fbpx

    Промяната настъпва, когато променим средата

    |

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

     

    Текстът е сред отличените в конкурса „Човешките права: отвъд проблемите“, който подкрепя създаването на материали в жанра журналистика за решенията. Целта на инициативата е да се насърчи отразяването на работещи решения като отговор на съществуващи проблеми и се осъществява с подкрепата на социалното предприятие Power Pops и Фондация „Америка за България“.

     

    Краят на миналия век. Исландия. Една от държавите с най-висок стандарт на живот в света е изправена пред сериозно предизвикателство. По улиците на големите градове ежедневно се разхождат дрогирани и пияни младежи. Статистиката е стряскаща – всяко пето дете пуши редовно. Всеки трети пък е бил пиян поне веднъж през последните 30 дни.

     

    Преди 20 години исландските младежи са били сред най-често употребяващите алкохол в цяла Европа, коментира местният психолог Гудберг Йонсон пред онлайн изданието Mosaic. В същата статия американският му колега и преподавател в Университета в Рейкявик Харви Милкман разказва: „Не можеше да се разхождаш петък вечер спокойно по улицата, защото не се чувстваш в безопасност. Имаше цели тълпи от пияни тийнейджъри, които се наливаха с алкохол буквално пред очите ти.“

     

    „Днес много малко тинейджъри в Исландия употребяват алкохол, но ако се върнем в 80-те години на миналия век, картината е потресаваща.“ Така започва разговорът ни с Пол Рикасон, изпълнителен директор на базираната в Исландия неправителствена организация Planet Youth.

     

    Години наред ситуацията със зависимите младежи в Исландия всява смут и безпокойство в обществото, докато през 90-те години на миналия век политици, изследователи и практици не започват да търсят решение на проблема.

     

    И го намират. Решението изглежда просто – промяна на средата, в която живеят младите хора. Активно започват да се създават неформални младежки пространства и клубове, в т.ч. спортни, музикални, художествени, танцови. Създават се също мерки за подпомагане на родителите. Резултатите не закъсняват.

     

    За двадесет години делът на 15–16-годишните, които са били пияни поне веднъж през предходния месец, спада от 42% през 1998 г. до 7% през 2018 г. Употребяващите ежедневно цигари са намалели от 23% на едва 3%, а опиталите канабис – от 17% на 6%.

     

    Как работи моделът в Исландия

     

    „Промяната настъпва, когато подобрим средата, в която децата живеят. И така в един момент нуждата да пият или пушат няма да стои на дневен ред. Много по-лесно е политиците да дадат пари за програми за превенция, но от нашия опит в дългосрочен план това не дава резултат“, казва Пол Рикасон.

     

    Именно средата е нещото, което според Рикасон и колегите му може да повлияе на това дали един младеж ще залитне към пропастта на зависимостта, или ще води активен начин на живот. За да подпомогнат второто, властите в Исландия предприемат няколко мерки. Една от най-ефективните е предоставянето на годишна карта на стойност 350 евро на всички родители, за да може децата им да посещават извънкласни дейности. Създава се и вечерен час за непълнолетните, а контролът се засилва. Възрастта, от която младежите могат да си купят алкохол, пък е увеличена на 20 години.

     

    В Исландия установяват, че съществува пряка връзка между активността на младите хора, изразяваща се в тренировки, доброволчество или прекарване на време с близки и семейство, и това дали те ще залитнат към употребата на алкохол, цигари или наркотици.

     

    Затова детското и младежкото участие се стимулира чрез функционирането на Детски парламент и структура на Детски омбудсман, разказва Ейдур от Рейкявик, който е тъкмо навършил пълнолетие, но вече активно участва в политическите процеси на страната. По този начин исландските деца „чувстват, че тяхното мнение има значение“.

     

    Опити за превенция на зависимостите сред младите хора обаче съществуват в Исландия и преди промените от края на миналия век. Раздаване на листовки, беседи в училища, видеа по телевизията или в интернет за възможните негативни отражения върху здравет са били само част от мерките тогава. Днес всичко това е в историята.

