.

     

    Много хора заповат да се свързват с екипа, като искат да помогнат по различни начини – юридически, психолигически, с настаняване… Така от „За Доброто“ решават, че не могат да ограничат дейността си само до децата, и започват да оказват всякаква помощ на на пристигащите бежанци, независимо от възрастта им. Социалната мрежа Facebook много помага на фондацията да комуникира с голямата си мрежа от контакти и да насочва доброволците към подходящото за тях звено.

     

    И към днешна дата в центъра непрестанно кипи оживление от доброволческа работа. Мариела описва ежедневието там като изключително динамично, понякога – тежко, понякога – усмихнато. Срещата със стотици съдби, преобърнати от войната в Украйна, трайно се запечатва в съзнанието на доброволците.

     

    „Мен лично ме побиват тръпки само като си помисля за всичко, през което са минали тези хора, които идват при нас. Най-яркият пример са нашите момичета Лера (Валерия) и Дианка. Това са две 19-годишни момичета, които са избягали от войната в Украйна с една раничка на гърба си. Те пристигнаха в центъра буквално без нищо. И ние от тогава до ден днешен се опитваме винаги да бъдем до тях по всякакъв начин. Успяхме да намерим апартамент, който е съвсем в близост с центъра, така че да могат да идват лесно и безпрепятствено там, тъй като те в момента работят целодневно в детския кът, в който се грижат за децата на бежанците. Техните истории са изключително тежки от гледна точка на това, че техните семейства са останали там. Майката на едното момиче не е искала да изостави мъжа си, който е инвалид, и затова заедно с нейния по-малък брат остават там на място и се надяват детето им, като дойде в България, да се оправи по някакъв начин. Така че това е изключително силно и доста ни повлия. Има различни истории. Запознахме се с майка с две деца,  едното – на 5 години, другото – на една годинка. Аз лично не мога да си представя как тази жена е ходила пеша в продължение на не знам колко километра, за да може да стигне до някаква опция за транспорт. Тя не знаеше къде се намира, държеше детето си, стискаше го и не искаше въобще да го пусне. Но фактът, че буквално в рамките на 30 минути, прекарани в центъра, тя… не знам дали мога да кажа, че се е успокоила, но някак си в очите ѝ се усещаше едно чувство на спокойствие. Тя дори ни позволи да вземем детето и да отидем да му изберем играчка в детския хуманитарен център,“ споделя Мариела.

     

    Детският кът в центъра е оборудван отлично, за да могат украинчетата да играят, да пеят, да рисуват или с една дума – да се откъснат от преживения стрес. Отзовават се педагози от Българско школо, а в грижите основна роля имат и Валерия и Диана. Впоследствие, в партньорство с Фондация „Америка за България“ и „Музейко“, стартира втори център, който е образователен. Той е предназначен за деца от 4 до 12 години и в момента функционира на пълния си капацитет от 100 деца.

     

    Първоначалната идея на доброволците е била да създадат пространство за деца, където те да бъдат обгрижвани, докато майките им преминават през процеса по регистрация за бежански статут

    Кризата през погледа на активистката Аделина Банакиева

    Когато в България се заселват украински бежанци, е необходимо те да бъдат приобщавани към българското общество възможно най-бързо. За да възвърнат познатия си ритъм на живот, българските власти съдействат децата-бежанци да бъдат записвани на училище и детска градина. Доброволката Аделина Банакиева, която от първия ден на войната помага на търсещите убежище, казва за sCool Media:

     

    Приеха вече варианта за училище. Ще се прави тест. Това, което четох последно, е, че ще правят тест за украинските ученици за ниво. Ще трябва да ги допуснем до нашето образование. Говорих с министерството – за да запишеш дете в училище, достатъчно е заявление до регионалното ведомство и преглед от личен лекар, че детето е клинично здраво. След което се прави събеседване, за да преценят на какво образователно ниво е. И всъщност може да се окаже, че хора от осми клас трябва да бъдат в пети клас, защото системата е била различна и тя трябва да се приравни към нашата система или към която и да било европейска друга.“

     

    На въпроса как вижда бъдещата интеграция на украинците в България, активистката отговаря:

     

    „Говорим за хора, които работят с кирилица, и някак по-лесно ще бъде научаването от тяхна страна на езика, което е основният проблем да бъдат интегрирани. Сега те и в момента продължават да се събират на диаспората си, в смисъл търсят себеподобни. Нормално е. Мисля, че ще се интегрират бързо и лесно, след като се възстановят психически, защото в момента интегрирането им, първо, че е за кратко време, второ, че то е невъзможно поради факта, че те са в зверски стрес. Наистина не са очаквали това нещо.“     

     

    Доброволци алармират още от началото на войната, че българските власти не са създали необходимата организация за посрещане и обслужване на пристигащите бежанци. Банакиева посочва, че на град Исакча първоначално бил открит пункт, който се издържа от дарения, докато държавата откликне. Казва и че все още няма система, която да обозначава кой накъде откарва пристигащите, въпреки нуждата от такава.

