Често може да чуете оплаквания за това как „младите са мързеливи“, „нахални“ или „че не отлепят очи от телефоните“ от по-възрастните. Но младежите могат да бъдат също така дейни, будни и отговорни. Нашата авторка Йорданка Йончева от Чепеларе днес ще ви срещне с две млади жени, които доказват с примера си как може да се живее по-екосъобразно. Рада е изградилa популярност в социалните медии на базата на личнен пример за това как може да се води един природосъобразен живот във времена на свръхконсумация, а Зорница претежава онлайн магазин за продукти без пластмаса и без тестване върху животни, като чрез примера си вдъхновява хиляди хора да бъдат по-отговорни към света, в който живеем.
Историята на Рада
Рада Бонева е на 26 години, от София, през работния ден работи в неправителствена организация като алумни координатор, а през останалото време се занимава със социалните си мрежи и фрийленс проекти. Също така, тя е носител на награда за Зелена журналистика в конкурса “Див кестен” за 2021. Тя е създател на Thrift Sheep – личен блог, в който споделя различни съвети за водене на здравословен и екологично съобразен начин на живот. Там също споделя различни свои преживявания и пътувания, като повечето такива статии са насочени към интересни дестинации, които не са популярни.
Запитана как се е родила идеята да води този по-различен начин на живот и кое беше първото нещо което е направила, тя отговаря: „някак си винаги съм го носила със себе си, защото съм човек, който се чувства много повече себе си сред природата и когато в училище учехме за изчерпаеми природни ресурси и после просто преминавахме към следващия урок, аз се чудех какво ли ще стане, когато те свършат. А първото нещо, което направих тогава бе (дори малко несъзнателно), че започнах да си нося бутилка за вода, за да не си купувам от магазина всеки ден и после започнах да нося торбички за многократна употреба, купих си и бамбукова четка за зъби“.
Когато говорим за водене на по-екологично съобразен начин на живот, повечето хора се притесняват как ще се приеме това от близките им, защото често хората гледат на това като излишен разход – препаратите и домашните потреби, например, са по-скъпи и не се намират толкова лесно „Родителите ми ме гледаха странно, брат ми ме разбираше повече, но приеха навиците ми и ме подкрепят без да ми подръжават“, споделя Рада.
Пластмасата е навсякъде и въпреки забраните въведени от ЕС, все още е трудно да я избягваме. Но Рада предлага решения на доста от проблемите свързани с нея. В страницата на блога ѝ в социалните мрежи има идеи с какво да заменим пластмасовата декорация за празниците, от къде можем да си набавим козметика и продукти за дома, които не са в опаковки от пластмаса, как да компостираме у дома. Освен това тя често споделя и разяснява нови еко-понятия, които още не са ясни на по-голямата част от обществото, дава съвети от къде могат да се купят продукти, храни и напитки, които са ръчно изработени или с природосъобразни опаковки.
На въпроса защо е решила да създаде блог с подобна насоченост, тя отговоря така: „през 2017 година беше модерно да имаш блог за мода или проза, първоначално исках да предам посланието за личен стил, за носенето на дрехи и вещи втора употреба. Един ден споделих на приятеля ми за тази идея и получух подкрепата му, казах му да ме снима, защото ми харесва как съм облечена и след няколко дни вече си бях регистрирала сайта“. Затова и блога се казва Thrift Sheep, от английското понятие за магазин „втора ръка“ “thrift shop” + английската дума за овца – „sheep“.
Рада създава блога през 2017 г., когато светът е доста по-различен от днешната пандемична реалност. Нямаше как да не попитаме как се е отразила тя на млад и деен човек като нея. „По-рядко хапвам навън, защото работя от вкъщи и поръчваме храна за обяд, което носи и опаковки, но от друга страна се върнах към тичането, взех си домашен любимец. Аз съм от типа хора, който се стараят да гледат по-ведро на нещата“.
Покрай пандемията хората имаха повече свободно време, затова на въпроса дали интереса на хората към „зеления“ начин на живот се е засилил, тя обобщава: „хората се интересуваха какво да си сготвят, какви малки бизнеси да подкрепят, как да не използват толкова пластмаса, защото тя ни залива отвсякъде от всички маски, ръкавици и дезинфектанти“. Рада има и няколко статии за веган и еко ресторанти, които да посетим в София. Тя споделя, че заради пандемията не ги посещава толкова често, но понякога си взима за вкъщи, за да ги подкрепи. А когато все пак реши да иде на място, те са далеч по-спокойни от преди, дори и в петък вечер.
Въпреки многото въпросителни и трудности в последните две години, будни млади хора като Рада не се отчайват, а продължават да работят за едно по-добро бъдеще.
Историята на Зори
Тя е млада, находчива, притежава свой онлайн магазин и… живее без пластмаса. Зорница е на 26 години, но вече претежава онлайн магазин за продукти без пластмаса и без тестване върху животни, наречен Plastic Free Life. Чрез примера си вдъхновява хиляди хора да бъдат по-отговорни към света, в който живеем.
Тя разказва, че идеята за това да живее по-екосъобразно не е дошла изведнъж, а постепенно. „Още от ученическите ми години се интересувам от тези неща. Първо разбрах за тестването върху животни и започнах да търся продукти, които са не се тестват по този начин, в последствие спрях да ям месо и като цяло го правех главно, заради животните. По-късно разбрах и за огромната вреда от пластмасата и голямото количество отпадък, което генерираме,“ казва тя.
Близките ѝ в началото мислят, че този начин на живот е временна прищявка, дори се опитват да я разколебаят („казваха ми, че една птичка пролет не прави“, спомня си Зори), но с времето свикват – и дори вече ѝ се хвалят, когато направят нещо природосъобразно.
Постепенно на Зори ѝ става трудно да намира качествени природосъобразни продукти на добра цена и това я подтиква сама да започне да ги предлага. „Или трябваше много да обикалям, за да намеря нещаа, от които се нуждая, или да ги поръчвам онлайн от чужбина, което пък много ги оскъпяваше. Помислих си, че щом аз се интересувам от тези неща и ги търся, навярно има и други като мен. Исках всичко, което ми трябва да е на едно място“, споделя тя.
Началото на пандемията я подтиква да направи решителната стъпка към отварянето на онлайн магазина. Но и я кара да се замисли за това колко сложна за изпълнение е мисията ѝ за ползване на по-малко пластмаса в живота.
„Майка ми е медицинска сестра и в началото ми казаваше: „добре, ти избягваш пластмасата, но знаеш ли какво се случва в болниците“,“ споделя Зори, и продължава: „мисля, че по време на пандемията малко дадохме на заден план по отношение на опазването на природата, защото безопасността е на първо място. Отстъпихме крачка назад, защото тъкмо се понаучихме да избягваме торбичките, а сега с тестовете, които трябва да си правим сравнително често, а не знаем къде да изхвърлим, защото трябва да сме отговорни генерираме доста пластмаса, но все пак имаме избор. Можем да се стараем да избяхваме, когато можем ръкавиците, да си вземем маска за многократна употреба и така нататък.“
В заключение, тя има едно ясно послания към другите млади хора: „да действат и да не вярват, че една птичка пролет не прави, защото определено не е така.“