     

    „Това не работи“, убеден е Пол Рикасон и допълва, че подобни кампании „функционират все едно децата на тази възраст могат да вземат рационални решения, но това не е така“. Той смята, че за едно дете е изключително трудно, когато е на парти, забавлява се и някой му предложи питие, то да каже: „Не, не искам да пия, защото черният ми дроб ще се увреди.“

     

    На същото мнение е Ейдур. „Това е тотален нонсенс. (…) Ние, младите, не обръщаме никакво внимание на подобни постове в социалните мрежи или реклами по телевизията“, споделя момчето и дава пример как не трябва да изглежда една програма за превенция: „Виж този бездомен мъж! Той е започнал да пие алкохол на 16. Ти ще се превърнеш в негово подобие, ако продължиш по този път.“

     

    „Да се усвоят едни пари“, или защо България не успява да се справи с превенцията сред младежите

     

    За никого не е тайна, че България има проблем със зависимостта сред младежите. Ежегодно страната ни е на челните места в различни проучвания за употребата на цигари, алкохол и наркотици сред деца. Според официалната статистика на Министерството на образованието от 2020 г. 31,4% от младежите между 15 и 19 години са пушачи.

     

    Тревожна е и тенденция, че младежите на 15–16 години у нас са първи в ЕС по употреба на амфетамини, метамфетамини, кокаин и хероин, съгласно данните от 2021 г. от проучване на ESPAD (Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици).

     

    У нас превенция на зависимостите сред младите хора се прави по начина, който в Исландия още през 90-те намират за неефективен: брошури, беседи, реклами… Всички те и до днес са част от „арсенала“, с който българската държава се опитва да намали рисковото поведение сред подрастващите.

     

    „Те не работят при възрастните, камо ли да работят при децата“, коментира Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в българската неправителствена организация Национална мрежа за децата.

     

     

    Един от най-показателните примери за провала на България да осъществи качествена превенция на зависимостите сред младите хора е Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта към Министерството на младежта и спорта. Тя съществува от 2017 г. насам, като за последните пет години по нея са похарчени общо около 20 млн. лева.

     

    На хартия с парите по нея трябва да се провеждат кампании за намаляване на вредните навици сред младите хора и за насърчаване на активен начин на живот. За цялото си съществуване обаче няма нито един анализ доколко тази програма постига някакъв резултат.

     

    Индиректен отговор на въпроса за ефективността може да получим, като проследим как програмата функционира. Чрез нея се разпределя по съмнителен начин финансов ресурс към взаимносвързани и току-що създадени неправителствени организации, които провеждат фиктивни кампании. Това са изводите от поредица журналистически разследвания. Макар че през 2022 г. обхватът на НПИМД беше разширен, съмненията за неефективност и корупция останаха.

     

    Пламена Николова не е убедена, че у нас се случва качествена превенция на каквото и да е ниво, тъй като програми като тази на Министерството на младежта и спорта се изпълняват „формално“, а целта е „да се усвоят едни пари, без реално да се гледа ефектът от това“. Тя се застъпва за нуждата от регулярен анализ на състоянието на младите хора, от една страна, и мониторинг на резултатите от провежданите програми, от друга.

     

    Анализ, анализ, анализ

     

    За да бъде приложен моделът за превенция на Исландия у нас, е необходимо да се анализира средата, в която живеят младите хора.

     

    „Ние се фокусираме върху регулярно събиране и обработване на данни за общността, в която децата живеят. Питаме децата за навиците им, за взаимоотношенията им с родителите, за участието им в общността, задаваме им въпроси колко често пият и пушат. Така успяваме да направим моментна снимка на тяхното поведение“, обяснява Пол Рикасон.

     

    По този начин се анализират рисковите фактори, които впоследствие се таргетират чрез мерки. Опитът от проучванията, провеждани регулярно в Исландия, показва, че децата, които са заобиколени от приятели, употребяващи алкохол, е по-вероятно също да пият редовно. Това се отнася и за цигарите.

     

    „Извънкласните дейности са доказан метод за превенция“, твърди Рикасон, според когото съществува пряка връзка между активността на едно дете и вероятността то да развие някаква зависимост.

     

    Целият процес по събиране и обработване на данни трае между 6 и 8 седмици, като са необходими общо 5 години от първоначалното проучване, през набелязването на мерки и тяхното прилагане, до отчитането на първите резултати.

