Снежана Илиева разказва какво се случи на предизборния дебат „Образование – Диалог за бъдещето“, какво смятат представителите на някои от водещите партии по ключови за училищното образование теми и какво остава извън фокуса на общественото внимание.
“Образованието е дълг на настоящото към бъдещото поколение.”
Джордж Пийбоди
Често образованието остава на заден план в предизборните кампании на политическите партии в България. Това обаче не го прави по-малко важно от теми като инфлация или енергетика.
На 21-и септември в Launchee София се проведе предизборен дебат на тема „Образование – Диалог за бъдещето“. Участници в дебата бяха Веска Ненчева от “БСП за България”, Елисавета Белобрадова от “Демократична България – обединение” и акад. Николай Денков от “Продължаваме промяната”. Организаторите, осем неправителствени организации, занимаващи се с образование, бяха поканили и представители от ГЕРБ и ДПС, но двете политически партии не изпратиха свои такива. Модератор на събитието беше журналистът и преподавател Венелин Петков.
Кои теми бяха във фокуса?

Кандидатите за народни представители заявиха позициите си по ключови за образованието теми, а именно: резултати на учениците и учебно съдържание, мотивирани и подготвени учители и директори, намаляване на образователните неравенства, управление на системата на образованието.
Резултати на учениците – какви са проблемите и решенията?
Тази година на матурата по български език и литература в 1/3 от училищата успехът е под “Среден 3”. Тестът PISA, измерващ функционалната грамотност на учениците, показва, че 50% от тях не са придобили умението да разбират това, което четат. Според Веска Ненчева от БСП една от причините за проблема с функционалната неграмотност са учебните програми, които 47-ото Народно събрание е започнало да преразглежда. Припомняме, че по-рано тази година от Министерството на образованието и науката съобщиха, че програмите по български език и литература имат най-голяма нужда от промени. За Елисавета Белобрадова от “Демократична България” не учебните програми са проблемът, който чака решение, а това, че няма достатъчно дискусия между учителя и ученика в рамките на класната стая. Акад. Николай Денков от “Продължаваме промяната” смята, че проблемите са два. Първият се изразява в насочеността на учебния материал към наизустяване на факти, а вторият – в големия дял ученици, които не посещават училище. Решенията, които той предлага, са промени в програмите, като насочеността трябва да бъде към придобиването на умения за критично мислене, формулиране и защита на тези, както и повече време за упражнение.
Неравенството в българското училище
Що се отнася до социалното неравенство на учениците, засегнатите проблеми бяха изравняването на стандартите в различните населени места и необходимостта от еднаква материална база за всяко училище, независимо дали се намира в малко село или в София. Важна част от тази подтема на дебата бяха и сегрегираните училища и това по какъв начин би могло децата от малцинствените групи да бъдат върнати в училище. Веска Ненчева от БСП смята, че голяма роля при преодоляването на проблемите в малцинствените групи имат безплатните детски градини, защото именно там децата се учат на навици, разбиране и използване на българския език. Елисавета Белобрадова от “Демократична България” беше на друго мнение – според нея безплатните детски градини няма как да преборят сегрегацията, след като различните етноси не са заедно не само в училище, но и навсякъде. Акад. Николай Денков смята, че сегрегацията ще изчезне, когато въпросът не е какви са децата в училището, а как се осигурява качествено образование на всяко дете във всяко училище. Той сподели, че не е привърженик на силовите мерки, защото те имат точно обратен на желания ефект.
Подготвени училищни лидери
Качествените училищни директори също бяха обект на дискусия. Представителят на БСП Веска Ненчева сподели, че важна роля при избирането на нов училищен ръководител имат конкурсите за директори, в които кандидат-директорите да изложат своята стратегия за развитие на училището. Друга важна точка от тази тема според Елисавета Белобрадова от “Демократична България” е и подготовката на учителите за директори чрез практически обучения. Според нея именно така ще се отсеят и хората, които наистина искат да бъдат директори от тези, които имат познат в някое министерство или кметство. Мандатността при директорските постове също намери място в дискусията. Акад. Денков посочи, че от опита му във висшето образование той е наблюдавал как психиката на хората се променя, когато има мандати при различните постове. Той сподели още, че „най-добрият ръководител е този, който работи така, че да стане излишен“. Кандидатите за народни представители бяха категорични, че най-важната част е прозрачността и отчетността пред обществото от страна на директора, като всяка година той трябва да казва пред хората докъде е стигнал с постигането на поставените цели.
Теми, които не намериха място на дебата
Въпреки че учебните програми и безплатните учебници бяха един от акцентите в дебата, на публиката не стана ясно кога най-рано всъщност българските ученици ще имат възможността да се възползват от новите учебни програми, както и от безплатните учебници. Гражданското образование в училище също беше от темите, които останаха неизяснени по време на дебата. sCOOL Media ще продължи да следи както дискутираните, така и недискутираните на дебата теми, независимо от развръзката след 2-и октомври.
Дебатa можете да гледате тук.