Животът и борбата на Ана Вентура

Чуйте разказа на Михаела Георгиева от Русе за една млада българка от еврейски произход, родом също от крайдунавския град, която се бори – и загива – за комунистическата идея по време на размирните години на Втората световна война. Подкастът се базира основно на книгата „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943“ – Кратка автобиография на Самуил Ардити

 

Ана Аврам Вентура (1925-1944) е дъщеря на заможен русенски фабрикант от еврейски произход, Аврам Вентура. През 1939 г. постъпва във Френското училище „Санта Мария“ (по-късно „Нотр Дам де Сион“). Година по-късно се запознава с Изидор Айзнер, който по това време е секретар на Окръжния комитет на младежката комунистическа организация Работнически младежки съюз (РМС) в България. Под негово влияние става член на РМС, а по-късно и секретар русенския ѝ комитет. По време на войната разпространява позиви из града срещу обявената от Германия война на СССР. През 1942 г. минава в нелегалност и участва в множество подривни дейности. През 1943 г., след като става член на Българската работническа партия (БРП), снабдява бойните групи на комунистическата съпротива срещу съюзеното с нацистка Германия царство в селата Червен и Хотанца. На 22 февруари 1944 г. е убита в портиерната стаичка на хотел „Метропол“ в Русе заедно със семейството на друг комунистически боец, Тотю Николов, Цветана Чампоева и нейния двегодишен син Николчо. Имената им са посочени на стената на Братската могила на бул. „Цар Освободител“ в града.

 

Михаела

Михаела

Казвам се Михаела Георгиева. Завършила съм АЕГ "Гео Милев" в град Русе и съм студентка със специалност "Български език и история". Интересувам се от литература, журналистика, история, български фолклор и съвременно образование. Предпочитам темите, свързани с културата "в" и "извън" България. Журналистиката за мен е начин на погледна на нещата от един малко по-различен ъгъл и да бъда по-скоро неутрален наблюдател, отколкото пристрастен автор (какъвто съм в литературно отношение). Бих казала, че двете гледни точки са еднакво обогатяващи!
Михаела