     

    В България моментна снимка на младите хора се прави веднъж годишно чрез Годишни доклади за младежта. Поне така е записано на хартия. На практика обаче заради административни неуредици често се случва данните за конкретна година да бъдат събрани и анализирани една-две години по-късно.

     

    „Обикновено тези доклади просто констатират колко пари са похарчени. Те не правят анализ в истинския смисъл на думата, поради което нищо не променят“, коментира Пламена Николова и допълва, че данните по отношение на децата и младежите са трагично малко.

     

    Снимка: Unsplash.com

     

    Не всичко е въпрос на пари

     

    Безспорно стандартът на живот в Исландия е в пъти по-висок от този в България. Ето защо не всички мерки, предприети в скандинавската държава, може да бъдат репликирани у нас. Не е и нужно.

     

    „Политиките, които са ефективни в Исландия, не е задължително да сработят в други държави. Затова ние адаптираме опита на Исландия, съобразявайки се с местния контекст“, казва Пол Рикасон от Planet Youth.

     

    Организацията, която Рикасон представлява, оказва подкрепа на местните власти по целия свят, за да подобрят политиките си за младежта. Към момента моделът за превенция е послужил на над 30 държави, сред които Чили, Мексико, Канада, САЩ, Австралия и Нова Зеландия.

     

    За да обори схващането, че това, което Исландия прави, струва много пари и е непосилно за общества с ниски доходи, Рикасон дава пример: „В Чили, в една много бедна общност, властите не разполагат с много пари, че да осигурят на всяко дете средства да посещава тренировки. За сметка на това децата разполагат със специални талони, които подпечатват всеки път, когато участват в спортно мероприятие. Щом съберат 10 печата, те могат да отидат с родителите си за безплатна пица или сладолед. Всичко това се подкрепя и от местните бизнеси.“

     

    Друг пример е от Мексико, където се провежда кампания „Любовта е време“. Тя се опитва да заздрави връзката между децата и техните родители. „Доказано е, че колкото повече време родителите прекарват с децата си, толкова по-малко вероятно е те да имат рисково поведение. Да прекарваш време с детето си не струва пари“, обяснява Рикасон. Според него повечето от мерките, които могат да подобрят състоянието на младите хора, струват много малко пари.

     

    Попитан какво е нужно, за да може България да последва примера на Исландия в превенцията на младите хора, Рикасон отговаря: „Изисква се политически кураж. Политиците трябва да знаят, че всяка промяна изисква време, но си заслужава. Децата, които в момента растат, след време ще са новите управляващи. Какво може да бъде по-важно от това да направим нещо добро за бъдещето на нашите деца?“

     

    Пламена Николова от Национална мрежа за децата вярва в ефективността на извънкласните дейности като средство за ангажиране на младите хора. У нас обаче са налице множество бариери.

     

    „Системата е отхвърляща. Не са създадени достатъчно условия, за да бъдат младите хора активни. Огромна част от извънкласните дейности са платени и не всички семейства могат да си ги позволят. Дори и да могат, е много трудно организационно, особено за по-малките деца.“

     

    „Те няма какво да правят, освен да си цъкат на телефона, и в един момент като пораснат и съответно се срещнат с тези неща (алкохол, цигари и пр. – бел.а.), ги пробват без да се замислят.“

     

    Николова допълва, че познатите добри системи в огромната си степен залагат на всякакви извънкласни дейности: дебати, оркестри, кръжоци. Те се стремят към утвърждаване на училището като място, в което детето да се чувства част от общност. „Това, за съжаление, го няма в България“, коментира тя.

     

    Вместо финал

     

    През 2017 г. английската журналистка Ема Йънг пише обширен материал за платформата Mosaic, който цитирахме в началото на тази статия. Текстът ѝ, озаглавен „Исландия знае как да ограничи зависимостите сред младежите, но останалият свят не чува“, предизвиква голям интерес и е препубликуван от медии по целия свят. Пет години по-късно много държави вече са чули за примера на Исландия и го прилагат успешно. Дали и кога България ще последва този път, предстои да разберем.

     

    Кристиян Юлзари

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката