Снимка: Личен архив

За комунизма, Русия, България вчера и днес: откровеният разказ на 77-годишния Славейко от Брегово

Каква беше България по времето на комунизма? Какво се промени от тогава до наши дни? Как живееха хората? Нещата промениха ли са се за добро? Отговор на тези въпроси потърси нашата авторка Нина Кирилова с помощта на Славейко Джоджев, нейният 77-годишен дядо, живял и работил в Русия, за да изхранва семейството си в социалистическа България. Славейко споделя своята история, седнал на масата в кухнята на дома, който той сам е построил заедно със съпругата си в годините на тяхната младост – когато животът, по негови думи, не е бил „толкова скъп“.

 

Славейко Никифоров Джоджев е роден през 1943 година в гр. Брегово, област Видин – най-северозападната точка на България в непосредствена близост до границата със Сърбия. По-голямата част от детството си прекарва именно в Брегово, където се учи на труд от дете. След  осми клас се мести в машинно-тракторно училище в град Мездра, където учи две години. После се завръща в родния си град Брегово и постъпва на първата си работа в Машинно-тракторна станция- Гъмзово като комбайнер, а по-късно и тракторист. Той обича да разказва за това как сутрин е ставал рано и е ходил да пасе козите по поляните. Разказите му са посветени на само на тежката част от живота му. С охота споделя и за това как с приятелите му са се забавлявали, как са крали дини от бостаните и са яли колкото могат, с наострени уши, за да не ги хване пъдарят. Настоящият разговор обаче е посветен не на младежките лудории, а на значимите събития, белязали живота на един обикновен човек по време на комунизма.

 

Как взехте решение да заминете и да работите в Русия?

 

Ще се опитам да дам пример с 21 век, за да може да ме разбере по-добре и младата част от аудиторията. Както сега хората заминават да работят в Германия, Франция, Италия, Испания и много други държави, така и тогава, когато аз бях млад, имаше възможност, но тя беше само за Русия, защото само там ни беше разрешено да  пътуваме извън България. Реших да замина, за да мога да изкарам някой лев в повече, отколкото тук в България.

 

В кой град Ви разпределиха и каква работна длъжност изпълнявахте?

 

Бях разпределен за Тюмен, столицата  на западен Сибир. Работих една година в строителството като бояджия, а другите две години бях автомонтьор в завод за двигатели.

 

Каква беше заплатата Ви тогава?

 

Не повече от 500 рубли, които по онова време бяха много пари и не можеха да се изкарат в България.

 

 

Разкажете ни някоя интересна история от престоя Ви в Русия. Може би за първия ден от живота Ви там?

 

Когато отидох там, бях сам. В друга държава, разделен от семейството си. Живеехме на общежитие, бяхме по двама или трима души в стая, хранехме се в столова, като заплащахме храната си. Може би, като го казвам сега звучи твърде неприятно, но, всъщност, за мен беше точно такова в началото. С времето свикнах, но ми беше необходима около една година, докато се приспособих. Нямам точен разказ за това как съм пристигнал в Русия, защото действително изпитвах голямо безпокойство и поради тази причина не съм се опитвал да запомня някакви подробности от първия ми ден там.

 

Семейството Ви идваше ли Ви на гости в Русия, докато работехте там?

 

Да, идвали са веднъж. Имам син и дъщеря. За съжаление или не, когато работех в Тюмен, синът ми беше много малък и нямаше как да пътува, но съпругата ми и дъщеря ми са идвали. Радвам се, че поне едно от децата ми успя да види част от друга държава и култура, макар че тя също не беше много голяма. Ако не ме лъже паметта, беше на около десет години. За времето, в което живеехме тогава, беше нещо голямо да изведеш семейството си извън страната и не всеки успяваше да си го позволи.

 

Ако се върнете назад във времето и направите сравнение, имаше ли е разлики между България и Русия по онова време и какви бяха те?

 

Имаше разлика. По онова време Русия беше Съветски Съюз. Бяха обединени 15 държави под едно общо име. Там по друг начин се защитаваше труда на работещия човек. Плащаше се повече, отколкото в България. Транспортът от общежитието до работа ни беше безплатен. Това са едни от разликите, за които се сещам в момента.