     

    Пунктовете на „За Доброто“ събират и сортират всякакви помощи за пристигащите украинци

     

    Доброволците като главни действащи лица

    В разговорите двете доброволки отбелязват, че и хуманитарната, и финансовата помощ са дело основно на неправителствени организации и частни лица. Бежанците от Украйна разчитат на случайността – дали ще попаднат на състрадателни хора, които ще предложат услугите си безвъзмездно, или ще се озоват в капан.

     

    Това, което прави впечатление в последните няколко години предвид пандемията, предвид тази бежанска криза… може би за себе си така съм си създала мнение, че НПО-тата реагират много по-бързо и светкавично от държавата. Всъщност винаги НПО-тата са на първа линия, те поемат първоначалния удар, докато държавата успее да координира групи, които да работят по тези проблеми, съответно да търсят решения“ – споделя Мариела от „За Доброто“. Ситуционният център не получава финансиране от държавата.

     

    Банакиева пък коментира, че към момента бежанците сами по себе си не могат да разчитат на финансова подкрепа от правителството. Изключение правят отпусканите 40 лв за настанените в хотели, но те отиват у собствениците им, за да покрият разходите по настаняването на украинците. Водещия източник на помощ е доброволчеството. По думи на активистката, украинците сега зависят само от българите, които им дават подслон, грижат се за тях и даряват ресурси.

     

    „Проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се.“ – така Банакиева определя настоящата ситуация с бежанската вълна в България.

     

    Аделина Банакиева, доброволец и активист

    Поляризизация по време на война

    При такъв тип криза като настоящата отзвукът в обществото показва неговата същност. В критична ситуация като тази можем да оценим човечността и съчувствието повече от всякога, но можем и да се сблъскаме с невежество и жестокост. Мариела споделя:

     

    „В момента българското общество, всъщност не само в момента, е разединено по различни жизненоважни теми, то може би е съвсем в реда на нещата… Това, което аз виждам – аз имам познати които работят буквално 24 часа в денонощието, за да помогнат по какъвто начин могат и да са полезни в този изключително труден за всички момент, и имам други познати, от които съм чувала думи от рода на: „Те си го заслужаваха“, което е изключително за мен тъжно и болно. Според мен в една такава ситуация трябва просто да бъдем хора и просто да направим това, което ни казва сърцето. Моето сърце казва, че не трябва да спираме да помагаме.“

     

    На въпроса какво ѝ дава сили да бъде винаги на първа линия при оказването на помощ, Банакиева отговаря:

     

    „Ти или си настроен така да помагаш, или не си. Аз помагам на животни, на сирийски бежанци, на роми, на хора с увреждания. Който има нужда от помощ. В смисъл не разбирам тези хора, които казват: „Защо правиш това към този, а към друг не?“, и обратното. Това не ме кефи като идея. Ще го правя, докато мога, докато имам сили.“

     

    Помощта към бежанците се случва на пълни обороти, задвижвана най-вече от гражданите. Украинските бежанци се надяват да създадат нов спокоен живот в България. Онези техни сънародници, които обаче са останали на воюващата територия, най-силно копнеят за края на обстрелите. Юлия е прекарала деня си, като помага заедно със семейството се на украинската армия да направи камуфлажни тъкани. Това е станало в училището, където майка ѝ е била ученичка. Попитана какво ѝ дава надежда и кураж в тези мрачни времена, тя казва:

     

    „Мисля, че подкрепата на хората. Подкрепата от приятелите ми в различни страни. Имам приятели в чужбина, на които им пука за мен. Значи всичко е наред. Също така подкрепата на семейството ми, на страната ми. Много мои приятели се преместиха в други страни през последните дни и аз не знам кога и къде ще се срещнем отново. Надявам се да бъде в Украйна, но не знам кога ще можем.“

     

    Деветнадесетгодишната студентка отправя и едно специално послание:

     

    „Бъдете със семейството си. Семейството е най-важното нещо за нас. Не забравяйте хората, които са ви близки. Моите сутрини започват с това, да пиша на всичките си приятели: „Как си?“, „Как беше нощта ти?“, „Колко сирени имахте?“, „Как е семейството ти?“. През целия ден пиша на приятелите си и говоря с тях. Войната наистина може да ти помогне да оцениш важните хора в живота ти, тези, които те подкрепят, тези, които са наистина с теб. Трябва да помниш хората, близки до теб.“

     

    По редакцията и интервютата работи и Катерина Василева.

     


    *Информацията е актуална към момента, когато е взето интервюто в началото на месец март. Сега Юлия е вече гост-студент в швейцарски университет, майка ѝ и сестрите ѝ са в Полша, а баща ѝ все още е в Украйна.

    Мария

    Най-новото

    Украинката Валерия Цимбал: Българският народ е един от най-сърцатите

    Украйна е в сърцето на Монтана. В центъра на града се откроява хотел „Житомир“, който носи името на побратимения украински...

    От зелената кауза към хуманитарния активизъм: Как Грийнпийс подкрепя бежанците от Украйна

    Руската военна инвазия в Украйна донесе със себе си вълна от кризи, безпрецедентни в мащаба си за новата история на...

    Априлска „Стъпка назад“: инфлация, менторство и среща с певицата Кристиана Атанасова

    Добре дошли в „Стъпка назад“ – месечният подкаст на sCOOL Media. Това е мястото, където говорим за младите и техните идеи....

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката