Симона от Zero Waste Sofia: „Купувайте само това, от което наистина се нуждаете“

Владимира Петкова от Варна се включва по темата „Живот без пластмаса – мечта или реалност“ с любопитно интервю със Симона Стилиянова от Zero Waste Sofia и полезна информация за видовете пластмаса.

 

Екипът на sCOOL Media ви запознава днес със Симона – създател на блога Zero Waste Sofia и компанията за съвети за устойчив бизнес “Основа”. В блога на Симона можете да намерите полезна информация как да намалим отпадъците, да разберете къде има публични компости, както и кога се извозва стара електротехника. „Основа” пък консултира български компании в сферата на устойчивото развитие, помага им да намалят разходите си и замърсяването на околната среда. Симона е и инициатор на карта с чешмите в България, на която можете да откриете всички безплатни източници на питейна вода в България.

 

Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Симона Стилиянова и съм основател на блога Zero Waste Sofia и съосновател на компанията Основа – съветник за устойчив бизнес. Имам специализация от University of Colorado в сферите на устойчивото развитие и устойчивия бизнес.

 

Преди да се премина изцяло в полето на устойчивото развитие, дълги години работих в големи международни компании като А1, TELUS International, NN и др. в сферата на корпоративните комуникации.

 

Разкажете ни малко повече за Zero Waste Sofia и «Основа» – от колко време съществуват, какво Ви въхнови да ги създадете, какво сте постигнали и какви са целите Ви?

Случи се по доста прозаичен начин, мисля, че през 2017 г. Съвсем случайно попаднах на YouTube видео, в което много симпатично момиче (впоследствие основател на няколко успешни устойчиви стартъпа като The package free shop, The simply co. – Лорън Сингър) показваше един буркан, в който е събрала всичките си отпадъци за последните 4 години. Истината е, че в този момент осъзнах какво влияние оказвам върху околната среда и колко много излишен боклук генерирам ежедневно. А винаги се бях смятала за човек, който го е грижа за природата. Започнах трескаво да чета всяка книга, която намеря по темата, да гледам документални филми и да търся начини да намаля отпадъка, а впоследствие и отпечатъка си. Около година по-късно започнах да документирам всичко, през което преминавам, в блога Zero Waste Sofia (ZWS).

 

Какво сме постигнали? От гледна точка на ZWS и отношението на хората в България към проблема с околната среда се промениха много неща. В началото, когато правех първите си опити да пазарувам в собствен съд, за да намаля отпадъците си, срещах откровено неразбиране. Сега вече много повече магазини са отворени за подобни практики, и това основно се дължи на желанието на потребителите за промяна. Като цяло, смятам, че те са много по-осъзнати. Силно се надявам да съм допринесла поне за малка част от тази промяна. Около блога се зароди общество от близо 16 000 активни и готини зелени хора, а устойчивият начин на живот вече не е само за хипита. Още много неща се случиха – заедно направихме картата на чешмите в България, на която вече има над 1900 свободни източника на питейна вода в цялата страна, а проектът достигна до полуфинал в конкурса на Европейската комисия за борба с пластмасата за еднократна употреба.

 

Що се отнася до «Основа», заедно с Божана сме си поставили амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии на бизнеса в България. Вече успяхме да помогнем на няколко компании да го направят, но сме още в началото на пътя. Преди всичко трябва да свършим много работа в посока повишаване на информираността на малкия и среден бизнес, който формира близо 60% от БВП у нас.

 

Какъв е мащабът на проблема с използването на еднократна пластмаса в България по Ваши наблюдения?

Проблемът е голям, въпреки, че обществото ни ползва пластмаса за еднократна употреба от сравнително кратко време. Няма достатъчно добре изградена култура за разделно събиране, което допълва картината. Препоръчвам блога на Никола за конкретни данни и статистики.

 

Смятате ли, че има достатъчно информираност по този въпрос сред хората у нас?