 

 

Би ни било интересно, както на мен, така и на читателите ни, да ни разкажете малко повече за живота по времето на комунизма…

 

Тогава заплатите бяха ниски, но цените в магазините и за живота въобще също бяха ниски. С една заплата от 80-100 лева можехме да ходим на почивки през лятото, когато децата ни бяха във ваканция. Даваха ни се карти за почивка от предприятията. На децата лятото им се даваше възможност да работят във фабриките, правеха кашони за различни видове продукция, ходеха на лагери безплатно, ученето дори и в университет също беше безплатно, учебниците не се плащаха, а дори да трябваше да се купи нещо допълнително за обучението, материалите бяха евтини.

 

Мислите ли, след падането на комунизма и с настъпването на 21 век нещата се влошиха?

 

Те, че са се влошили, много са се влошили за едни. Но за други хора с други работни длъжности се подобриха. Заплатите им станаха много високи, но за сметка на това много хора останаха без работа. Затова и младежта напуска България и не желае да остане в държавата ни.

 

Построили сте къща сами и сте отгледали и изучили две деца. Как успяхте да преминете през това предизвикателство, доволен ли сте от крайния резултат и мислите ли, че нещо такова може да бъде постигнато от младо семейство през 21 век?

 

Това, което аз съм постигнал с моето семейство за тези години, според мен, едно младо семейство в днешно време няма как да го постигне. Защото има доста безработни млади хора, а и дори да работят, заплатите им са минимални, при положение, че цените са баснословни.

 

Ако можете да се върнете назад във времето и да си припомните всички свои възходи и падения, какъв извод ще направите? Доволен ли сте от постигнатото?

 

Много съм доволен от всичко, което съм постигнал до момента. Най- вече съм доволен от това, което ще остане след мен. Не говоря за къщата или земята, която сме обработвали. Говоря за семейството ми. Със съпругата ми успяхме да създадем две прекрасни и интелигентни деца, да ги изучим. А вече си имаме и внуци, на които те предават уроците, на които сме ги учили през годините. Какво повече мога да искам? Не съм доволен от това, че със съпругата ми излязохме с много ниски пенсии и почти не можем да помагаме финансово на децата ни. Но това може би е недоволството на всеки пенсионер в днешно време.

 

През 20 век България също преминава през най- различни кризи, както икономически, така и политически. Смятате ли, че това, което се случва в момента не само в държавата, но и в световен мащаб, а именно пандемичната обстановка, ще остане в историята?

 

Да, според мен, може да остане в историята. Със семейството ми се отнесохме и продължаваме да се отнасяме с голямо внимание към спазването на мерките, които ни наложиха. Трудно е, но сме преживявали и по-тежки неща. Знаеш ли от кое ме боли повече? Знам, че не е свързано с въпроса ти, но искам да го напишеш. Боли ме от това, че хората гледаме как България залинява и вместо да израства, тя пропада. Преминали сме през много възходи и падения, но по мое наблюдение, в момента нещата са особено зле. Да, по времето на комунизма имаше ред, но имаше и неща, които даваха стимул на хората да спазват този ред. Боли ме от това да виждам как децата ми работят, за да могат да изхранват семействата си и парите пак не стигат, колкото и да работят, а аз нищо не мога да направя, за да им помогна. Боли ме и от това, че някои държавни управници си пълнят гушите и живеят на гъба на работещите от сутрин до вечер хора, като моите деца.

 

Имате ли някакъв призив, който бихте искали да отправите към младите хора и въобще към гражданите на държавата ни, които четат това интервю?

 

Младите хора трябва да се вземат в ръце. Да се борят. Да не напускат страната и да отстоят това, за което всички са се борили в предишните векове. Могат да постигнат всичко, което пожелаят и на територията на страната ни, стига да са достатъчно упорити и борбени.

 

Нина

Нина

Казвам се Нина Кирилова и уча в ПГТ "Михалаки Георгиев", гр. Видин. Родом съм от град Брегово. Вярвам, че журналистите са тези, които разказват истории за хора с различни съдби, които могат както да натъжат, така и да вдъхновят. Причината да стана автор в sCOOL Media е, защото обичам историите на хората и мисля, че има такива, които си заслужава да бъдат разказни.
Нина