fbpx

    Кариера в България за гражданите на трети страни: кошмар или възможност?

    |

    Теодор Димитров, предприемач, който в момента  работи за  българо-американската стартъп компания „Lucid Link“ е категоричен, че в днешната икономическа ситуация България трудно открива квалифицирана работна ръка, особено в лицето на младите хора.

     

    „Когато за компаниите е невъзможно да запълнят липсата на работници, те се нуждаят от хора, идващи отвън“, казва той. Например, предприемачът е убеден, че международните студенти могат да допринесат положително на обществото със своята квалификации и чуждестранен опит.

     

    Такова икономическо въздействие би било жизненоважно, тъй като има много квалифицирани специалисти в различни области, идващи от трети страни, които биха могли да обогатят българската икономика и да я направят по-стабилна. Повече по темата разказват Паскалина Трайкова, Филип Шекерджиев и Калоян Петров. Младите автори взеха участие в обучителния лагер по журналистика, организиран от АЕЖ-България през юли в партньорство с българо-американската комисия „Фулбрайт“. 

     

     

    Демографският срив

     

     

    Основната причина за липсата на работна ръка в България е намаляващото население на страната. Статистиката показва, че България е страната с най-бързо намаляващо население в света. Отделът за населението на ООН, който изготвя редовно актуализирани демографски оценки за всички страни, прогнозира, че България ще загуби 23% от населението си до 2050 г., което означава, че то ще намалее до около 5,3 милиона. 

     

    Този драматичен спад върви ръка за ръка с неизбежното „изтичане на мозъци” – напускането на страната от образовани хора и професионалисти, които смятат, че в чужбина ще им бъдат предоставени по-добри възможности. Това със сигурност засяга повечето икономически сектори. Статистиката на Националния статистически институт показва, че населението на страната е намаляло с 1,1% към края на 2021 г. спрямо предходната година. Малко над 50% от хората, които напускат България, са на възраст между 20 и 39 години, което отваря значителна празнина в работните сфери, които имат нужда от млади и мотивирани работници.

     

    Един от начините за компенсиране на тази загуба е чрез привличане на квалифицирани имигранти. Логична стъпка би била държавата да предостави възможности на чуждестранните студенти да продължат кариерното си развитие в България. Според проучване на Европейската комисия всяка година повече от 1000 международни студенти избират България, за да започнат обучението си. Основният въпрос е какво се случва, когато завършат? За да получат работа, са изправени пред множество трудности, които трябва да бъдат взети под внимание.

     

    Българският имиграционен закон

     

    Ако погледнем въпроса от законодателна гледна точка, като член на Европейския съюз (ЕС), България позволява на граждани на други страни членки да работят в страната без виза или официално разрешение. Гражданите на трети страни на територията на Република България обаче се нуждаят от дългосрочни (тип D) визи за получаване на българско разрешително за работа. Процесът на получаването им е дълъг и сложен. Състои се от попълване на заявление за виза заедно с много други документи.

     

    Когато подготовката приключи, заявлението трябва да бъде одобрено от властите, което отнема допълнително време и усилия. Огромният обем документи, както и сложната процедура, изглеждат като тежест за работодателите и ги отблъскват от привличането на чуждестранни работници.

     

    Освен това България обикновено прилага строго избирателен подход, когато става въпрос за имиграция. Адвокатите по миграционни въпроси от Respect Consult в Пловдив, с които sCOOL Media се свърза за коментар, изтъкнаха още едно специално изискване: работодателят трябва да докаже, че чужденецът е по-подходящ за работата от българския гражданин. Задължително е наличието на категорично доказателство, че чуждестранният работник е по-квалифициран, което често кара компаниите да преосмислят решението си.

     

    Получаването на работна виза – ,,кошмарен процес’’

     

    Тугулдур Батяргал

    Тугулдур Батяргал, по прякор Туго,  пристига у нас от Монголия, за да учи в Американския Университет в България (АУБГ). Той завършва своето образование през май 2021г. и оттогава насам работи и живее в София. Туго споделя личния си опит, като не крие предизвикателствата, с които се сблъсква по време на процеса по получаване на работна виза тип D. 

    Младият мъж работи в ИТ фирма в София от около година и половина. 

     

    “Имах късмета да си намеря работа, докато още учех в университета”,  обяснява той. 

     

    Туго бива нает по време на последната си година в университета. Когато завършва обаче, се налага да намери начин да запази работата си, понеже студентската му виза изтича по същото време. Въпреки че е учил в България четири години и вече е бил назначен на работа, той е принуден да премине през един дълъг, емоционално изтощителен и демотивиращ процес. Описва го като “кошмар”. 

     

    Тъй като в родината му няма българско посолство, за да се сдобие с виза, той трябва да кандидатства за такава от друга държава. Обстоятелствата го принуждават да пътува до Ниш, Сърбия и да кандидатства за краткосрочна виза, понеже българската му диплома все още не е готова. Премеждията не свършват дотук, защото когато краткосрочният документ изтича, му се налага да пътува и до Турция  – този път с надеждата да получи дългосрочна виза. 

     

    “Бях заседнал в Одрин, Турция в продължение на около 4 седмици. Може би нямаше да ми бъде толкова трудно, ако бях в родния си град.’’, споделя младият специалист. Той признава, че неговият случай е доста специфичен, но е категоричен, че процесът трябва да бъде по-достъпен. 

     

    Туго има желание да остане в България, тъй като ИТ секторът се разраства бързо и дава възможност на младите хора за развитие. Той обаче смята, че сложният процес с визите понякога е възможно да демотивира международните студенти. 

     

    Младият ИТ специалист споделя че компаниите рядко са склонни да преминат през цялата процедура, което пък спира гражданите извън ЕС да търсят възможности в България. Туго е напълно съгласен, че българският пазар на труда има нужда от млади и квалифицирани хора, идващи от други страни.

    “И двете страни печелят в тази ситуация, полезно е както за икономиката, така и за международните работници’’, споделя той. 

     

    Шанс за младите хора

     

    Юлий Юлиев

    Юли Юлиев е основател на bav.bg – платформа за здравословен начин на живот в България. Въпреки че компанията му е главно концентрирана върху българския пазар на труда, той е оптимистично настроен спрямо идеята да се привличат чужденци. Подкрепя изискването за работна виза, но признава, че процесът е отчасти доста усложнен. 

     

    “Най-важният критерий е опитът, който човекът притежава, а не мястото, откъдето идва’’, смята Юлиев. Завършил е Американския университет в България и е живял в САЩ, което, както казва той,  го превръща в “продукт на американската система, широкоскроен’’. Добавя, че особено бизнесите, фокусирани върху услугите, търсят международни работници, допринасящи много за компаниите. 

     

    Юлиев силно вярва, че чуждестранните работници са необходими на България и влияят положително на икономиката. 

     

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката