Кой ще защити защитниците на истината?

Затруднената ситуация със свободата на словото и медиите е сериозен проблем в по-голямата част от света. Журналистите ежедневно биват изложени на рискове. Работата им е да информират, да защитят истината, за да не бъде тя манипулирана, обслужваща случайни интереси. Човек е най-силен, когато знае истината. Затова се налагат какви ли не ограничения над свободата на словото, които пречат на журналистите да изпълняват пълноценно работата си.

 

Сърбия е силно засегната от този проблем. От години насам журналисти биват нападани, заплашвани и ежедневно нагрубявани за това, че разкриват престъпления. Въпреки това, сякаш няма кой да ги защити. Отношението към репортерите остава безнаказано, защото голяма част от подадените жалби, дори не се разглеждат в съда. И, ако журналистите не могат да разчитат на закона да ги защитатава, то тогава на кого?

 

Колко всъщност е сериозна ситуацията в нашата съседка, разказва сръбската журналистка Драгана Печо в следващото интервю. Печо работи като разследващ репортер повече от 10 години, като понастоящем е част от независимата онлайн медия КРИК, саздадена през 2015 г. Тя заема същата позиция и в международната организация OCCRP (Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията). Преди да стане част от КРИК, Печо е работила отново като разследващ журналист и в сръбския „Център за разследваща журналистика“.

 

Какво е мнението Ви за свободата на словото на Балканите и по-конкретно в Сърбия?

През последните години става все по-зле и по-зле, и не става дума само за журналистите и медиите. В Сърбия е често срещано, когато някой публикува нещо във Фейсбук или Туитър, да бъде разпитван и дори наказван за това, което е качил. От друга страна, журналистите са притискани от толкова много места. През последните седмици от КРИК сме подложени на една от най-големите атаки, упражнявани някога над нас. Още откакто е създадена медията, всяка година биваме атакувани. Тези атаки обикновено са породени от кампании, започвани от таблоиди и целят да унищожат репутацията ни. След това най-различни политици и организации разпространяват лъжите за нас в различни медийни канали. Последната им манипулация е че работим с една много опасна сръбска престъпна организация.

Всичко започна в жълтите вестници, но няколко дни преди това президентът каза, че се е притеснил заради въпрос, който наш журналист му зададе и на който той отказа да отговори. Ние, както и нашият редактор, бяхме на първа страница на много таблоиди, но не само там, а и в парламента, където бяха разпространени същите лъжи. Те казват, че работим за тази криминална група, че перем пари… Един член на парламента дори каза, че перем пари от дарения на наши читатели. Наистина много сложна и объркана ситуация. Хубавото е, че сега много световни медийни организации, посолства и дори Европейският парламент реагират.

 

Разследваме въпросната криминална група от 2016 г. Открихме връзки, които те имат в полицията и с някои високопоставени личности в управлението, като например един правителствен секретар. Това се случи по времето, когато настоящият ни президент – Александър Вучич – беше министър председател и ставаше дума за човек много близо до него. Ние направихме репортаж и подадохме сигнал за тази престъпна организация още тогава, но после нещо се промени… Излезе заповед за арест на хора, обвързани с организацията, но делото се разглеждаше само до 2019 г., пренебрегвайки връзките, за които ние бяхме правили репортаж години наред. И сега се опитват да представят така нещата, че да изглежда, че ние, медията, която толкова години ги разследва и прави опити да ги изобличи, всъщност работи за тях.

 

Това е някаква форма на отмъщение срещу независими журналисти, които си вършат работата професионално. Това цели да ни дискредитира и да ни постави в една много опасна ситуация. Президентът каза, че КРИК трябва да бъде оставена намира, но аз не мисля че той е напълно искрен, защото цялата атака започна от въпросната пресконференция, на която нашият журналист попита защо преди години никой не е поставил под въпрос секретаря, за който открихме, че е свързан с престъпниците. Всичко изглежда сякаш президентът е разрешил тези атаки над нас и цялата кампания за унищожаването на репутацията ни.

 

Има толкова много случаи на атаки над журналисти в Сърбия, които остават незабелязани от закона и света. Защо мислите, че това се случва?

За жалост всяка година тези случаи стават все повече. Има както вербални, така и физически атаки, а дори и заплахи с убийство в социалните мрежи. Журналистите подават сигнал към властите, но обикновено те не се разглеждат. Дори има случай с убит журналист през 1999 г., който не разкрит и до днес. И след като това дело от преди толкова години си стои неразрешено, какво остава за тези нападения, които се случват в наши дни? Това е просто един от много примери. А някои журналисти от по-малки населени места дори се страхуват да излязат публично и да съобщят за атаките, на които са подложени, защото вместо защитавани, биват нападани обратно от различни политици и организации. Поради тази причина има много случаи, за които дори не се съобщава и те, за жалост, са много повече от тези, за които знаем.

 

Смятате ли, че част от проблема, е че за него не се говори достатъчно извън страната? Дали ако повече чуждестранни медии съобщаваха за атаките, които се случват в Сърбия, нямаше да дойде помощ от други държави?

Да, понякога се говори за това и в други медии, или ако е в сръбските, често статиите са на английски, за да могат да достигнат до по-широка публика. Мисля си, че нещата се променят заради цялото напрежение, което идва върху управлението от посолствата и Европейския парламент. Въпреки това не мисля, че е нещо, което може да бъде разрешено толкова лесно от нас – сръбските журналисти. Смятам, че хората знаят за проблема, защото наскоро Европейският парламент излезе с изявление, че свободата на словото е нещо неоспоримо и неприкосновено. Знаят за това, което се случва в Сърбия, но в някои случаи си казват, че тук има много по-големи проблеми, с които трябва да се справим на по-преден план. Свободата на медиите е не по-малко важна. Мога да дам пример с журналисти от КРИК, които получаваха заплахи за убийство в Туитър от типа на това, че всички трябва да бъдем подредени в редица и застреляни. Съобщихме за това, но резултат нямаше.

Ние дори използвахме нашите разследващи умения, за да разберем всичко за хората, които стояха зад тези профили в социалните мрежи. Но нищо не се случи! Също така имахме случаи с влизане с взлом в апартаментите на трима наши журналисти, сред които съм и аз, за жалост. Няма как да забравим и за кампаниите в жълтите вестници за унищожаване на репутацията ни, които се случват всяка година. Тази, която се случва сега, е най-продължителната.

 

Един друг фактор за цялото напрежение са всички съдебни дела, които получаваме. Веднъж получихме четири за по-малко от месец от един и същи министър, който все още е на поста си. И понеже трябва да се защитим по някакъв начин от тези нападки, ни се налага да даваме времето и енергията си, за да пишем отговори на тези дела, обяснявайки ситуацията, вместо да отделяме същото това време, за да си вършим работата.

 

В момента има много неправителствени организации, които се изправят срещу този проблем. Мислите ли, че тяхната намеса ще бъде достатъчна, за да се подобри ситуацията или промяната трябва да дойде от управлението?

Можем да видим, че това не помага, защото правителството използва своята сила, за да влияе върху медиите. Също така проблемът идва от много канали, свързани с управлението – някои водещи медии, таблоиди, отделни политически личности, които са членове на парламента. Те също така използват агенти от тайните служби на Сърбия. Това е доказано, защото те ни следяха по улиците, снимаха ни и после предоставяха тези снимки на жълтите вестници, които ги публикуваха заедно с лъжи за нас. Много е трудно да се бориш, когато цялото управление на държавата е срещу теб. Когато някой ти каже да отидеш и да подадеш жалба за случилото се на съответните власти, не можеш да очакваш каквато и да е било защита от държавата, когато системата е срещу теб.

 

Въпреки че всички тези неправителствени организации и медии се опитват да се справят с проблема, не вярвам, че ще има истинска промяна. Да, може би ситуацията ще стане по-спокойна за известно време, но веднага след като някой публикува изобличаващо разследване, атаките веднага ще се завърнат.

 

Какво е журналистиката за Вас?

Много е интересно. Ако искаш да бъдеш журналист или още повече разследващ, трябва да го имаш вътре в себе си. Не е нещо, което избираш, и колкото и да е голямо напрежението, продължаваш да се бориш, защото искаш да публикуваш добрата история и няма напрежение или заплахи, които да могат да те спрат. Не мога да си представя да бъда нищо друго и не ми се иска да кажа, че журналистите се раждат с професията, но определено трябва да е нещо, което усещат много силно в себе си.

Елена

Елена

Казвам се Елена Захариева и съм ученичка в Националната търговско-банкова гимназия в град София. Когато бях малка, имах един зелен касетофон, на който с помощта на касетки можеха да се правят аудио записи. Имам запазени оттогава две такива със записани водени от мен предавания, подкасти и разкази на реални събития или не съвсем (била съм на 4-5 години, все пак) под формата на репортажи. Сега, повече от 13 години по-късно и след участието ми в Media Bootcamp през 2019 г., мечтата ми е да превърна любимата си игра в своя професия.
Елена