Град Кърджали бе домакин на седмото издание на Националната ученическа конференция по история, която тази година се проведе между 10 и 12 юни в СУ “Петко Р. Славейков“ под надслов „Личности и събития, повлияли на човешката история”. Темата беше посветена на 1390-тата годишнина от създаването на Стара Велика България на хан Кубрат. Любовта към историята събра представители на 22 училища от 20 населени места, а техните доклади, видеоматериали, презентации и есета наброяваха 45.
Челни позиции в тазгодишното издание на събитието заеха двама гимназисти от ПГ „Д-р Иван Панов“, гр. Берковица. Лилия Атанасова от 11-ти клас завоюва първото място в категория видеоматериал, а Донко Тодоров от 9-то клас се класира втори в категория доклади.
Донко е запленен от историята още от малък и чете допълнителна литература в свободното си време. За него тя е необятна и мистериозна. Лилия, от своя страна, открива магията на тази наука в 5-ти клас с явяването си на олимпиада. В 7-ми клас тя успява да достигне до национален кръг, където се нарежда 15-та сред над 30 участници. Следващата година момичето показва знания и в образователно-патриотичната кампания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството „Моят град е моята крепост“. Там тя печели първо място на полуфинал и второ на финал.
Учениците от Берковица разбират за националната конференция от своята учителка по история, г-жа Екатерина Григорова. За Донко това е първо участие в нея. Лилия участва за втори път, след като през 2021 печели първо място със своето историческо есе по темата „Хайдутството“. Тази година решава да се включи пак, защото темата за българското Средновековие ѝ е любима. И двамата са водени от страстта си към предмета и от желанието да премерят нивото си с останалите.
Донко избира да се яви с доклад със заглавие „Краят на неспокойните години на VIII век – управлението на кан Телериг и кан Кардам“, като го допълва и с презентация. Спира се на тази тема, защото не е често срещана, а според него е доста интересна и важна за историята на Първото българско царство.
Работата по материала му отнема две седмици. С информация се снабдява от предавания, исторически извори и книги. За точността на текста момчето получава помощ от преподавателката си, а относно презентацията приема съвети от приятели.
Лилия е разколебана от разнообразието, което Българското Средновековие предлага, но решава да се фокусира върху вярванията и религията. Тя споделя, че малко хора са запознати с факта, че езическите вярвания и традиции са залегнали в основата на нашия културен календар и че днес някои от тях са припознати в християнската религия. Така се ражда филмът „По стъпките на езичеството до създаването на Християнска България“.
Създаването му отнема близо два месеца. Ученичката използва най-вече материали от градската библиотека, а с редактирането на сценария и представянето на достоверна историческа информация отново ѝ помага учителката по история.
Нови умения и нови приятели
“Искам да покажа , че всеки може да развие интересна за него тема по подобаващ начин, независимо от какво училище е и къде живее, стига наистина да го иска” – казва Донко.
С филма си Лилия акцентира върху това колко е важно да се интересуваме от миналото на нашите прадеди и да познаваме корена на традициите си. Освен това, тя го намира и като начин за реклама на малко известни забележителности, каквато е крепостта Берковско кале, показана във видеото.
”Именно такива паметници на културата са малко рекламирани, в резултат на което малко са хората, които биха се решили да дойдат дотук и да научат повече за историята. (…) Ние младите хора трябва повече да се интересуваме от историята и да работим за развиването на селищата ни”, разсъждава ученичката.
Двамата млади берковци срещат връстници със същото влечение към историята и са решени да продължат да се развиват. Завързват добри познанства, а Донко се надява догодина да има още нови историци.
Тръгват си от конференцията с нови умения. Лилия признава, че изработването на филм е било предизвикателство, което е подобрило дигиталните ѝ способности, а представянето му – презентационните ѝ умения. Донко се е научил да мисли критично и разумно, като изчаква и не прекъсва другите.
Момичето се гордее, че въпреки изпитите в училище и ангажиментите, е успяло да работи сериозно по проекта. Момчето пък е доволно, че от цялата страна е на челно място, като е представлявало добра конкуренция на по-известните училища. Двамата заявяват категорично, че биха участвали отново в конференцията.
„Провалът е част от успеха“
Лилия е един от най-активните граждани на Берковица, макар и все още да е само на 17 години. От 5-ти клас редовно ходи на олимпиади, като в 6-ти и 7-ми клас достига до областен кръг на всичките. В 9-ти и 10-ти клас пък е допусната до национален кръг на олимпиадата по география, където се представя достойно. Ежегодно участва в национални и регионални конкурси за есета или стихотворения и печели награди. Менторската програма ABLE Mentor разкрива пред нея магията на доброволчеството. Момичето първо е ученик в нея, а вече и част от екипа. Тъй като обича да пише, се присъединява и към младежката платформа WE MATTER.
Тя е на мнение, че в типичното българско училище не се провокира достатъчно интересът на децата. Повечето учат само заради оценката, а не защото им е интересен даден предмет. Това може да се промени, ако в повече училища се организират състезания, подобни на тази конференция, дори и само вътрешни, смята тя.
Според нея повече учители трябва да насърчават учениците си да развиват талантите си и да излизат от зоната си на комфорт чрез мероприятия, подобни на Националната конференция.
Лилия не отрича, че в българското образование съществува поле за изява, но го забелязва в най-добре развитите учебни заведения в по-големите градове, докато в по-малките населени места обикновено липсват такива възможности.
Информацията в учебниците по история момичето намира за недостатъчна, а използването само на тях – за не напълно ефективно.
“Трябва да се провокира интересът на учениците не само чрез състезания и конференции на историческа тематика, но и допълнителни проекти – като например заснемане на клип, провеждане на дискусии в часовете по история или някакви допълнителни игри, които да задължат вниманието на учениците. ”, смята тя.
Фактът, че Лилия живее в малък град, не я спира да търси възможности за развитие, а и онлайн комуникацията я улеснява. Ученичката споделя, че участията в състезания, конференции и доброволчески инициативи ѝ носят много нови приятелства, приятни емоции и спомени. Когато се намира в среда от мотивирани и амбициозни млади хора като нея, тя също се мотивира и това я кара да върви напред.
„Бих казала на всички мои връстници да следват мечтите си, колкото и клиширано да звучи. Нека да търсят нови възможности за развитие в това, което им е интересно – нови методи на работа, състезания, конкурси, олимпиади и т.н. – и да не се страхуват да опитват!, уверена е тя.
„Провалът е част от успеха и дори и да се провалят в нещо, това ще им даде ценни знания и умения как да се справят по-добре следващия път. Ние сме тези, които стоим на пътя на собствения си успех и щастие, и всичко зависи от нас – няма невъзможни неща!“, допълвя Лилия.
- Дарителството в България: Какво научихме от скандала с HelpKarma? - 23.02.2023
- За историята с любов - 24.08.2022
- Войната в Украйна и новата реалност – за всички нас - 12.04.2022