Данните са обнадеждаващи, но винаги може повече. (Според представителното изследване, проведено през януари 2020 г. по инициатива на Екологично сдружение “За Земята”, преобладаващата част от българите са на мнение, че трябва да се вземат мерки за намаляване на пластмасата в България – бел. ред.)

 

Какво смятате за наредбата за забрана на еднократната пластмаса в България? Знам, че сте взели участие в обсъжданията.

Европейската директива и наредбата в България са едно важно начало и малка стъпка, но има нужда от по-амбициозни мерки. (Можете да се запознаете със становището относно наредбата тук – бел.ред.) В момента работим върху безплатен наръчник, който да помага на бизнеса след въвеждане на ограничителните мерки. Той ще бъде качен на сайта на “Основа” след като наредбата бъде публикувана.

 

Как според Вас можем да се справим с прекомерното използване на пластмаса?

С въвеждане на депозитна система на национално ниво и решения за многократна употреба (при депозитната система при връщане на определени видове опаковки на обозначените за това места купувачът получава обратно парите за опаковката, платени при купуване на продукта. Повече за депозитната система можете да откриете на сайта За Земята. – бел.ред.). Биопластмасата не е решение на проблема.

 

Бихте ли споделили няколко практични съвета как всеки би могъл да допринесе за намаляването на употребата на пластмаса и вредата за околната среда от нея? Какви са алтернативите?

Гласувайте! Това е най-практичното и работещо нещо, което мога да препоръчам. Пазаруването също е гласуване. Купувайте само това, от което наистина се нуждаете. За алтернативите на пластмасата можете да откриете много информация в блога, но смятам, че тези два съвета са много ключови. (Съвети за намаляване на употребата на пластмаса в блога на Симона можете да откриете тук и тук – бел.ред.)

 

Екипът на sCOOL Media обобщи и най-важнитата информация за видовете пластмаса. Има класифицирани седем вида пластмасови изделия: PETE, HDPE, PVC, PP, LDPE, PS, OTHER (ДРУГИ- превод от английски).

 

PETE – полиетилентерефталатът или PET, както най-често можете да срещнете това обозначение, е най-широкоразпространеният вид пластмаса. Използва се за производството на почти всички видове опаковки на храни и напитки. Рециклируем е, но е предназначен за еднократна употреба.

 

HDPEе полиетилен с висока плътност. Използва се за опаковки на различни препарати, козметични продукти и опаковки за мляко. Рециклируема е, като опаковките могат да бъдат използвани многократно.

 

PVC – или наричан още поливинилхлорид, е вид пластмаса, която се използва за изработката на изолации за прозорци, тръби и изкуствени подови настилки. Изключително трудна за рециклиране е и също така предствлява опасност за околната среда и здравето на човека.

 

PPе обозначение за полиетилен с ниска плътност. Най-често се използва за направата на найлонови торбички, опаковки за хляб и плодове. В повечето случаи е за еднократна употреба. Рециклира се рядко и е един от най-големите замърсители.

 

LDPE (полипропилен) е често срещан – използва се за направата на капачки, медицински изделия, мебели, автомобилни части и дори дрехи. Може да се използва многократно, рециклирането му  е скъп процес (все пак някои марки дрехи предлагат отстъпка от нови артикули при връщането на стари за рециклиране).

 

PSе обозначение за полистирен, познат за повечето хора под названието стиропор. Използва се в строителството, прибори за храна, чаши за кафе за еднократна употреба. При нагряване изпуска вредни химикали, рядко се рециклира.

 

OTHER – всички останали видове пластмаса, чието рециклиране се избягва.

 

Всеки от нас се сблъсква с поне едно от тези обозначения почти всеки ден. Взимаме продукт от магазина, използваме го и захвърляме опаковката в контейнера (най-често за всякакъв вид отпадъци). Засега най-доброто решение остава това да бъде избягвана употребата на пластмаса. Всеки може да допринесе за един по-чист свят с минимални действия. С мисъл днес – за една по-чиста България утре.