Снимка: sCOOL Media

Никакви нарушения. Как продължава историята с младежките проекти за милиони за борба срещу зависимостите

Близо 800 000 младежи са били обхванати от спорните кампании за борба срещу зависимостите, финансирани със стотици хиляди левове по линия на Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта (НПИМД). Това се твърди в отчети на Министерството на младежта и спорта (ММС), публикувани на страницата на ведомството. 

 

На този фон, започналият през юни одит в спортното министерство не е установил нищо нередно в начина, по който са проведени и отчетени кампаниите от 2017 г. и 2018 г., научи sCOOL Media от отговор на свои въпроси към пресцентъра на ведомството. Става ясно също,  че изобщо не е проверявано как са похарчени парите от хазарта през 2019 г. и 2020 г.

 

И докато на хартия всичко около НПИМД изглежда изрядно, на практика разследване на sCOOL Media, публикувано през юни, осветли как вноските за социално отговорно поведение, съгласно Закона за хазарта, се разпределят от вътрешни за ММС лица към неправителствени организации и спортни клубове за дейности със съмнителен обществен ефект. 

 

Непоследствено след оповестяването на фактите за фиктивно съществуващите кампании, последва изявление на говорителя на служебния кабинет Антон Кутев, който заяви публично, че са налице съмнения за корупция. 

 

“Проектите, които печелят тази година… всичките, или голяма част от тях, до такава степен са сходни, че спокойно можем да кажем, че са печатани на един и същи принтер и аз лично подозирам, че принтерът се намира в самото министерство. Тоест, раздадени са преди изборите едни 5 милиона от това министерство, и са раздадени по един меко казано съмнителен начин за подбор на фирмите.”, заяви той на брифинг пред медии. 

 

По-късно в същия ден вече бившия министър на младежта и спорта Красен Кралев емоционално отрече всички твърдения, определяйки НПИМД като „една от най-успешните“ инициативи, които ведомството е реализирало.

 

Как се отчита този „успех“

 

Обяснението защо Красен Кралев определя НПИМД като „успешна“ се крие в програмните отчети на Министерството на младежта и спорта за 2019 и 2020 г., както и в проекта на бюджета за 2021 г., където са набелязани целеви стойности за всяка година и отчетения впоследствие обхват на програмата.

 

За 2019 г. Министерството е отчело, че рекламните публикации и клипове, създадени, за да борят рисковото поведение сред младите, са достигнали до внушителните 71.2% от всички български младежи на възраст между 15 и 29 години. Постигнатите на хартия резултати далеч надхвърлят заложените цели, според които програмата е трябвало да достигне до 7.69% от младите хора у нас. Така излиза, че информационните кампании са обхванали над 700 000 младежи, при първоначално заложени малко над 75 000 души.

 

Година по-късно министерството отново прогнозира програмата да достигне до 7,69% от младите хора. Цел, която според отчетите отново е прескочена, като обхванатите младежи тогава са били 81% или близо 800 000. 

 

Прогнозната стойност за достигнати младежи през 2021 г. пък е 20%, като отделеният за тази година бюджет е над два пъти по-висок от тези през предходните години.

 

Важно е да се отбележи още, че платените от ММС комуникационни кампании са проведени в електронни и печатни медии, както и във Фейсбук”, като раздаваните средства на практика са непроследими. Това е така, защото медиите, на които неправителствените организации плащат, не са задължени да декларират договорите си за дейностите по НПИМД пред Министерството на културата, тъй като това не се води държавно финансиране.

 

Нещо повече, проучване на УНИЦЕФ от октомври 2020 г. показва, че само телевизията остава популярен информационен канал сред младежите, за разлика от радиото и печата, и то основно в съчетание със сърфиране в профилите на телевизиите в социалните медии и гледане на кратки видеа. „Фейсбук” категорично запазва лидерската си позиция като любима социална медия на младите хора, но създадените на тематични страници в рамките на проектите, финансирани от НПИМД, достигат до не повече от няколкостотин потребители. 

 

Година Прогнозна стойност (цел) Отчетени млади хора Бюджет
2021 г. 20% 5 405 000 лева
2020 г. 7,69% 81% 2 000 000 лева
2019 г. 7,69% 71% 2 000 000 лева

 

sCOOL Media попита пресцентъра на Министерството на младежта и спорта по какъв начин е измерен забележително високият дял достигнати хора на фона на разкритията за съмнителния ефект от проведените кампании до момента. Отговорът не дава обяснение за това как въпросните стотици хиляди потребители на кампанията са научили за нея и как произведените материали и видеа са достигнали до тях. 

 

„Броят млади хора, обхванати в дейности по Програмата, е обобщен спрямо отчетени данни на база отчетени данни спрямо официалните данни на НСИ за общия брой млади хора в Република България за съответните години”, се казва в изпратения ни отговор. 

 

Отказана ни бе и информация за това кои са били експертите, извършили съответните проверки, на базата на Закона за защита на личните данни.

 

 

Липсващи документи

 

Една от основните въпросителни около програмата беше липсата на яснота защо един проект получава финансиране, а друг – не. Тя обаче си остава на дневен ред, защото в протоколите на комисиите от предходните три години липсва изчерпателност във всяко едно отношение, показа проверка на sCOOL Media, осъществена на място в ММС на 23 юни.

 

Интересен детайл е, че при предоставянето на информацията в сградата на ММС присъстваха общо осем служители на ведомството, включително и двама заместник-министри – Валентин Гичев и Росен Барчовски.

 

Журналисти и юристи, с които разговаряхме, бяха категорични, че не им е позната подобна практика, още повече, че на гражданите, получили достъп до публични документи, трябва да им бъде осигурена спокойна обстановка и достатъчно време да се запознаят с тях. Затова и екипът ни посети повторно ММС на 30 юни, за да прегледа документацията, установявайки сходни пропуски в отчетните материали.

 

„Използвам повече от 16 години Закона за достъп до обществена информация и за пръв път чувам за подобен подход при предоставянето на достъп. Имало е случаи, в които съм бил затрупван с документи и ми е било забранявано дори да си водя бележки, но никога не съм имал половин дузина високопоставени чиновници на главата.”, коментира пред sCOOL Media Росен Босев, два пъти носител на наградата “Златен ключ” на „Програма достъп до информация“ за използването на Закона за достъп до обществена информация в своята работа.

 

Протоколите от 2021 г. не ни бяха предоставени по Закона за достъп до информация след втори пореден отказ от настоящата администрация на Министерството на младежта и спорта под претекст, че те са налични онлайн. Това твърдение обаче не е вярно. На сайта на Националната информационна система за младежта са публикувани единствено списъци с одобрените организации и размерът на тяхното финансиране, но не и мотивите, на база които те са финансирани, както и имената на членовете на комисията, която е извършила селекцията. 

 

По време на второто ни посещение в ММС на 30 юни, се оказа, че в министерството липсват протоколите от 2018 година. От ведомството обещаха, че изгубената документация ще бъде потърсена и предоставена още в деня след посещението ни, но вече близо две седмици това не се случва.

 

От документите, които успяхме да прегледаме, става ясно, че комисията формално изпълнява задължението си да подготвя становища за всяко проектно предложение. Проблемът е, че те са идентични както за одобрените, така и за неодобрените организации.

 

Открихме и един от най-големите подводни камъни, който е причината близо 40% от проектите за 2021 г., но и в годините назад, да са отпаднали още на етап „Административно съответствие“. Става въпрос за продължителността на кампаниите, която според указанията не бива да бъде повече от шест месеца. Масово организациите са написали, че дейностите ще продължат шест месеца плюс задължителните 15 дни за отчитане. По този начин общата продължителност на проекта надхвърля изискванията и комисията ги дисквалифицира, без дори да им даде възможност да коригират очевидното недоразумение. 

 

Мними доклади

Прави впечатление, че при отчитането на всяка кампания, финансирана по програмата, независимо през коя година, е бил изнесен доклад от член на комисията относно изпълнените дейности, благодарение на който впоследствие в 100% от случаите се взима решение да бъде извършено финално плащане по проекта. Липсва каквато и да е стенограма или информация за съдържанието на експозето.

 

Мира Дукова, началник отдел „Младежки програми и проекти“ е служителката, която ни предостави достъп до протоколите от комисиите на двете срещи в ММС, в рамките на които се запознахме с документите по силата на ЗДОИ. При зададен въпрос от наша страна относно цитираните по-горе доклади, тя не даде обяснение за липсата на документ, доказващ съдържанието им. Такъв ни беше отказан и при писмено изпратени въпроси към експерта. 

 

В същото време наличните протоколи доказаха, че процесите по оценка, класиране и отчитане на проектите са били осъществявани от вътрешни за ведомството чиновници, без да е ясно дали те имат експертиза в областта на младежките политики. Така например самата Дукова, която има юридическо образование и солиден опит в различни държавни административни органи, през последните три години е била част от комисията по оценка на проектите. През 2019 г. тя е член на комисията, а през 2020 г. е неин председател. По непотвърдена информация през 2021 г. тя отново изпълнява ролята на председател.


В очакване на отговори

 

sCOOL Media изпрати официални въпроси към Министерството на младежта и спорта във връзка с резултата от проверката на НПИМД, кухите доклади, както и искане да ни бъде разяснено на какъв принцип се измерва достигнатия брой млади хора.

 

От ведомството лаконично ни информираха, че проверка е имало, но „няма информация тя да е констатирала несъотствия“. 

 

Липсата на констатирани нарушения при кампаниите от 2017 г. и 2018 г., както и фактът, че одитът нарочно или не е пропуснал да провери свършеното по НПИМД през 2019 г. и 2020 г., на фона на разследването на sCOOL Media, поставя под съмнение волята на властите да проверят обективно как са похарчени парите за българските младежи. 

 

И излиза, че милионите, раздадени на неправителствени организации и спортни клубове през последните години, са били разходени целесъобразно и отчетени като качествена превенция на агресията и зависимостите сред младите хора.

 

 

Кристиян

Кристиян

Казвам се Кристиян Юлзари и съм ученик в Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе. Пиша материали за sCOOL Media от една година. Още от малък съм много любопитен и любознателен. За мен журналистиката е страст и огромно удоволствие. Това е трибуна, която има силата да променя. Вярвам, че младото поколение можем да променим медийната ситуация в България и да върнем престижа на журналистическата професия.
Кристиян